Решение № 9590 от 12.10.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на ЕТ С. Петкова 2012 със седалище в гр.Етрополе, обл.Софийска, подадена чрез пълномощника адвокат А. Грънчаров. Жалбата е против решение 381 от 31.03.2023., постановено по адм. дело 1106/2022г. на Административен съд София-област. С него е отхвърлена жалбата на жалбата на ЕТ С. Петкова 2012 против решение за налагане на финансова корекция 23/311/00720/3/01/04/02, издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ). Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по смисъла на чл.209, т.3 от АПК. По същество излага оплаквания, сходни с разгледаните вече от първоинстанционния съд. Иска отмяна на обжалваното решение. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие, с представена по делото молба моли касационната жалба да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на Административен съд София-област следва да се остави в сила, тъй като не са налице касационните основания по чл.209 от АПК. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество, съобразно чл.218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е било решение 23/311/00720/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителния директор на ДФЗ. С него на основание чл.20а, ал.2 и чл.27, ал.6 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), както и чл.70, ал.1, т.7, във връзка с чл.72, ал.1 и чл.73, ал.1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ - в сила от 01.07.2022г.), чл.46, ал.1 и ал.2 от Наредба 30 от 11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка Разнообразяване към неземеделски дейности от Програмата за развитие на селските райони за периода /ПРСР/ 2007 - 2013 г. /Наредба 30/2008г./, както и в изпълнение на влязло в сила съдебно решение 5372 от 03.06.2022г., постановено по адм. дело 1202/2022г. на Върховния административен съд, осмо отделение на ЕТ С. Петкова 2012 е определена и наложена финансова корекция в размер на 10 913,31 лева. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил оспорването против решението за определяне на финансова корекция с мотиви, че то не страда от някой от пороците по чл.146 от АПК. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният пред него акт е издаден от компетентен административен орган - изпълнителен директор на ДФЗ, при спазване на изискването за форма по чл.73, ал.1 от ЗУСЕФСУ и същият е мотивиран с посочване на фактически и правни основания за издаването му. Съдът е счел, че оспореното решение е издадено при спазване на административно-производствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Първоинстанционният съд е приел за неоснователно възражението, че е налице нищожност на акта, като се е мотивирал, че не е налице основанието по чл.177, ал.2 от АПК. С оспореното пред административния съд решение за налагане на финансова корекция е установена от изпълнителния директор на ДФЗ една нередност. Съдът е приел, че административният орган е приложил правилно материалния закон, тъй като безспорно било установено наличието на основанието на чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕФСУ за извършване на финансова корекция. Съдът е приел за доказано, че жалбоподателят не е постигнал нивата на предвидените в бизнес плана приходи. Посочил е, че неизпълнението на предварително заложената в бизнес плана приходна част за 2016г., 2017г. и 2018г. е ясна индиция, че ползвателят на помощта не е разходвал средствата ефективно по смисъла на чл.30, §2, пр.3 от Регламент /ЕС, Евратом/ 966/2012г. на ЕС и на Съвета относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на ЕС. Съдът е счел, че са изложени и мотиви за правилното определяне на размера на финансовата корекция, а възражението на оспорващия за неприложимост на Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване БПФ при установени нарушения на чл.27, ал.6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013г. /обн. ДВ, бр.69/30.08.2019г., в сила от 30.08.2019г., изм./ са приети за неоснователни. Обжалваното решение е правилно. При правилно установена фактическа обстановка Административен съд София-област е извел правилни правни изводи. Изложените от първоинстанционния съд мотиви относно законосъобразността на решението за определяне на финансова корекция се споделят изцяло от касационната инстанция и на основание чл.221, ал.2, предл. последно от АПК Върховният административен съд препраща към тях. Възраженията изложени в жалбата пред настоящата инстанция са сходни с направените пред първоинстанционния съд, като следва да се отбележи, че Административен съд Софияобласт ги е разгледал подробно и при постановяване на решението си не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Изложеното от касатора, че е налице хипотезата на чл. 177, ал. 2 от АПК, според която актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни, не се приема за основателно. Следва да бъде споделен като правилен изводът на административния съд относно действителността на акта спрямо приложението на чл.177, ал.2 от АПК. Издаденият преди това АУПДВ 23/311/00676/3/04/01 от 21.08.2020г., макар и за същата сума и също по отношение на ЕТ С.Петкова 2012, не определя финансова корекция по смисъла на ЗУСЕФСУ, а освен това е бил отменен по съдебен ред. Няма спор, че и с двата акта касаторът е обвинен в нарушения, базирани на сходна фактическа обстановка във връзка с подпомагането му като ползвател на финансова помощ по договор с ДФЗ. В случая обаче отмяната на АУПДВ не е основание да се приеме, че е решен въпросът със сила на пресъдено нещо за отговорността на жалбоподателя, търсена в сега разглежданото производство по реда на чл.73 от ЗУСЕФСУ. В касационната жалба неправилно се твърди, че единственото задължение съгласно сключения с ДФЗ договор е едноличният търговец да изгради къща за гости. Несъмнено е установено, че инвестицията е изцяло извършена в сроковете и при условията и в съответствие с одобрения проект. Между страните няма спор, че кандидатът е следвало да изгради и е изгладил къща за гости, за което му е отпусната финансова помощ. Но със сключването на договора едноличният търговец се е задължил да използва активите по предназначение и за постигане на целите, които са му отредени с одобрения проект. Целите по мярка 311 Разнообразяване към неземеделски дейности за отпускане на финансова помощ са посочени в чл.2 от Наредба 30/2008г. Построяването на къщата за гости не е крайна цел, а е една от кумулативните предпоставки за отпускането на финансово подпомагане от ПРСР. В случая е безспорно установено неизпълнение на заложените в бизнес плана показатели, с което не е гарантирана икономическата жизнеспособност на стопанството му. Средно аритметично за трите финансови години /2016г., 2017 г. и 2018г./ изпълнението на бизнес плана като приходи от туристическа дейност е 48,48% /установено и от вещото лице по делото/. Правилно е прието от съда, че в случая е налице установеното от административния орган нарушение по т.4.12 и т.4.18 от сключения договор. Договорът разписва, че в случай, че ползвателят не изпълни свои нормативни и договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми. В този смисъл е и нормативната разпоредба на чл.46, ал.1 от Наредба 30/2008г. При проверка на изпълнението на проекта ДФЗ е изследвал цялостното изпълнение по бизнес плана, в това число и частта му за планираните приходи, поради което е достигнал до верни изводи за финансовото неизпълнение на плана. Неоснователно е и възражението на касатора, че не следвало да се прилагат Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и ал.7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 2013г. /Правилата/. Правилата са издадени на основание чл.27, ал.9 от ЗПЗП и определят критериите, от който административния орган се ръководи при отчитане степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение. Те касаят единствено размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, но не и основанието за нейното налагане. Последните са коментираните в първоинстанционното и настоящото решение законови и подзаконови разпоредби. А Правилата са били и оспорени по съдебен ред, като с решение 3618 от 10.03.2020г. на ВАС по адм. д. 14154/2019г., I отд., оставено в сила с решение 15545 от 15.12.2020г. по адм. дело 8071/2020г. на 5-членен състав на ВАС, жалбите са отхвърлени. Затова няма основание за тяхното неприлагане, каквито са доводите на касатора. Съдът е извършил подробна преценка относно приложимите в случая норми за определяне на размера на финансовата корекция и е приел, че финансовата корекция следва да бъде определена съобразно Правилата. Видно от представеното заключение на вещото лице, съдът правилно е приел, че размера на установеното и подлежащото на възстановяване вземане е изчислено правилно. Съобразено е с т.30 от Правилата, като в настоящият случай, размерът на подлежащата за възстановяване сума правилно е определена на 5% от предоставената финансова помощ по договора 10 913,31 лева, като мотивите на съда в този смисъл се споделят от настоящата инстанция. Поради липсата на наведените касационни основания по чл.209, т.3 от АПК, решението на първоинстанционния съд е правилно и затова то следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл.143, ал.1 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,