Решение № 6358 от 25.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2184/2019 г.

Решение № 6358 от 25.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2184/2019 г., VIII о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Началник Отдел "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП - Варна, против решение № 2404 от 11.12.2018 г. на Административен съд - Варна, ХХІV състав, постановено по адм. дело № 2797/2018 г. С решението е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка № 171-ФК/27.09.2018 г., издадена от Началник Отдел "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП - Варна, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС на "Мира Тел" ООД е наложена принудителна административна мярка – "Запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него" – за срок от 7 дни, по отношение на магазин за търговия с риба, находящ се в гр. Варна, рибна борса, магазин № 151, стопанисван от "Туни 73" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. "Доброволци" № 15, представлявано от управителя Д. Митков. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът счита, че административният акт е издаден при наличие на всички изискуеми от ЗДДС предпоставки. Искането е за отмяна на решението и вместо него да се постанови друго по съществото на спора. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - "Туни 73" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. "Доброволци" № 15, представлявано от управителя Д. Митков, не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Предмет на оспорване пред административния съд е била заповед за налагане на принудителна административна мярка № 171-ФК/27.09.2018 г., издадена от Началник Отдел "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП - Варна, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС на "Мира Тел" ООД е наложена принудителна административна мярка – "Запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него" – за срок от 7 дни, по отношение на магазин за търговия с риба, находящ се в гр. Варна, рибна борса, магазин № 151, стопанисван от "Туни 73" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. "Доброволци" № 15, представлявано от управителя Д. Митков, за нарушение на чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите. С обжалваното решение, първоинстанционният съд е отменил оспорения индивидуален административен акт. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е постановена в нарушение на материалния закон, като излага мотиви, че изводите на административния орган по отношение на административно нарушение, изразяващо се в неиздаване на фискален бон, са неправилни и несъответстващи на установената фактическа обстановка. Решението е правилно. Видно от наличната по преписката документация, на 25.09.2018 г. органи по приходите при отдел ЦУ на НАП – София, сектор "ОД" - Варна извършили проверка на търговски обект – магазин за продажба на риба № 151, находящ се в гр. Варна, Централен пазар – Рибна борса, стопанисван от "Туни 73" ЕООД. Резултатът е бил обективиран в Протокол № 0278133/25.09.2018 г., съгласно който в 14. 15 ч. на посочената дата в обекта е извършена контролна покупка на 1 кг. дребен чернокоп на стойност 2 лв., за която не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ. Извършена е била разпечатка на КЛЕН от ФУ за дата 25.09.2018 № 009310, при което е установено липса на запис на посочената сума от 2 лв. Направена е била проверка на касовата наличност от ФУ, при което е била установена разлика с фактическата такава от 0, 50 лв. Между страните не се спори, че процесната заповед е издадена на основание констатациите в Протокол за извършена проверка № 0278133/25.09.2018 г. и съставения АУАН № F416110/03.10.2018 г., с който е поставено началото на административно - наказателното производство срещу "Туни 73" ЕООД за нарушение на чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Съгласно цитираната разпоредба, независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. Съответно чл. 3, ал. 1 от същата наредба въвежда задължение всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Следва, че касова бележка следва да бъде издавана при всяко едно плащане, включително и авансово. За този род нарушения, разпоредбата на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС предвижда налагането на административно наказателна санкция – глоба или имуществена санкция. С разпоредбата на чл. 186 от същия закон, е предвидено отделно от налагането на имуществената санкция или глоба и налагането на принудителна административна мярка – "запечатване на обект за срок до един месец", като в конкретния случай в процесната заповед е посочена за основание разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС – неиздаване на касова бележка. Съгласно тази разпоредба, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, принудителната административна мярка "запечатване на обект за срок до един месец", се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС предвижда, че всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Съдът намира, че в настоящия случай представените писмени доказателства не установяват по безспорен начин извършването на административно нарушение на чл. 25, ал. 1 вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н–18/13.12.06 г. на МФ – неиздаване на фискална касова бележка или бележка от кочан. В оспорената заповед ответникът се е мотивирал с неиздадена касова бележка от въведеното в експлоатация в обекта ФУ, за извършена покупка на стойност 2 лв., съгласно констатациите в протокола. Последният се ползва с доказателствена сила за обективираните в него обстоятелства. Същевременно обаче, в същия протокол са налице и констатации за установено при проверката съответствие между фактическа и касова наличност. Установената разлика от 0, 50 лв., съдът отдава на голямото количество монети, които са били в касата, на стойност 5 лв. Още повече, че се установява, че тези 0, 50 лв. са в полза на фиска. По фискалното устройство са отчетени продажби за 141, 50 лв., а в касата са намерени 141 лв. Предвид това и доколкото жалбоподателят оспорва извършването на продажба на посочената в протокола стойност, както беше посочено и по-горе, в тежест на органа е да установи фактите обуславящи извода за извършено нарушение, съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК. Указания в тази насока са изрично дадени с определение на съда. В разглежданият случай данните и доказателствата в административната преписка не са в състояние да обосноват безспорен извод за извършено от търговеца в нарушение. Анализът и съпоставката на събраните от органа по приходите доказателства не дават основание на съда да приеме за безспорно доказано твърдението, че на 25.09.2018 г. е извършена контролна покупка на стойност от 2. 00 лв., за която не бил издаден ФБ: Видно от представените с преписката доказателства, контролната покупка би следвало да е извършена в 14. 15 ч. на 25.09.2018 г., когато е започнала проверката. Дневният отчет е изведен в 14. 20 ч., като съгласно последния касовата наличност е в размер на 141. 50 лв. Тази сума съответства на отразената в Описа на налични парични средства в обекта такава с разлика от 0, 50 лв. При тези данни, не се установява наличието на положителна разлика с твърдяната сума на покупка от 2 лв., за която да не е издадена ФБ, което от своя страна да съставлява неизпълнение на задължението по чл. 25, ал. 1 вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н–18/13.12.06 г. на МФ. В този смисъл Решение № 12985/25.10.2018 г. по адм. д. № 6372/2018 г. но ВАС, І отд. Обстоятелството че протокола е подписан без възражения не променя горния извод. Коментираните доказателства водят заключението за липса на извършено от търговеца нарушение, което да обосновава налагане на ПАМ. Не са налице законовите предпоставки за издаване на акт по чл. 186, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, което води до извод за материална незаконосъобразност на процесната заповед и обуславя отмяна на същата. Посочените други основания за налагане на ПАМ, а именно предходни нарушения, за които дружеството е наказано през 2017 г., както и наличието на задължения към фиска, не са основание за налагане на ПАМ, което е още една причина за да се приеме, че заповедта не е мотивирана, следователно е незаконосъобразна. Като е достигнал до същите правни изводи и е отменил оспорения акт, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. При този изход на спора ответникът има право на направените по делото разноски, но тъй като е направено само искане за присъждането им, без да е представен списък и доказателства за извършени такива пред настоящата инстанция, разноски не се присъждат. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,