Решение № 6612 от 12.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13356/2010 г.

Решение № 6612 от 12.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13356/2010 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Константин Кирилов Константинов от гр. София, против решението от 12.07.2000 г., постановено от Софийски градски съд, АК, III-Г отделение, по адм. д. № 431/1997 г. По допустимостта на производството се е произнесъл Петчленен състав на ВАС, с определение № 11907/14.10.2010 г., постановено по адм. д. № 12509/2010 г. С обжалваното решение СГС е отхвърлил жалбите на Мария Константинова Цакова, Константин Кирилов Константинов, Анна Кирилова Лозанска, Николай Кирилов Кирилов, Катерина Гаврилова Радева, Иванка Цветкова Минчева и Иванка Гаврилова Николова, против откази на искане за отмяна на отчуждаване № РД-54-1152/29.06.94 г., № РД-54-172/1.11.96 г. и № РД-58-8/3.01.94 г., всички издадени от Кмета на Столична община, по заявления за отмяна на отчуждаването на имот пл. № 8 /стар/ от кв. 133, м. "Подуене - Център", на ул. "Янко Сакъзов" № 44 /стар/, като неоснователни. За да постанови решението си съдът е приел следното: Жалбоподателите са наследници на бившите собственици на отчужден през 1956 г. по реда на ЗПИНМ недвижим имот, който към момента на отчуждаването е представлявал застроен имот - с хан, фурна, сладкарница, дюкян и бакалница, които са съборени, поради което е приложима разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, вр. чл. 1, ал. 1 от него. От приетата и неоспорена СТЕ се установява, че процесният имот се е намирал на ул. "Паун Грозданов", сега ул. "Черковна" и е нанесен като застроени дворни места, съставляващи стари имоти пл. № 7 и пл. № 8 от кв. 33. Жалбоподателите са посочили в заявленията си, че претендират отмяна на отчуждаването само на имот № 8,за който се е произнесъл и кметът с обжалваните заповеди. Площта на имот № 8 възлиза на 492 кв. м. Според заключението на вещото лице, отреждането на процесния имот при отчуждаването е за "универмаг и хали", което не е осъществено. С последващите отреждания от 67 и 1983 г. посоченото отреждане е отменено, кв. 133, в който попада процесният имот, е отреден за "ОЖС". Установено е от заключението на вещото лице, че имотът се засяга от изградените две масивни пететажни сгради, което е отразено на приложената към СТЕ скица, неразделна част от нея. Според вещото лице изграждането на двете сгради е в изпълнение на отреждането за "ОЖС" и незасегнатата част от строителството не може да се обособи като самостоятелен парцел, съгласно изискванията на чл. 54, ал. 1 от ППЗТСУ. При тези данни съдът е направил извод, че върху процесния имот е започнало строителство преди влизане в сила на закона, изградени са два жилищни блока върху площта на отчуждения имот, което представлява осъществяване на мероприятието "ОЖС", и въпреки, че то не е първоначалното отреждане, следва да се вземе предвид от съда. Не са налице изискванията на чл. 1, ал. 2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. закони, тъй като фактическото строителство на мероприятието е започнало и от дворното място не може да се образува самостоятелен парцел. По отношение твърдението на жалбоподателите, че те и наследодателят им не са получили обезщетение при отчуждаването на процесния имот, съдът е приел за неотносимо към спора, тъй като законодателят не е придал правно значение на това обстоятелство в разпоредбата на чл. 1 от ЗВСВНОИ относно отмяната на отчуждаването, а е визирал връщане на полученото обезщетение като правна последица от евентуалната отмяна на отчуждаването. Касаторът оспорва решението на СГС като постановено в нарушение на процесуалния и материален закон, изразяващи се в следното: Неоснователно съдът е приел, че нямало значение неизпълнението на първоначалното отреждане за мероприятието /универмаг и хали/. Последващото преотреждане е в противоречие с разпоредбите на ЗТСУ и неговия правилник, за което не са уведомени. Неоснователно съдът не е взел пред вид приложените доказателства, респективно писмо на ЦК на БКП до IV РНС-София с копие до ЦК на ДКМС/ 1812/13.Х.1956 г., с което е нарушена разпоредбата на чл. 7 от основния закон за възстановяване на отчуждени имоти в полза на трети лица в нарушение на нормативните актове, както и ползване на служебно положение. Неоснователно се приема, че твърдението им за неизплащане на обезщетение е неотносимо към спора. Съдът неправилно се е базирал само на жалбата за имот № 8, защото искането на жалбоподателя се извежда от всички събрани доказателства. Съдът не е преценил всички доказателства по делото. Ответната страна: СО, редовно призована, не е изпратила представител и не е взела становище. Ответниците: Веселка Николова Вълчева, Анна Кирилова Лозанска, Николай Кирилов Кирилов, Катерина Гаврилова Радева, Иванка Цветкова Минчева, Иванка Цветкова Минчева, Иванка Гаврилова Николова и Лиляна Николова Бояджиева - редовно призовани, не са се явили и не са взели становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: При извършения анализ и преценка на събраните по делото доказателства съдът обосновано е приел, че не са налице материалноправните предпоставки на чл. 1, ал. 2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др., тъй като отчуждителното мероприятие е реализирано, макар и с последващо преотреждане за ОЖС, сградите са съборени и върху отчужденото място са изградени жилищни блокове, като от останалата незасегната част от отчуждаването част не може да се обособи самостоятелен парцел, съгласно изискванията на чл. 54, ал. 1 от ППЗТСУ (отм.) Това установено фактическо положение е установено и в констатациите на назначеното вещо лице, чието заключение съдът правилно е кредитирал като обективно и неоспорено. Съгласно същото след преотреждане за "ОЖС" на процесното място са изградени две масивни пететажни жилищни сгради, които засягат двата имота, поради което съдът правилно е обосновал извод за започнало фактическо строителство преди влизане на закона в сила, което обосновава липсата на основания за отмяна на отчуждаването. Предвид това, отказът за отмяна на отчуждаването на процесния имот правилно е потвърден като законосъобразен и поради липса на основания, визирани в чл. 209, т. 3 АПК решението на СГС следва да бъде оставено в сила. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: При постановяването на решението си съдът е преценил правилно събраните по делото доказателства, не е допуснал процесуални нарушения и направените от него изводи са обосновани, съобразени с установената фактическа обстановка и не противоречат на приложимия материален закон. Правилно съдът е приел, че в конкретния случай е приложима разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от ЗВСВНОИ, тъй като имотът е отчужден като застроен и съществувалите в него сгради са съборени. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. закони, "когато сградите са съборени, може да се иска отмяна на отчуждаването, ако строителството фактически не е започнало и дворното място отговаря на изискванията за образуване на самостоятелен парцел". От неоспорената от страните и приета СТЕ е безспорно установено, че фактическото строителство на мероприятието "ОЖС" не само е започнало, но е изцяло реализирано и са построени два жилищни блока, засягащи имота, а от останалата незасегната от строителството площ не може да се образува самостоятелен парцел. При тези данни обосновано и законосъобразно съдът е приел, че не са установени предпоставките на чл. 1, ал. 2 от закона за отмяна на отчуждаването. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че съдът неправилно е взел предвид изпълнението на преотреденото мероприятие, а не на първоначалното, за което е бил отчужден имота. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗВСВНОИ, преценката за наличието на основанията за отмяна на отчуждаването по този закон се прави към момента на влизане в сила на закона - 25.02.1992 г. Преотреждането на имота за мероприятието "ОЖС" е по рег. планове, приети и преди влизане в сила на закона, както и изпълнението на преотреденото мероприятие. В производствата по този закон, предмет на проверка за законосъобразност е оспореното решение на кмета - отказ за отмяна на отчуждаването, а не законосъобразността на отчуждаването или проведената по него процедура. Неоснователно е и оплакването, че съдът необосновано и в противоречие със закона не бил изследвал твърдението на жалбоподателите, че не е изплатено обезщетението за процесния имот. Правилно съдът е приел, че в процесното производство по отмяна на отчуждаването, релевантни са фактите, обуславящи наличието на предпоставките по чл. 1, ал. 2 от ЗВСВНОИ, а въпросът за обезщетението е последващ решението и не го обуславя. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗВСВНОИ, когато на бившия собственик е изплатено парично обезщетение, решението за отмяна на отчуждаването влиза в сила от момента на възстановяване на полученото обезщетение. Твърдението, че съдът не се бил произнесъл по цялото искане, обхващащо и имот пл. № 7, също е неоснователно. Съдът се е произнесъл по законосъобразността на оспорените адм. актове - цитираните откази на кмета на СО, в които изрично е посочено, че не се уважава искането за отмяна на отчуждаването на имот пл. № 8 по искането за отмяна на отчуждаването на имот пл. № 8 стар, в кв. 133. Останалите доводи на касатора не са относими към разпоредбите на приложимия закон ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. закони и са ирелевантни за спора. Разпоредбата на чл. 7, цитирана от касатора и касаеща исковете за възстановяване на собствеността върху имоти, придобити от трети лица в нарушение на нормативните актове както и чрез използване на служебно положение, е разпоредба от друг закон - ЗВСВОНИ и се отнася за възстановяване собствеността върху имоти, отчуждени по друг ред или одържавени без правно основание и при други реституционни предпоставки. По изложените съображения решението като обосновано и законосъобразно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 40, ал. 1 от ЗВАС (отм.), вр. § 4, ал. 1 от от АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, IV-то отделение,