Решение № 11583 от 14.12.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по подадени две касационни жалби: Първата е от С. Пицути с ЛНЧ [номер], чрез процесуален представител срещу Решение 134/19.10.2021г., постановено по адм. дело 526/2020г. на Административен съд Ловеч, в частта, в която е изменен Ревизионен акт Р-04001116008157-091-001/20.09.2018г., потвърден частично с решение 233/17.12.2018г., на и.д. Директор на ОДОП гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, и е определен дължим данък по ЗДДФЛ за 2010г., в размер на 16 980.61лв. главница и 12 798.68лв. лихви за забава и в частта за задължения по ЗДДФЛ за 2013г. в размер на 5 129.41лв. главница и 2 287.56лв. лихви за забава. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано - съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. На първо място се сочи, че лицето не е местно такова по смисъла на ЗДДФЛ тъй като е налице сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане между Народна Република България и Република Италия от 1988г., като съгласно чл. 1, т. 2, бук. б от нея всяко лице с местожителство, местопребиваване, седалище на ръководство или по всеки друг критерий по подобен род в Италия се счита за данъчнозадължено лице там. Предвид нормата на чл. 1, т. 3 от Спогодбата ако физическото лице е местно такова и на двете договарящи държави, положението му се урежда, като се приема, че то е местно на държавата, с която неговите лични и икономически връзки са по-тесни т.е. предвид центърът на жизнените му интереси. Касатора сочи, че предвид на представените по делото доказателства той не попада в обхвата на чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ и не е местно лице тъй като е роден в Република Италия, има постоянен адрес там, през 2010г. е имал временен адрес в Република Чехия и е регистриран там с данъчен номер; той не е местно лице според чешкото данъчно законодателство; лицето е регистрирано и с данъчен номер в Република Италия и е определен като местно лице за данъчни цели в Р. Италия; притежава 6 недвижими имота там; касатора е със статут на постоянно пребиваващ в Р. България от 25.05.2015г.; има открити банкови сметки в Р. България през 2010г., 2011г., 2012г. и 2013г. ; не притежава недвижими имоти на територията на Р. България. Твърди се, че жизнените интереси на касатора не са в Р. България през 2010г., като през този период той е внесъл само и единствено здравни осигуровки в размер на 844.97лв. и липсват доказателства да е получавал възнаграждения като управител на търговско дружество в България. На второ място се сочи, че неправилно ревизията е протекла по реда на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК. Постъпилите по сметка на Пицути средства през 2010г. са изплатени в Р. Чехия и той през този период е чуждестранно лице, като в чл. 8 от ЗДДФЛ изчерпателно са изброени доходите от източници в Р. България, като в тях не попадат доходите с неустановен произход. Според касатора неправилно в изготвения паричен поток не е включена сумата от 72 000 евро внесена от него, изтеглени от банковите му сметки в Р. Чехия, като при анализ на постъпленията и разходите за 2010г. се стига до извод, че не са налице превишение на разходите над приходите. Това касае и определените задължения за 2013г., като изрично в заключението на в.л. е посочено, че не е налице превишение на разходите над приходите за 2013г. Сочи се, че незаконосъобразно е определена данъчна основа за доход по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ тъй като такъв не е доказан, а са обложени разходи, което е недопустимо. В касационната жалба са изложени и развити подробни съображения в подкрепа на оплакванията. Претендира отмяна на атакувания съдебен акт в оспорената му част и постановяване вместо него на друго решение по съществото на спора. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции, представя списък на разноски. Ответникът по касационната жалба Директор на Дирекция ОДОП Велико Търново в при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, в писмено становище оспорва основателността на жалбата. Счита решението на съда в оспорената му част за правилно и моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Втората касационна жалба е подадена от Директор на Дирекция ОДОП Велико Търново в при ЦУ на НАП срещу Решение 134/19.10.2021г., постановено по адм. дело 526/2020г. на Административен съд Ловеч, в частта, в която е изменен РА Р-04001116008157-091-001/20.09.2018г., потвърден частично с решение 233/17.12.2018г., на и.д. Директор на ОДОП гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, като определеното задължение - дължим данък по ЗДДФЛ за 2010г., от в размер на 18 212лв. главница е определен на 16 980.61лв. главница и от в размер на 13 726.81лв. лихва за забава е определен на 12 798.68лв. лихви за забава, както и в частта за разноските. Касатора счита решението на АС Ловеч в тази му част за неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в разрез с материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора съдът не е извършил правилна преценка на събраните по делото доказателства и вследствие на това е постановил неправилен съдебен акт. Съдът не е извършил обсъждане на доказателствата по делото и е заменил мотивите си с препращане към заключението на ССЕ, което лишава съдебния акт от собствени на съда фактически установявания и правни изводи. Неправилно според касатора в.л. по ССЕ е включила в годишната данъчна основа по чл. 30 от ЗДДФЛ за 2010г. внесените от лицето осигурителни вноски в Р. Чехия, тъй като липсват доказателства в тази насока, като съдът не е изложил мотиви защо приема за достоверни чешките сайтове с данни за трудови договори и работодател на РЛ и разпечатката от Чешката осигурителна администрация с данни за осигурителни периоди и осигурителна база за лицето. По подробно изложени доводи моли съда да отмени решението на АС Ловеч в оспорената част т.е. в частта в която определеното данъчно задължение по ЗДДФЛ за 2010г. е намалено с 1 231.39лв. и съответните лихви за забава. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на С. Пицути и за основателност на тази на Директора на ОДОП гр. Велико Търново при ЦУ на НАП. Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение, като взе предвид заявените касационни основания, за да се произнесе, съобрази следното: Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени от надлежни страни, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционнен контрол, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество жалбата на [населено място] е неоснователна, а тази на данъчния директор е основателна. Предмет на съдебен контрол пред АС Ловеч е бил Ревизионен акт Р-04001116008157-091-001/20.09.2018г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново и потвърден частично с Решение 233/17.12.2018г. на и.д. Директор на дирекция ОДОП - гр. Велико Търново, с който на С. Пицути с ЛНЧ [номер] са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17/чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за данъчен период 2010 г. в размер на 18 21лв. главница и лихви за забава в размер на 13 726.81лв. и за 2013г. в размер на 5 129.41лв. главница и 2 287.56лв. лихви за забава. Облагането на лицето е извършено по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК предвид наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от същия кодекс, а именно - наличие на данни за укрити приходи или доходи, като е посочено, че декларираните и получените от ревизираното лице за периода 01.01.2010г. 31.12.2015г. приходи не съответстват на реално направените разходи за ревизирания период и получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. За да постанови своя акт АС Ловеч е приел следните установявания: Прието е, че лицето С. Пицути е местно такова по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ. Прието е, че лицето е прибивавало на територията на Р. България по-вече от 183 дни и е изпълнявал длъжността производствен директор на Технокороза АД по договор сключен на 11.11.2009г. между това дружество и Йобекс ООД Чехия за срок от три години, считано от 18.01.2010г. След прекратяване на този договор е извършена регистрация на Йобекс България ЕООД с начална дейност от 21.05.2010г. с едноличен собственик на капитала и управител С. Пицути. Установено е, че той е подал декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице, в което декларира, че считано от 21.05.2010г. започва да осъществява трудова дейност като самоосигуряващо се лице едноличен собственик на Йобекс България ЕООД. Лицето през периодите 2011г., 2012г. и 2013г. е било управител и на други дружества на територията на Р. България, което според данъчните органи изисква полагане на постоянен труд на територията на страната и предполага присъствието му в страната. Това се потвърждава и от епизодичните му пътувания в чужбина. Освен това е посочено, че лицето е теглило парични средства или е извършвало плащания по сметките си в Чехия от територията на Р. България. Според данъчния орган от съществено значение за определяне на критерия център на жизнените интереси е обстоятелството, че през ревизирания период РЛ е осъществявал трудова и стопанска дейност на територията на Р. България за изпълнението на която е получавал и доходи. Освен това самото лице в подадените от него ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ се е самоопределил като местно физическо лице, нямащо доходи от чужбина. В предоставения от италианските власти отговор е посочено, че С. Пицути не е местно лице на Р. Италия. С от представените извлечения от притежаваните от РЛ банкови сметки в Чехия е установено, че в преиода 01.01.2010г. до 31.12.2010г. от Йобекс ООД Чехия са извършени преводи по лични банкови сметки на РЛ в общ размер на 63 000 евро или 123 215.40лв., като е прието, че тази сума представлява облагаем доход по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ поради липсата на посочени в извлеченията основания и поради това, че РЛ не е представило доказателства за основанията за получаване на тези суми. За периода 01.01.2010г. 31.12.2010г. по една от банковите му сметки в Чехия са извършени преводи на суми от M. Stretch Ceskarepublika,[ заличен текст] общо в размер на 207 545.58 чешки крони или 16 236.72лв., като е прието, че те също представляват облагаем доход по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. РЛ е представило 4бр. разходни касови ордера за получени през 2010г. от него на 24 830.24 евро или 48 563.14лв. изплатени от Йобекс ООД Чехия съгласно търговска комисионна , като е прието, че тази сума е облагаем доход по смисъла на чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ. При извършена съпоставка между имуществото на РЛ и извършените от него разходи и неговите доходи и източници на финнасиране е установено, че за 2010г., 2011г. и 2013г. имуществото и направените разходи надвишават получените доходи и финансирания съответно за 2010г. със сума от 6 245.55лв., за 2011г. в размер на 47 208.95лв. и за 2013г. в размер на 51 294.07лв., като така установените превишавания са приети за облагаем доход по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Данъчния орган след извършване на съпоставка на постъпленията и разходите на лицето е установил общи данъчни основи по чл. 17 от ЗДДФЛ: За 2010г. обща данъчна основа в размер на 201 651.58лв., като сбор от данъчна основа по чл. 36 от ЗДДФЛ в размер на 145 697.67лв., данъчна основа по чл. 30 от ЗДДФЛ в размер на 50 718.17лв. и данъчна основа по чл. 34 от ЗДДФЛ в размер на 5 235.74лв. и е определил данък в размер на 19 426.08лв. и лихви в размер на 14 641.89лв.; За 2011г. обща годишна данъчна основа в размер на 57 768.39лв., като сбор от данъчната основа по чл. 36 от ЗДДФЛ в размер на 47 208.95лв., данъчна основа по чл. 25 от ЗДДФЛ в размер на 9 621.94лв. и такава по чл. 30 от ЗДДФЛ в размер на 937.50лв. и е определил данък в размер на 4 678.16лв. и лихва в размер на 3 041.31лв.; За 2013г. обща данъчна основа в размер на 196 721.45лв., като сбор от данъчна основа по чл. 36 от ЗДДФЛ в размер на 51 294.07лв. и такава по чл. 25 от ЗДДФЛ в размер на 145 427.38лв. и е определил данък в размер на 5 129.41лв. и лихви в размер на 2 287.56лв. По отношение определения данък за 2011г., по-горе стоящия орган директора на дирекция ОДОП велико Търново при ЦУ на НАП е приел, че следва да се отмени, тъй като липсва основание сума от 50 000лв. да се включва в разходната част и така не се стига до превишение на разходите над доходите. По отношение определения данък за 2010г., по-горе стоящия орган е приел, че следва то да се намали със сума в размер на 1 214.08лв. АС Ловеч е приел доводите на ревизиращия орган, че РЛ С. Пицути се явява местно лице за ревизираните периоди, предвид на това, че има статут на постоянно пребиваващ в България, с постоянен и настоящ адрес и центъра на жизнените му интереси е на територията на страната, тъй като те са тясно свързани с България. Тези си изводи е базирал и на изпратените отговори от Р. Италия и Р. Чехия в които се съдържат отговори, че С. Пицути не е местно лице нито по приложимата СИДДО от данъчната администрация на Р Италия, нито от данъчната администрация на Р. Чехия. АС Ловеч е приел, че са били налице предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК за извършване на ревизия по особения ред на РЛ и, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. РА е издаден от компетентен орган в кръга на правомощията му. За да се произнесе по съществото на спора решаващия съд е допуснал ССЕ, като е приело изцяло заключението на в.л. по нея. За 2010г. съдът е посочил, че РЛ е имал в наличност 11 310лв., получил е постъпления в размер на 339 773.60лв. и е направил разходи в размер на 206 630.26лв. и в края на периода е с остатък от 150 698.89лв. Приел е, че средствата на лицето за 2010г. са в размер на 351 083.60лв. а разходите му в размер на 357 329.15лв. т.е. разликата е - 6 245.65лв. превишение на разходите над приходите. За 2013г. е приел, че РЛ е имал в началото на периода налични 138 549.39лв., получил е постъпления от 246 598.68лв. и е извършил разходи за 186 522.54лв. и в края на периода е имал излишък от 249 919.60лв. Прието е, че приходите му са в размер на 385 148.07лв., разходите 436 442.14лв. или разликата е -51 294.07лв. превишение на разходите над приходите. Съдът е намерил за правилни изводите на ревизиращите органи за наличие на превишение на разходите над приходите, поради липса на представени доказателства от РЛ оборващи тези констатации. За да определи обаче дължащите се данъци съдът се е съобразил със заключението по ССЕ, в която е посочено, че данъкът за 2010г. следва да е в размер на 16 980.61лв., а за 2013г. в размер на 5 129.40лв. и е изменил РА в съответната му част, а в другата е отхвърли жалбата на РЛ. Решението е частично неправилно. ПО ЖАЛБАТА НА СЕРДЖО ПИЦУТИ: На първо място касационната инстанция намира за обосновани изводите на приходните органи, споделени и от съда, че С. Пицути има качеството на местно физическо лице за данъчни цели. В нормата на чл. 4 от ЗДДФЛ законодателя е посочил предпоставките едно лице да се приеме за местно такова: Местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице: 1. което има постоянен адрес в България, или 2. което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или 3. което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или 4. чийто център на жизнени интереси се намира в България. Предвидените в закона условия се прилагат алтернативно, което означава, че наличието дори само на едно от тях, е достатъчно лицето да се счита за местно. В РА се съдържат пространни доводи на данъчния орган при изследване на всяка една от предпоставките на чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ, с които приемат, че РЛ е местно такова. Тези доводи са възприети и от решаващия съд, като последните са правилни. Безспорно е установено, че РЛ има статут на постоянно пребиваващ на територията на Р. България, както и постоянен и настоящ адрес в страната. Правилно съдът е посочил, че жизнените му интереси се намират на територията на България с оглед извършваната от него дейност в страната регистрация на търговско дружество Йобекс България ЕООД, в който той е едноличен собственик и управител, както и извършваната от него дейност по управление на дружеството Технокороза , получаването на доходи за тази извършвана дейност на територията на страната, а така също и предвид подаваните от него ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, където лично РЛ е посочил че е местно лице, без доходи от чужбина т.е. РЛ е извършвало стопанска дейност в страната и е получавало съответните доходи от тази дейност а също така и трудови такива, което ангажира отношението му към страната в която развива своята стопанска дейност т.е. към Р. България. Правилно съдът е посочил и като допълнение към тези доказателства и фактът, че в изрични отговори данъчната администрация на Р. Италия сочи, че С. Пицути не се счита за местно лице по приложимата СИДДО, като такъв е и отговора на данъчната администрация на Р. Чехия. Доводите в касационната жалба за обратното са неоснователни. Вярно е, че съгласно чл. 75 от ЗДДФЛ когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. Както правилно е посочено и в касационната жалба налице е Спогодба сключена между Народна Република България и Република Италия за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци върху дохода и имуществото, в сила от 10.06.1991г. По силата на чл. 1, ал. 2, бук. б местно лице на едната договаряща държава по отношение Р. Италия е всяко лице, което съгласно италианското законодателство е данъчно задължено в Италия на основание неговото местожителство, местопребиваване, седалище на ръководство или всеки друг критерий от подобен род. В отговора на италианската данъчна служба е посочено, че Пицути се явява местно лице по смисъла на местното законодателство, но не и по смисъла на приложимата Спогодба. Има се предвид чл. 1, т. 3, бук. а , която сочи, че ако физическото лице е местно лице и на двете договарящи страни, както е в конкретния случай, лицето се счита за местно на държавата, с която неговите лични и икономически връзки са по-тесни /център на жизнените интереси/ т.е. и по СИДДО следва да се определят жизнените интереси на лицето, а те както се посочи по-горе са тясно свързани с Р. България. Извод в обратната насока не може да се направи и предвид представените за първи път пред касационната инстанция доказателства за семейно положение на РЛ. Липсват доказателства, че РЛ е пребивавало по-вече от 183 извън страната, както се сочи в касационната жалба. Правилно АС Ловеч е приел, че са били налице предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК за провеждане на ревизия по особения ред. Нормата дава правната възможност на ревизиращия орган да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато е налице едно от следните обстоятелства: т. 2 налице са данни за укрити приходи или доходи и/или т.7 декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Както правилно е посочил АС Ловеч и двете предпоставки са били налични лицето е получавало суми по банковите си сметки в Р. Чехия от трети лица, като именно непосочването на основанието за получаването им, както и липсата на представени доказателства от страна на РЛ за произхода им, според данъчния орган ги прави такива от неустановен произход, но това не означава, че те не попадат в хипотезата на т.2 тъй като РЛ не ги е декларирало. Неправилно в касационната жалба се позовава на чл. 7 и чл. 8 от ЗДДФЛ, а е приложима нормата на чл. 6 от с.з. тъй като по-горе беше посочено, че С. Пицути се явява местно лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ. При това положение той носи задължение за данъци не само от доходите си получени в България но и от тези от чужбина, в конкретния случай от Р. Чехия и изчерпателното изброяване в чл. 8 от с.з. е неотносимо към казуса. По отношение т. 7 от чл. 122, ал. 1 от ДОПК то тя касае наличие на установено превишение на разходите над приходите. В тази връзка правилно АС Ловеч е кредитирал заключението по първоначалната ССЕ в която в.л. е изготвило поток на паричните средства на РЛ на годишна основа и е установило именно превишение на разходите над приходите. Наведения в касационната жалба довод, че такова превишение в допълнителната експертиза за 2013г. не е установено от в.л. е принципно правилно, но както се посочи по-горе решаващия съд не е кредитирал допълнителното заключение, тъй като в поставената му задача е даде заключение относно наличие на превишение на разходите над приходите за 2010г. и 2013г., изключвайки обаче сумите в брой т.е. така изготвения паричен поток няма да даде точното, акуратното движение на паричните суми за процесните данъчни периоди на РЛ и ще доведе и до неправилно определяне на дължимите данъчни задължения. Неоснователен е довода в касационната жалба, че тъй като не е доказан наличен доход от конкретен източник, то с РА на практика са обложени разходи, което е недопустимо. Изрично е прието, че в определения данък по реда на чл. 17, ал. 1/чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ се включват данъчните основи чл. 25, 30, 32, 34 и 36, намалена с предвидените в този закон данъчни облекчения т.е. в общата годишна данъчна основа се включват и доходи от други източници, вкл. и тези които не са упоменати изрично в ЗДДФЛ т.е. това са и доходите с неустановен произход. Превишението на разходите над приходите правилно е квалифицирано като друг доход по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ тъй като по отношение постъпили доходи от сметки от Р. Чехия липсват данни за основанието за нареждане на тези суми, както и липсват доказателства предоставени от РЛ за произхода на тези средства. Тези средства са недекларирани доходи, подлежат на облагане по реда на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ вр. чл. 10, т. 6 от с.з. и са установени в проведена ревизия по реда именно на чл. 122, ал. 1 от ДОПК. С оглед изложеното, обоснован е изводът на съда за правилно определен размер на данъчната основа за облагане с данък по чл. 48 ЗДДФЛ за спорните 2010 г. и 2013г., по реда на чл. 122 ДОПК. ПО ЖАЛБАТА НА ДИРЕКТОРА НА ДИРЕКЦИЯ ОДОП ВЕЛИКО Търново: Жалбата се свежда до неправилното, според касатора, позоваване на съда на заключението на ССЕ и с оглед на него на редуциране на данъчното задължение за 2010г. Вярно е, че в оспорения съдебен акт липсват изложени обосновани мотиви от страна на съда защо приема заключението на първоначалната ССЕ в този вид, като е приел, че следва да се намали годишната данъчна основа определена по реда на чл. 30 от ЗДДФЛ със внесените от Пицути осигурителни вноски в размер на 6 068.39лв. в Чехия. Но тъй като производството се развива по реда на чл. 227 от АПК то няма как да се върне делото за ново разглеждане, дори и при допуснати съществени процесуални нарушения. Предвид горното касационната инстанция счита, че следва да изложи мотиви защо приема жалбата за основателна. Безспорно за да определи съответния данък по чл. 17, ал. 1 респек. чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, вкл. сбора от данъчните основи за съответната година, АС Ловеч се е позовал на заключението на в.л., което е приело, че Пицути е внесъл сума в размер на 6 068.39лв., представляваща осигурителни вноски в Р. Чехия. Липсва извършен анализ на конкретната сума относно нейното реално внасяне по сметка на чешката осигурителна администрация. В.л. нито в първоначалнато, нито в допълнителното заключение не пояснява характера на тази сума и от къде черпи доказателства, че тя е внесена като осигуровка на РЛ и за кои периоди. Както правилно е посочено в касационната жалба в отговора на Чешката данъчна администрация липсват данни за получени от РЛ доходи в Чехия, както и данни за удържани там данъци и/или осигурителни вноски. В тази връзка представената разпечатка от чешката осигурителна администрация не може да се приеме, като официален документ удостоверяващ факта на реалното плащане на посочената сума като осигурителна вноска. В тежест на РЛ е да установи факта на реално плащане на осигурителни вноски в чужбина, които да бъдат приспаднати при определяне на данъчната основа по чл. 30 от ЗДДФЛ. Такива доказателства не са представени и в тази връзка решението на АС Ловеч в частта в която данъчното задължение за определен данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2010г. е намален от 18 212лв. на 16 980лв. със съответните лихви е неправилно. Предвиди изложеното оспореното решение на първоинстанционния съд следва да се отмени в частта в която е изменен процесния РА и е определено задължение по чл. 17/чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 16 980.61лв. главница и лихва в размер на 12 798.68лв. лихва за забава и следва да се отхвърли жалбата на физическото лице срещу оспорения РА в тази му част. В останалата си част решението на АС Ловеч като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора следва да се отмени и решението на съда в частта за разноските, в която е осъден данъчния орган да заплати на [населено място] сума в размер на 299.00лв. Следва да се присъдят разноски на НАП в касационната производство в размер на 515.95лв. за юрисконсултско възнаграждение съразмерно уважената касационна жалба и предвид чл. 8, ал.1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба 1/09.07.2004г. и 17.28лв. платена д.т. за касационна жалба. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо и пр. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение