Решение № 13413 от 10.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10782/2010 г.

Решение № 13413 от 10.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10782/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Ангел Калинов Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалба на министъра на отбраната срещу решение № 10009 от 19.07.2010 г. по адм. № 12574/2009 г. на Върховния административен съд - пето отделение, като се иска обезсилване на същото или да бъде отменено поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Ответникът по касационната жалба взема становище да се остави в сила решението. Заключението на прокурора е, че жалбата е неоснователна. Върховният административен съд - петчленен състав - втора колегия приема, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С касираното решение тричленният състав на пето отделение на Върховния административен съд е отменил като незаконосъобразна Заповед на министъра на отбраната № КВ-847/13.08.2009 г. с която, на основание чл. 128а, чл. 128д, чл. 125, ал. 2 и чл. 130, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (отм.) и предизвестие, дадено с Рапорт рег. № 4411/23.04.2009 г., е прекратен договора за кадрова военна служба на жалбоподателя Иван Найденов Найденов, от гр. Бургас, освободен е той от длъжност и е зачислен в мобилизационния резерв. Осъдил е Министерство на отбраната на РБ да заплати на Иван Найденов Найденов, с ЕГН ********, Област Бургас, Община Созопол, с. Черноморец, сумата 500,00 (петстотин) лева направени от него разноски по делото и върнал административната преписка на министъра на отбраната за ново произнасяне по Рапорт рег. № 4411/23.04.2009 г., подаден от Найденов до министъра, при съобразяване на дадените от Върховния административен съд указания по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови решението си съдът е приел, че обжалваната заповед се явява незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена. Предвид наличието на Рапорт рег. № 4411/23.04.2009 г., подаден от Найденов до министъра, който при отмяната на МЗ ще остане без отговор, административната преписка следва да се върне на министъра за ново произнасяне при съобразяване с дадените от ВАС указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението е правилно. Правилно тричленният състав е приел, че чл. 128а от ЗОВС (отм.), урежда правото и възможността кадровият военнослужещ да прекрати договора си за КВС с дадено от него предизвестие до министъра. Съгласно ал. 2 на същия текст, "Срокът на предизвестието е 6 месеца и започва да тече от следващия ден на завеждането на рапорта". Същото право - да прекрати сключен договор за КВС с 6-месечно предизвестие, при определени условия, има и министърът на отбраната, съгл. чл. 128б от ЗОВС (отм.). Съгласно чл. 128д от ЗОВС (отм.), "страната, която има право да прекрати договора за КВС с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, като дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното месечно възнаграждение за неспазения срок на предизвестието". Това право, относно неговите субекти, е доразвито с чл. 209, ал. 1 от Правилника за кадрова военна служба (ПКВС - отм.), "министърът на отбраната, ръководителят на друго ведомство или кадровият военнослужещ, който е отправил предизвестие за прекратяване на договора за кадрова военна служба, може да прекрати договора и преди да изтече срока на отправеното предизвестие, като заплати на другата страна обезщетение в размер на брутното месечно възнаграждение за неспазения срок на предизвестието". Смисълът и тълкуването на последните две цитирани норми от ЗОВС (отм.) и от ПКВС (отм.) сочат, че предсрочното прекратяване на договор за КВС може да бъде извършено само от страната, която вече е дала предизвестие за прекратяване и то след като тя заплати на другата страна обезщетение в определения размер за неспазен срок на предизвестието. Нормативна възможност едната страна да подаде предизвестие, а другата да заплати част от него, като по този начин тя прекрати договора предсрочно, преди изтичането на даденото предизвестие, не е предвидена. От друга страна са неоснователни доводите в касационната жалба относно приложението на чл. 128а и сл. ЗОВС (отм.) и чл. 209 ПКВС (отм.) както относно допустимостта на решението на съда, така и относно неговата неправилност, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Ето защо, законосъобразното решение следва да се остави в сила, като се присъдят разноските по делото на ответника по жалбата в размер на 400 лв. По изложените съображения Върховният административен съд - петчленен състав - втора колегия