Решение № 8396 от 29.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3419/2020 г.

Решение № 8396 от 29.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3419/2020 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Директора на Областна дирекция на ДФ "Земеделие" – Кърджали моли да бъде отменено решение № 14/17.01.2020 г. по адм. д. № 376/2019 г. на АС - Кърджали в частта, с която е отменен негов акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 09/06/3/0.0.0130/2/01/04/01/4.10.2018 г. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмено становище. Моли решението на съда да бъде отменено в обжалваната част, като актът бъде потвърден и му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер за двете инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Втора касационна жалба е подадена от В. Фотев против решението в частта, с която е отхвърлена жалбата против акта. Поддържа, че решението в тази част е неправилно поради допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Съображения излага в жалбата и в писмена защита. Моли актът в тази част да бъде отменен и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и изложените в тях отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са допустими и подадени в срок, а разгледани по същество са основателни. С обжалваното решение административният съд е отменил акт за установяване на публично държавно вземане № 09/06/3/0.0.0130/2/01/04/01/4.10.2018 г. на директора на Областна дирекция на ДФ "Земеделие" – Кърджали, в частта, с която на В. Фотев е отказано изплащането на финансова помощ в размер 9 779 лв., представляващо второ плащане по договор 09/06/3/0.0.0130/6.04.2017 г., като е изпратил преписката на директора на Областна дирекция на ДФ "Земеделие" – Кърджали за произнасяне по заявка за плащане 09063000130301/7.06.2018 г. и е отхвърлил жалбата срещу акта в частта, с която е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 19 558 лв, представляващо получено първо плащане по договор 09/06/3/0.0.0130/6.04.2017 г. Съдът правилно е приел, че АУПДВ е издаден от компетентен орган, предвид представената заповед № 05 РД-286/1.02.2017 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с която делегира на директорите на областните дирекции на ДФ "Земеделие" правомощието да издават актове за установяване на публични държавни вземания по чл. 166, ал. 2 от ДОПК по отношение на ползватели на финансова помощ по подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитие на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програма за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. Законосъобразно съдът е приел, че оспореният АУПДВ е в предписаната от закона писмена форма, с всички необходими реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и правни съображения за издаването му. Между касатора и ДФ "Земеделие" е сключен договор на 6.04.2017 г., в бизнес плана по който земеделският стопанин се е задължил да засади 3, 2 дка сливи, с което ще увеличи икономическият размер на стопанството с 2000 евро. В акта е постановено възстановяване на изплатеното първо плащане на основание чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., тъй като не е постигнато увеличение на икономическия размер на стопанството с най-малко 2000 евро. След извършените проверки органите на ответника са констатирали, че са засадени 3, 2 дка нови насаждения от сливи в имот 025011, собствен на съпругата на Фотев. Според чл. 37, ал. 8, т. 2 от Наредбата към датата на заявката за второ плащане при изчисляване увеличението на икономическият размер на стопанството не се включва земята, която към подаване на заявлението за подпомагане е била собственост или ползвана на друго правно основание от съпруга на земеделския стопанин. Страните не спорят, че сливите са засадени в имот собствен на А. Фотева – съпруга от 1996 г. По делото е представен договор за наем, сключен между А. Фотева и касатора за отдаване под наем на имот 025011 от 3, 3 дка за една година, сключен на 5.10.2017 г. Разпитана като свидетел А. Фотева е дала показания, че заедно са посадили сливите в имота през м. 3. 2018 г. Съдът е приел, че на основание чл. 37, ал. 8, т. 2 от Наредбата имот 025011 е недопустим за подпомагане, поради което правилно в акта е прието, че не е налице увеличение на икономическия размер на стопанството към крайната дата. Изводът е неправилен. Съгласно чл. 5, ал. 2, т. 4 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. към датата на подаване на заявлението за подпомагане кандидатът трябва да е собственик, наемател и/или арендатор на цялата налична в земеделското стопанство земя. Според чл. 5, ал. 5 от Наредбата цялата налична в земеделското стопанство земя по ал. 2, т. 4 трябва да се стопанисва от кандидата. По чл. 5, ал. 10, т. 1 от същата наредба не се счита за изпълнено условието по ал. 2, т. 3, когато съпругът/съпругата на кандидата физическо лице има отделно земеделско стопанство като собственик и общият сбор на икономическия размер на земеделските стопанства надвишава 7999 евро СПО, общият сбор се изчислява на база, равна пропорционално на процентите собственост. Съгласно чл. 5, ал. 11 от Наредбата при изчисляване на общия начален икономически размер на стопанството по ал. 2, т. 3 се взема предвид цялата налична в земеделското стопанство земя. Предвид чл. 5, ал. 10, т. 1 от Наредбата няма забрана имот на съпругата да е включен в земеделското стопанство на Фотев, ако съпругата няма отделно земеделско стопанство. Сравнена нормата на чл. 5, ал. 10, т. 1 с чл. 37, ал. 8, т. 2 от същата наредба води до извод, че ограничението в чл. 37, ал. 8, т. 2 за участие на имот на съпругата без земеделско стопанство за получаване на второ плащане надхвърля условията за кандидатстване по чл. 5, ал. 2, т. 4, ал. 4, 5, ал. 10, т. 1 и ал. 11 от Наредбата, които позволяват в икономическия размер на стопанството да участва цялата земя обработвана от земеделския стопанин, включително земя на съпругата, включена в стопанството, ако съпругата няма отделно стопанство. По делото няма данни А. Фотева да има отделно земеделско стопанство, поради което предвид допустимостта по чл. 5, ал. 10, т. 1 от Наредбата имот на съпругата, която няма отделно земеделско да участва при изчисляване икономическия размер на стопанството неправилно в акта е прието, че не е изпълнен бизнес плана поради извършени насаждения на 3, 2 дка сливи в имот на съпругата на кандидата. Според чл. 5, ал. 8 от Наредбата икономическият размер на стопанството, измерен в СПО се изчислява по таблицата в приложение № 1. В приложение № 1 за трайни насаждения от сливи е приет показател за стандартен производствен обем на икономическия размер на стопанството 1417 лв/дка, който при засадени 3, 2 дка със сливи води до увеличение на икономическия размер на стопанството с 4534, 40 лв, надхвърлящи обещаните в бизнес плана 2000 евро. Решението е неправилно в частта, с която е отхвърлена жалбата против акт в частта, с която определено възстановяване на публично държавно вземане от 19 558 лв, представляващо първо плащане по договора с лихви. В тази част решението следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отмяна на акта. Правилен е изводът на съдът, че оспореният акт е издаден след проведена процедура по чл. 166 от ДОПК, относим за производствата по установяването на публичните вземания. Съгласно чл. 35, ал. 1, т. 3 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. разплащателната агенция одобрява или мотивирано отказва изплащането на финансовата помощ след извършен анализ за установяване на съответствието между фактическото състояние и одобрения бизнес план. Неправилно съдът е приел, че процедурата по чл. 166 от ДОПК е неприложима за издаване на решение по чл. 35, ал. 1, т. 3 от Наредбата. Компетентен да издаде решение по чл. 35 от Наредбата и акт за установяване на публично държавно вземане е изпълнителният директор на ДФ "Земеделие"-Разплащателна агенция, който със заповед № 05-РД/286/1.02.2017 г. е делегирал правомощията си по издаване на актове за установяване на публични държавни вземания и правомощията да постановяват откази за изплащане на договорена или заявена за плащане финансова помощ по т. I и II от заповедта на директорите на областните дирекции на ДФ "Земеделие". Няма пречки актът за установяване на публично държавно вземане и решението по чл. 35, ал. 1, т. 3 от Наредбата да са издадени и изложени последователно в един общ акт на хартиен носител, както е постъпил органът в случая. Оспореният пред съда акт в частта, с която е отказано изплащане на втора помощ по договора е решение по чл. 35, ал. 1, т. 3 от Наредбата, а мотивът за отмяната на акта в тази част е неправилен. Предвид изложените по-горе мотиви отказът по молбата за второ плащане е незаконосъобразен, поради което решението в тази част е правилно като краен резултат с горните допълнения по съществото на спора и следва да бъде оставено в сила. Решението следва да бъде оставено в сила и в частта, с която е върната преписката на ответника за ново произнасяне по заявлението за второ плащане от 7.06.2018 г. на Фотев, което директорът на ОД на ДФ "Земеделие" следва да извърши при спазване указанията в настоящото решение по тълкуването на чл. 5 и чл. 37 от Наредбата относно липса на основание за отказ на второ плащане. Решението в частта за разноските, присъдени на ДФ "Земеделие" като неправилно следва да бъде отменено. В. Фотев има право на разноски за втората касационна инстанция за 167, 04 лв. При второто гледане на делото съдът неправилно е присъдил само 300 лв адвокатско възнаграждение за второто производство пред първата инстанция и 79 лв определени незнайно как. При първото гледане на делото разноските на Фотев са 461, 29 лв, за първата касация има разноски за адвокатско възнаграждение 1000 лв. Съдът следваше в определението си за разноските да включи всички поискани и доказани разноски на Фотев в двете първоинстанционни и първото касационно производство по делото. За настоящата инстанция разноските на Фотев са 167, 04 лв. Общо Фотев има право на разноски за всички инстанции в размер 1628, ЗЗ лв без присъдените 300 лв адвокатско възнаграждение от административния съд, от които следва да се спаднат присъдените 79 лв, поради което администрацията следва да бъде осъдена да заплати на Фотев 1549, ЗЗ лв разноски по делото. Доводът за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователен. Заплатени са общо 1300 лв за адвокатско възнаграждение за две първоинстанционни и две касационни инстанции, което не е прекомерно предвид правната сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIII отделение,