Решение № 202 от 13.05.2009 г. на ВКС по н. д. № 134/2009 г.

Решение № 202 от 13.05.2009 г. на ВКС по н. д. № 134/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Вероника Имова Производството е образувано по касационна жалба изготвена от защитата на подсъдимия П. А. Н. - адвокат К. от САК срещу въззивно решение № 596/12.01.2009 г. по в. н. о. х. д. № 1136/08 г. на СОФИЙСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД, с което е потвърдена присъда № 151/23.06.08 г. по н. о. х. д. № 541/07 г. на Окръжен съд гр. Б., съгласно която подсъдимия П. А. Н. от гр. Б. е признат за виновен, че на 31.10.2006 г. в гр. С. е държал неистински парични знаци в големи количества, представляващи 61 броя банкноти в купюри от по 200 евро, емисия 2002 г. (с посочени серийни номера) като е знаел, че са подправени, поради което и на основание чл. 244, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 243, ал. 1 НК и чл. 36 и чл. 54 от НК е осъден на "лишаване от свобода" за ТРИ години, което съгласно чл. 66, ал. 1 НК е отложено за изпълнение за срок от ПЕТ години, считано от влизане в сила на присъдата. На основание чл. 53, ал. 2, б. "а" НК в полза на държавата е отнет предмета на престъплението като е постановено унищожаването му. С присъдата съдът се е произнесъл по съдебните и деловодни разноски. В касационната жалба са посочени всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 НПК с искане за отмяна на решението и връщане делото за ново разглеждане или за оправдаване на подсъдимия Н. по повдигнатото му обвинение, или за намаляване размера на наложеното наказание. Според доводите развити в жалбата, съществените нарушения на процесуалните правила се изразяват в разглеждане на делото от незаконен състав на първостепенния съд, който неправилно е приел за неоснователно искането на защитата по чл. 29, ал. 2, пр. 1-во НПК за отвод на съдията. Нарушена е доказателствената тежест в процеса. Незаконосъобразно е отхвърлено доказателствено искане на защитата за допускане на посочен от нея свидетел. Неправилно и превратно са ценени само показанията на свид. С. и Я., а са игнорирани обясненията на подсъдимия за произхода на паричните средства намерени у него. Не е извършен задълбочен анализ на съдебно техническата експертиза. Игнорирани са обясненията на подсъдимия, според който, намерените у него банкноти са придобити и държани правомерно - в резултат на извършена продажба от него на антични монети, при която сделка е получил като цена неистинските банкноти, за чиято неистинност той би могъл да знае, поради високото качество на преправените парични знаци. Игнорирани са изводите на експертизата, че качеството на изработката на банкнотите изключва възможността подсъдимият да е разкрил неистинността на банкнотите, за да отговаря за престъпното им държане. Нарушението на закона се състои, според защитата, в неправилни изводи за авторството на деянието и за вината на подсъдимия, каквато не той не може да носи, поради липсата на умисъл, в каквато форма само може да се осъществи субективната страна на състава по чл. 244 НК. Явната несправедливост на наказанието се поддържа като алтернатива, при отхвърляне на първите две основания, но без посочване на конкретни доводи в подкрепа на това основание. В съдебно заседание подсъдимият Н не се явява редовно призован. Защитата, адвокат С. поддържа жалбата и исканията по изложените в нея съображения. Твърди че е нарушена тежестта на доказване в процеса при което обвинението е недоказано. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна. Отказа за допускане на посочения от защитата свидетел не е довел до нарушаване задължението за всестранно изясняване данните по делото, нито до нарушаване правото на защита на подсъдимия, чието авторство и вина в осъществяване деянието са доказани, а наложеното наказание е справедливо. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД ВЪЗ ОСНОВА НА ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО И В ПРЕДЕЛИТЕ НА КАСАЦИОННА ПРОВЕРКА, ПРИЕ СЛЕДНОТО: Касационната жалба на защитата на подсъдимия П. А. Н. е НЕОСНОВАТЕЛНА. Не са нарушени процесуални правила при събирането и оценката на доказателствените средства. Съдът не е заседавал в незаконен състав. Неотвеждането на председателя на съдебния състав, разгледал делото в първостепенния съд, не е довело до решаването му от незаконен състав, защото липсват фактически данни очертаващи основание за неучастие на член от състава на съда в хипотезите по чл. 29, ал. 1 и ал. 2 НПК. Споделеното от защитата в съдебното заседание, в което е поискала отвод на председателя на съдебния състав, поради изявление на подсъдимия, който бил чул от свидетеля С. да изразява мнение, че "ще намери съдия, който да вкара подсъдимия в затвора", по никакъв начин не сочи на обстоятелство пораждащо основателно съмнение в безпристрастността на състава на съда участвал при разглеждането на делото. Съдът законосъобразно е процедирал като се е произнесъл с мотивирано протоколно определение от 10.12.2007 г. в с. з. по н. о. х. д. № 541/07 г. на Окръжен съд гр. Б., с което е отхвърлил като неоснователно искането на защитата за отвод на председателстващия състава. То следва да бъде споделено по съдържание, тъй като и при настоящата проверка не се намериха каквито и да било данни за предварително изразено становище за резултата от изхода на делото, което да би могло да породи съмнение в безпристрастността на съдебния състав. Приетите за установени релевантни спрямо предмета на доказване по чл. 102 НПК фактически данни са събрани чрез способите по НПК. Те са проверени и оценени при спазване на правилата за всестранна и пълна проверка и оценка както на обвинителните, така и на оправдателните, респ. на смекчаващите отговорността на подсъдимия доказателствени факти, и са в основата на решаващите изводи на инстанционните съдилища. Неоснователно се твърди в жалбата, че показанията на свидетелите С са ценени превратно и са кредитирани за сметка на останалите доказателствени източници, опровергаващи тезата на обвинението. Фактическите данни от предмета на доказване са установени не само от показанията на свидетелите С. и Я., както се твърди в жалбата, но и от приобщените по делото веществени доказателства, от заключението на съдебно-техническата експертиза, от протокола за обиск на подсъдимия П. от 31.10.2006 г., от протоколите за оглед на местопроизшествие от 31.10.2006 г., за претърсване и изземване, изготвени при условията на чл. 212, ал. 2 от НПК. От фактическа страна е установено, че инкриминираните парични знаци са се намирали във фактическата власт на подсъдимия, тъй като са иззети от владението му при извършен личен обиск на 31.10.06 г. на подс. Н., у който са намерени и иззети от вътрешен джоб на якето 61 броя банкноти в купюри от по 200 евро всяка, с емисия от 2002 г., на обща стойност 12 200 евро. Установено е от извършената експертна справка № 65 на 1.11.06 г., изготвена от НТЛ - РПУ - гр. С. по метода на сравнителния анализ на процесните банкноти с истински банкноти, при който е намерена разлика в хартията и по редица морфологически признаци, както и от заключението на съдебно-техническата експертиза, приобщени по реда на чл. 283 НПК в съдебната фаза, че намиращите се във владението на подсъдимия банкноти са неистински. Неоснователността на довода на защитата за липсата на видими различия между оригиналните банкноти и процесните, следва да бъде споделена и от тази инстанция. Тезата за субективната невъзможност на дееца да различи и разпознае неистинността на банкнотите, които е държал, е опровергана от заключението на СТЕ - за и обясненията на вещото лице К. в съдебно заседание. Неистинността на процесните банкноти, освен чрез технически средства е установима, според вещото лице, и по прости морфологически и физически белези при физически досег с банкнотата, каквито са: "многото различия в релефа, във водните знаци, имитирана е цветовата промяна в числото на номинала в долния десен ъгъл на обратната страна на банкнотата, но цветът и не се променя от виолетов в зелен, при промяна на ъгъла на наблюдение, релефността е постигната със сух печат.. и пр." Съдилищата са отговорили аргументирано и на доводите на подсъдимия за произхода на банкнотите и за начина на придобиването им от него. Първостепенният съд по реда на чл. 305, ал. 3 НПК и въззивният, по чл. 339, ал. 2 НПК, не е дал вяра на обясненията на подсъдимия с аргументиран отговор в мотивите защо не е кредитирал обясненото, че банкнотите са придобити като цена срещу продажбата на 3 монети и класьор с марки в клуб на иманярите в гр. С. Макар и да има данни по делото за подобни иманярски занимания от страна на подсъдимия, няма никакви конкретни факти за подобна сделка, а още по-малко такава да е извършена точно срещу получаването на процесната валута от неистински парични знаци и то в инкриминирания размер. Съдилищата са се аргументирали убедително защо дават вяра на достоверността на показанията на свид. Я. дадени пред съдия в досъдебното производство, които са твърде близки по време с датата на деянието, а не на тези депозирани от него в съдебната фаза. Констатираните противоречия в показанията на свид. Я. са преодолени по реда на чл. 281 НПК. Съдилищата са установили, че в съдебната фаза този свидетел за първи път, независимо от разликата във времето към датата на деянието, твърди факти, които е пропуснал на отбележи в показанията си пред съдия, а именно че бил придружавал подсъдимия в сделка за продажба на монети в С. Съдилищата са аргументирали противоречието в показанията на свид. Я. с близките му приятелски отношения с подсъдимия и със стремежа му да подкрепи тезата на подсъдимия, която е изолирана от останалите доказателства. Тези аргументи се споделят от настоящата инстанция. Няма нарушение на закона. Неоснователно се оспорва от защитата авторството на деянието с довод, че предмета на престъплението е придобит чрез иманярска дейност. Фактическите данни установени по делото, че той "е бил известен в района си със събирането на антични предмети", не води до изводи, че подсъдимият е придобил процесните банкноти именно в резултат на такава дейност. Дори и това да е вярно, противозаконното държане на неистинските парични знаци е довършено само с факта на доказване на упражняваната от дееца всякаква фактическа власт върху процесните неистински парични знаци (арг. от чл. 68 от Закона за собствеността). Те са намерени в дрехата на подсъдимия, която е носел в момента на обиска му, т. е. намерени са на място, което изключва всяко друго държане, освен на подсъдимия Н. Поради което е доказано авторството на деянието. Неоснователно е твърдението за недоказаност на субективната страна от състава на престъплението. По делото е установено, че подсъдимият е имал обективната възможност да констатира неистинността на процесните банкноти, защото според заключението на експерта по СТЕ - за, потвърдено в съдебно заседание пред първостепенния съд, макар изработката на банкнотите да се отличава със сравнително високо качество, поради имитирането на всички защитни знаци, нито мастилото, с което е работено по тях отговаря по цвят на действителните пари, нито хартията, нито холограмния им знак е както на истинските банкноти от по 200 евро. Тези обективни фактически характеристики са били достъпни за подсъдимия, още повече, че той е притежавал в наличност значително количество купюри, общо 61 броя банкноти, намиращи се само в негово владение, до които само той е имал достъп и възможност да ги докосва, поради е изключено неустановяването на физическите им различия с истинските банкноти. Няма явна несправедливост на наказанието наложено на подсъдимия Н. Отчетен е превеса на смекчаващите вината на подсъдимия обстоятелства в размера на определеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода. А с оглед и на формалните предпоставки за основание за отлагане изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода по чл. 66 НК, законът също е приложен правилно. Воден от тези мотиви ВКС на РБ на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК.