Решение № 189 от 18.11.2024 г. на ВКС по т.д. № 20248002901139/2024 г.

Производството е по чл. 47 и сл. ЗМТА. Предявени са искове от „Брилиант инвест пропърти“ ООД, гр. София срещу „Пропърти асистънс къмпани“ ЕООД, с. Новоселци, община Видин за отмяна на основание чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА, евентуално - на основание чл. 47, ал. 1, т. 4 и т. 6 ЗМТА на арбитражно решение от 12.01.2024 г., поправено с решение от 6.03.2024 г., по в. арб. д. № 3/2023 г. на Софийски арбитражен съд към Сдружение „Международна асоциация за правосъдие и арбитраж“, с което „Брилиант инвест пропърти“ ООД е осъдено да заплати на „Пропърти асистънс къмпъни“ ЕООД сумата от 1 812 069, 60 лв. с ДДС, представляваща неустойка в размер на 20 % за предсрочно разваляне на договор за изпълнение на инженеринг – проектиране, авторски надзор и строителство на Склад клас А 7500 кв. м., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Ищецът поддържа, че арбитражното решение е постановено при липса на компетентност на арбитражния съд да разгледа повдигнатия пред него спор, тъй като не е налице валидна арбитражна клауза. Твърди, че ищецът по арбитражното производство е основал претенцията си на договор за изпълнение на инженеринг – проектиране, авторски надзор и строителство от 14.09.2023 г., в чл. 42 на който е включена арбитражна клауза за учредяване компетентността на Софийски арбитражен съд към Сдружение „Международна асоциация за правосъдие и арбитраж“ да разглежда евентуални спорове във връзка с договора в състав от един арбитър. В исковата молба са въведени твърдения, че лицето, което е подписало договора от името на „Брилиант инвест пропърти“ ООД, Силвия Гагова няма представителни правомощия по отношение на дружеството и никога не е имала такива, а е миноритарен съдружник и законен представител на мажоритарния съдружник. Релевират се и доводи, че такъв договор не е бил сключван от дружеството чрез Гагова, като се твърди, че подписът е подправен с технически средства или чрез наподобяване от трети неизвестни за ищеца лица. Ищецът сочи, че действалият като едноличен арбитър в процесното арбитражно производство адвокат Спасов не е извършил проверка в ТРРЮЛНЦ относно представителната власт по отношение на дружеството ищец в настоящото производство, като книжата по арбитражното дело не били връчени на дружеството и то не взело становище относно компетентността на арбитража и по същество. Ищецът поддържа, че е налице основанието по чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА за отмяна на арбитражното решение, тъй като договорът, инкорпориращ арбитражната клауза, който не е подписан от лице, разполагащо с представителна власт по отношение на ищцовото дружество, не е произвел правно действие за дружеството. Мотивира становище за неприложимост на разпоредбата на чл. 301 ТЗ по отношение на арбитражното споразумение, както и за невъзможност да бъде учредена компетентност на арбитража чрез пророгация по реда на чл. 7, ал. 3 ЗМТА. В исковата молба се твърди, че арбитражното производство е проведено изцяло без участието на ответника ищец в настоящия исков процес. С оглед въведеното при условията на евентуалност основание по чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗМТА за отмяна на арбитражното решение ищецът поддържа, че не е бил надлежно уведомен за арбитражното производство и за назначаването на арбитър. Излага доводи, че връчването на книжата по арбитражното дело от ЧСИ, при което е залепено уведомление по чл. 47 ГПК, е нередовно по смисъла на чл. 32 ЗМТА, доколкото чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ предвижда, че съдебният изпълнител може да връчва призовки и съобщения по граждански дела само по разпореждане на съда, а чл. 32 ЗМТА урежда връчването на арбитражни книжа чрез лицензирани доставчици на пощенски услуги. Във връзка с обосноваване на предпоставката по чл. 47, ал. 1, т. 6 ЗМТА ищецът сочи, че с оглед вече изложеното и в съответствие с чл. 11, ал. 1 ЗМТА арбитражното производство е следвало да бъде прекратено и да се докладва на председателя на арбитражната институция за образуването му по общия ред за разглеждане от трима арбитри. Посоченото не било сторено, поради което в нарушение на чл. 11, ал. 1 ЗМТА делото било разгледано и решението било постановено от едноличен арбитър. Ответникът по исковете „Пропърти асистънс къмпани“ ЕООД е подал отговор на исковата молба, в който поддържа, че е разбрал, че договорът от 14.09.2023 г. е подписан от лице, което не е било представител на ищцовото дружество, от изложението във връчената му искова молба по настоящото дело. Заявява, че управителят на ответното дружество не е извършвал справка в ТРРЮЛНЦ кой представлява съконтрахента му, не се е срещал с негов представител и договорът не е подписан от този представител пред управителя на ответника, като последният не разполага с оригинал на договора. Прави изявления, че не оспорва, че Арбитражният съд към Сдружение „Международна асоциация за правосъдие и арбитраж“ не е бил компетентен да разгледа предявения иск, че съобщенията по арбитражното дело и решението не са били връчени на ищеца, както и че няма мълчаливо учредена компетентност на арбитража и дори без участието на ответника делото е следвало да бъде разгледано от трима арбитри. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на доводите на страните и на доказателствата по делото, приема следното. Исковете, предмет на разглеждане, са процесуално допустими. Предявени са от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, тъй като арбитражното решение от 12.01.2024 г. е връчено на ищеца в настоящото производство на 15.02.2024 г., арбитражното решение от 6.03.2024 г., с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в първото решение, е връчено на „Брилиант инвест пропърти“ ООД на 8.03.2024 г., а исковата молба е постъпила в съда на 10.05.2024 г. Производството по в. арб. д. № 3/2023 г. е образувано пред Софийски арбитражен съд при сдружение „Международна асоциация за правосъдие и арбитраж“ по искова молба, подадена от „Пропърти асистънс Къмпани“ ЕООД срещу „Брилиант инвест пропърти“ ООД. С исковата молба е предявен осъдителен иск за заплащане на общата сума от 1 812 069, 60 лв., представляваща неустойка по чл. 22, ал. 2 от сключения между страните на 14.09.2023 г. договор, заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. В исковата молба се твърди, че процесната неустойка е уговорена за предсрочно прекратяване на договора от страна на възложителя и в случая на 18.10.2023 г. с писмено уведомление от възложителя по договора „Брилиант инвест пропърти“ ООД договорът е предсрочно прекратен поради невъзможност за изпълнение на поетите задължения, дължащо се на непредвидени обстоятелства. Компетентността на сезирания арбитражния съд да разгледа спора се извежда от наличието на валидна арбитражна клауза, инкорпорирана в чл. 42 от договора. Видно от представения в арбитражното производство договор от 14.09.2023 г., сключен между „Брилиант инвест пропърти“ ООД, представлявано от Силвия Михайлова Гагова, в качеството на възложител, и „Пропърти асистънс къмпани“ ЕООД, представлявано от Виден Валентинов Виденов, в качеството на изпълнител, възложителят е възложил, а изпълнителят се е задължил да изпълни поръчка – изпълнение на инженеринг – проектиране, авторски надзор и строителство на склад, подробно индивидуализиран по договора, като страните са договорили цена от 7 550 290 лв. без ДДС. В чл. 42 от договора е предвидено, че за неуредените с договора въпроси се прилага българското право и при възникнали спорове между страните при или по повод изпълнение на договора страните се договарят евентуалните съдебни спорове да се разглеждат пред Софийски арбитражен съд към сдружение „Международна асоциация за правосъдие и арбитраж“, съгласно неговия правилник, от един арбитър, назначен от председателя на съда. Видно от арбитражното дело ответникът „Брилиант инвест пропърти“ ООД, ищец в настоящото производство, не е участвал в арбитражното производство. Арбитражният съд е счел, че на ответното дружество са връчени преписи от исковата молба и приложенията към нея, разпореждане за образуване на делото и определение на решаващия орган, както и че дружеството е редовно призовано за проведеното открито заседание при условията на чл. 47 ГПК, като призоваването и връчването на книжата е извършено по искане на арбитражния орган от ЧСИ Мирослав Колев, рег. № 788 на КЧСИ. За да постанови решение от 12.01.2024 г., поправено с решение от 6.03.2024 г., по в. арб. д. № 3/2023 г., с което предявеният осъдителен иск е бил уважен, арбитражният съд е приел, че е компетентен да разгледа повдигнатия правен спор, тъй като в чл. 42 от договора, от който се извежда спорното материално право, е инкорпорирана арбитражна клауза. При извършената от настоящия състав служебна справка в електронния ТРРЮЛНЦ се установява, че към датата на сключване на процесния договор – 14.09.2023 г. като управител на „Брилиант инвест пропърти“ ООД е била вписана Кристина Александрова Дойчинова. Посоченото лице е вписано като управител на дружеството при първоначалната му регистрация, като липсват данни за промяна на управителя на дружеството. При така установените факти по делото съставът на ВКС, Търговска колегия прие следното по основателността на исковете. Искът за отмяна на арбитражното решение на поддържаното основание по чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА е основателен. Съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА основание за отмяна на арбитражното решение е налице, ако арбитражно споразумение не е сключено или е недействително съобразно закона, избран от страните, а при липса на избор – съобразно този закон. Арбитражното споразумение представлява абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на компетентността на арбитражния съд да се произнесе по спора, с който е сезиран. За да е налице валидно арбитражно споразумение, трябва да са изпълнени изискванията на чл. 7, ал. 1 и ал. 2 ЗМТА – да е постигнато писмено съгласие от страните или на техни надлежни представители, оформено в отделно споразумение, като клауза в друг договор или в подписани от страните документи, за възлагане на арбитраж да реши всички или някои спорове, които могат да възникнат или са възникнали помежду им относно определено договорно или извъндоговорно правоотношение. Съгласно чл. 7, ал. 3 ЗМТА арбитражното споразумение се смята за сключено и тогава, когато ответникът писмено или със заявление, отбелязано в протокола на арбитражното заседание, приеме спорът да бъде разгледан от арбитража или участва в арбитражното производство, без да оспорва компетентността на арбитража. В случая не би могло да се приеме, че страните са постигнали съгласие за арбитраж по отношение на спорове, произтичащи от сключения на 14.09.2023 г. договор за изработка. Налице е писмен договор, инкорпориращ арбитражна клауза /чл. 42 от договора/, сключен от името на дружеството ищец в настоящото производство чрез лицето Силвия Михайлова Гагова, която няма представителна власт по отношение на „Брилиант инвест пропърти“ ООД. Съгласно чл. 141, ал. 2 ТЗ дружеството с ограничена отговорност се представлява от управителя, а като управител на ищцовото дружество към момента на сключване на процесния договор е била вписана Кристина Владимирова Борисова. Поради това арбитражното споразумение е недействително и не поражда правни последици. За пълнота на изложението, следва да се посочи, че ищецът не би могъл да се счита за обвързан с арбитражната клауза на основание чл. 301 ТЗ, доколкото съобразно практиката на ВКС /решение № 157 от 11.01.2013 г. по т. д. № 611/2012 г., І т. о., решение № 66 от 7.07.2014 г. по т. д. № 4036/2013 г., І т. о., решение № 8 от 8.02.2017 г. по т. д. № 1706/2016 г., ІІ т. о./ разпоредбата на чл. 301 ТЗ не намира приложение по отношение на арбитражното споразумение, което представлява вид процесуален договор, уреждащ процесуални, а не материалноправни отношения по търговска сделка, независимо в какъв акт е обективирано. От друга страна, обективното приложение на чл. 301 ТЗ е изключено и поради обстоятелството, че веднага след узнаване за процесния договор, съответно за съдържащата се в него арбитражна клауза, представителят на ответника се е противопоставил на арбитражното споразумение и го е оспорил като подписано от лице без представителна власт. Този извод не се променя от представеното по арбитражното дело получено от ответника „Пропърти асистънс къмпани“ ЕООД на 18.10.2023 г. уведомление, с което „Брилиант инвест пропърти“ ООД, отново представлявано от Силвия Михайлова Гагова, е направило изявление за разваляне на договора поради невъзможност за изпълнение с оглед непредвидени обстоятелства. Доколкото не изхожда от органния представител на ищеца същото няма доказателствено значение за узнаването от ищеца за процесния договор в цялост и за инкорпорираната в него арбитражна клауза. В случая не са налице и предпоставките по чл. 7, ал. 3 ЗМТА, за да се счете, че между страните е постигнато арбитражно споразумение. Съобразно установеното „Брилиант инвест пропърти“ ООД не е участвало в арбитражното производство, поради което не може да се направи извод за потвърждаване от негова страна на сключеното без представителна власт арбитражно споразумение изрично или с оглед липсата на оспорване на компетентността на арбитражния съд и извършването на процесуални действия във връзка с участие в разглеждането на спора по същество. По тези съображения следва да се приеме, че арбитражното решение е постановено при отсъствие на сключено от страните в арбитражното производство арбитражно споразумение по смисъла на чл. 7 ЗМТА, поради което следва да бъде отменено на основание чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА, като останалите въведени основания за отмяна не следва да се обсъждат. С оглед изхода на делото и при съобразяване на искането на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на „Брилиант инвест пропърти“ ООД направените разноски за държавна такса за настоящото производство в размер на 72 482, 78 лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение