Решение № 17329 от 17.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10497/2019 г.

Решение № 17329 от 17.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10497/2019 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Ахмед, [гражданство], [дата на раждане], чрез процесуален представител – адвокат Желев, срещу решение № 5232 от 30.07.2019 г. по адм. дело № 6269/2019 г. на Административен съд – София – град, с което е отхвърлена жалбата на чужденеца, настанен принудително в Специален дом за временно настаняване на чужденци /СДВНЧ/ - Бусманци, срещу заповед УРИ № 5392 ПАМ – 323/17.05.2019 г., издадена от началник на отдел "Миграция" в Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/, за принудително настаняване на чужденец в СДВНЧ при дирекция "Миграция". Касационният жалбоподател изразява становище за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че не са налице предпоставките на чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, вр. § 1, т. 4в от ДР на ЗЧРБ, за налагане на принудителна административна мярка на жалбоподателя – настаняване в СДВНЧ. Счита, че доброволното представяне на чужденеца пред органите на Държавната агенция за бежанците, е действие, което не разкрива намерение, съответно опасност от укриване, напротив показва намерението му за подаване на молба за закрила. Моли за отмяна на решението и вместо него постановяване на друго по същество на спора. Ответникът – началникът на отдел "Миграция" в Столична дирекция на вътрешните работи, оспорва касационната жалба. Подробни съображения излага в представени по делото писмени бележки. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е установил следната фактическа обстановка: на 16.05.2019 г. в сектор "Миграция" в СДВР е получен сигнал от служител на Второ районно управление – СДВР, за това, че около 19. 45 ч. на същата дата, от Държавната агенция за бежанците – Регистрационно – приемателен център, са предадени чужди граждани със сирийски лични карти, сред които и жалбоподателят А. Ахмед. След извършена справка е установено, че лицето не е регистрирано при преминаване през ГКПП на Република България; не са налични данни за наложени принудителни административни мерки; няма данни лицето да е подало заявление в Държавната агенция за бежанците за предоставяне на статут; на лицето е разяснено, че е незаконно пребиваващо в Република България и трябва да се завърне в страната си по произход; лицето е обяснило, че желае да се установи трайно в страна от Западна Европа и не желае да се завърне в страната си по произход. Издадена е заповед УРИ № 5392 ПАМ – 322/17.05.2019 г., с която е наложена на принудителна административна мярка – връщане на чужденеца до страна по произход, страна на транзитно преминаване или трета страна. Въз основа на тази заповед и на основание чл. 44, ал. 6, ал. 8 и ал. 10 ЗЧРБ, е издадена процесната заповед, с която е разпоредено принудително настаняване на чужденеца в СДВНЧ, което да обезпечи изпълнението на заповедта за "връщане", предвид опасността изпълнението й да бъде осуетено или сериозно затруднено. От правна страна съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и в съответствие с чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, в хипотезата на "опасност от укриване" на чужденеца. Приложимостта на цитираната разпоредба е обосновал с данните от докладна записка рег. № 5392 р – 305/17.05.2019 г., от която се установява, че жалбоподателят не желае да се завърне в страната си по произход, а желае да се установи трайно в страна от Западна Европа, поради което е налице опасност от укриване, същият следва да бъде третиран като незаконно пребиващ в страната чужденец, а не като лице търсещо закрила. В подкрепа на изводите си, съдът е посочил и обстоятелството, че към момента на издаване на процесната заповед – 17.05.2019 г., жалбоподателят не е депозирал молба за закрила пред компетентния орган – Държавна агенция за бежанците, а е сторил това едва на 30.05.2019 г. Решение е валидно и допустимо, но неправилно. Административният съд неправилно е интерпретирал установените по делото факти и подвел същите под правната квалификация на чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, в хипотезата на "опасност от укриване" на чужденеца. Съгласно цитираната разпоредба, в случаите, когато чужденецът, на когото е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и 3 /в конкретния случай - връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна/, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органите по ал. 1 могат да издадат заповед за принудително настаняване на чужденеца в специален дом за временно настаняване на чужденци с цел организиране на връщането или експулсирането. Принудително настаняване се разпорежда и в случаите, когато чужденецът не изпълнява условията на наложените по ал. 5 обезпечителни мерки. От своя страна § 1, т. 4 в от ДР на ЗЧРБ, дава легална дефиниция на понятието "опасност да се укрие чужденец, спрямо когото е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и 3", като посочва, че "такава е налице, когато с оглед на фактическите данни може да се направи обосновано предположение, че същото лице ще се опита да се отклони от изпълнението на наложената мярка. Данни в тази насока могат да бъдат обстоятелството, че лицето не може да бъде намерено на обявения от него адрес на пребиваване, наличие на предходни нарушения на обществения ред, на предходни осъждания на лицето, независимо от реабилитацията, не е напуснало страната в рамките на предоставения му срок за доброволно напускане, ясно е показало, че няма да се съобрази с наложената му мярка, притежава подправени документи или няма никакви документи, представило е невярна информация, вече се е укривало, не е спазило забрана за влизане и други". По делото не са налице данни за наличието на нито едно от посочените в цитираната разпоредба обстоятелства, които да обосноват извод, че е налице опасност чужденецът да се укрие или да възпрепятства изпълнението на заповедта за връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна. Напротив, по делото е безспорно установено, че на 16.05.2019 г. жалбоподателят А. Ахмед доброволно се е явил в Регистрационно – приемателния център на Държавната агенция за бежанците, находящ се в [жк], [улица], като е представил документите си за самоличност. С това си действие, лицето е изпълнило задължението си по чл. 4, ал. 5 от Закона за убежището и бежанците, съгласно която разпоредба, чужденец, влязъл не по законоустановения ред в Република България, за да поиска закрила, пристигайки направо от територия, където са били застрашени животът и свободата му, е длъжен да се представи незабавно на компетентните органи и да посочи уважителни причини за незаконното си влизане или пребиваване на територията на страната. С доброволното си представяне пред Държавната агенция за бежанците, чужденецът е осъществил поведение, което демонстрира неговото намерение да поиска закрила, а не да се укрие. В противен случай, ако имаше намерение да се укрие, чужденецът не би предприел действия по легитимирането си пред съответния държавен орган. Въпреки доброволното си явяване именно в Държавната агенция за бежанците, последната не е предприела действия и не е изпълнила законоустановените си задължения за предоставяне на информация относно възможността за подаване на молба за международна закрила, за даване на указания относно реда за подаване на такава и за осигуряване на превод за улеснение на достъпа до процедурата. Вместо това, служителите на Държавната агенция за бежанците са подали сигнал до Второ РУ при СДВР, в следствие на което жалбоподателят е бил задържан от органите на реда, а на следващия ден настанен в СДВНЧ по силата на процесната заповед. Именно поради факта на автоматичното си задържане, извеждане от ДАБ и настаняване на следващия ден в СДВНЧ, чужденецът е бил в обективна невъзможност да подаде молба за международна закрила на 16.05.2019 г., което е сторил на 22.05.2019 г. /неправилно съдът е посочил датата 30.05.2019 г. като дата на подаване на молбата/, чрез Дирекция "Миграция", СДВНЧ – София. Предвид изложеното, неправилен се явява решаващият извод на съда, че по отношение на жалбоподателя са били налице предпоставките по чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, в хипотезата на "опасност от укриване", за налагане на принудителна административна мярка – настаняване в СДВНЧ. По тези съображения, обжалваното решение като неправилно, следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено решение по същество на спора, с което се отмени оспорената заповед. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение