Решение № 13087 от 3.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5972/2015 г.

Решение № 13087 от 3.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5972/2015 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез процесуалния му представител, срещу решение № 1974 от 24.03.2015 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 10551/2013 г. С него съдът отменя по жалба на Исмаил Ахмед Ахмед уведомително писмо изх. № 02-250-6500/1925 от 30.07.2013 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" и се връща преписката на административния орган за ново произнасяне в 14-дневен срок, съобразно указанията, дадени в мотивите на решението. Релевирани са касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като се твърди допуснато нарушение на приложимия материален закон и необоснованост. Касаторът твърди, че точно е изпълнил задълженията си по чл. 17, ал. 4 /сега ал. 5/ от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, съгласно която когато уведомителното писмо с обратна разписка не може да бъде връчено на кандидата, ОПМСП изготвя констативен протокол и оповестява публично уведомлението на видно място в своето помещение и на интернет страницата на ДФ "Земеделие". В този смисъл необоснован е изводът на съда за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Претендират се направените по делото разноски. Ответната страна - Исмаил Ахмед Ахмед оспорва касационната жалба, като намира оспореното решение за правилно и моли да бъде оставено в сила. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата с доводи, че не са налице нарушения на материалноправните разпоредби и съдопроизводствените правила, както и че съдът е формирал обосновани правни изводи. Счита доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административния съд е образувано по жалба на Исмаил Ахмед Ахмед срещу издаденото уведомително писмо изх. № 02-250-6500/1925 от 30.07.2013 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания, представляващо отказ за финансово подпомагане по Схема за единно плащане на площ по общо заявление за плащания за кампания 2012 г. С обжалваното решение административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган - изпълнителният директор на ДФЗ-РА, в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл. 20, т. 3 и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗПЗП и в предвидената в чл. 59 АПК форма. В процесното УП са посочени конкретни обстоятелства, въз основа на които издателят му е приел, че са налице основания за отказ от субсидиране. Въпреки това съдът е счел, че оспорената заповед е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и при несъответствие с материалния закон - отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Административният орган е допуснал съществено нарушаване на процедурата, като не е връчил редовно уведомително писмо за констатираните застъпвания, като се е произнесъл преди да е изпълнил задължението си да събере и обсъди всички документи по случая. Това, от една страна, представлява нарушение на общите текстове на чл. 35 и чл. 36, ал. 3 от АПК и принципа за служебно начало, залегнат в чл. 9, ал. 2 от АПК, които органът е трябвало да изпълни в хода на административното производство. От друга, то е довело до постановяване и на неправилен, материално незаконосъобразен административен акт. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в процесното Уведомително писмо са посочени конкретни обстоятелства поради които на бенефициента се отказва финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания. Като неразделна част от уведомителното писмо са приложени таблици с допълнения, в които подробно е описано съдържанието на съответните колони - 13 на брой. Отделно са приложени и Таблица № 1 - Оторизирани суми (в лева) и Таблица № 2 - Извършени плащания (в лева). Словесната и табличната част на уведомителното писмо представляват едно цяло, като правният извод е, че в административния акт се съдържат и правни, и фактически основания, поради което същият се явява мотивиран и не страда от порока по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В процесното Уведомително писмо са посочени конкретни обстоятелства и като цяло са налице мотиви въз основа на които издателят му е приел, че са налице недопустими за подпомагане площи. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта длъжностни лица или органи, какъвто впрочем е настоящият случай. Спазено е изискването тези документи и установените правнорелевантни обстоятелства да са приобщени към акта с цитирането им, с което е спазен принципа за самостоятелност, респ. непосредственост при осъществяване на административното производство от административния орган, поради което не е било необходимо тези факти да се приповтарят и като мотиви на издаденото уведомително писмо. Позоваването на извършените справки, проверки и т.н. в тяхната съвкупност представляват фактическите основания, съответстващи на посоченото в писмото правно основание, което е мотивирало административният орган да вземе решението си. По същество те представляват юридическият факт (респ. фактическият състав), от който органът черпи упражненото от него субективно административно право. Това са конкретните факти, въз основа на които същият е счел, че следва да упражни предоставената му компетентност и на базата на които се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразност на акта. Неоснователни са релевираните в касационната жалба доводи за необоснованост на решението, в частта с която първоинстанционният съд е констатирал съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Видно от представената по делото административна преписка, административният орган е разполагал с данни за втори адрес на ответника по касационната жалба, на който в последствие е било връчено оспореното уведомително писмо чрез кмета на селото. Правилни и обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че за да премине към публично оповестяване на уведомлението за установени застъпвания, административният орган е следвало първо да положи нужната грижа, за да връчи съобщението с писмо с обратна разписка на известните му адреси на бенефициента. Като не е положил дължимата грижа за редовно връчване, административният орган е лишил бенефициента от право да представи документи, с които да докаже правото си на ползване върху спорните имоти, което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Предвид на изложените обстоятелства и правни изводи настоящият съдебен състав приема, че административният съд е извършил прецизна проверка в съответствие с чл. 168, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 146 от АПК на оспорения индивидуален административен акт, поради което е постановил правилно, валидно и допустимо решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. I от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение