Решение № 10403 от 14.08.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4274/2009 г.

Решение № 10403 от 14.08.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4274/2009 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ "Елпин трейд - Елена Николова", гр. София против решение от 11.12.2008 г. постановено от Административен съд София-град по адм. д. № 3993/2007 г. с което е отхвърлена жалбата на търговеца срещу РА № ЦУ-10/15.05.2007 г. издаден от ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1187/24.07.2007 г. на директор на дирекция "ОУИ" - София. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, като релевираните касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и отмяна на РА. Претендират се разноски. Ответникът по касация - директорът на дирекция "ОУИ" - София чрез процесуалния си представител по делото оспорва жалбата, като иска отхвърлянето и. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение на първа колегия в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима и основателна. Не се спори между страните, че РА, предмет на контрол пред административния съд е втори данъчен акт за ревизираните периоди по приложението на ЗДДС, които видно от него са - 1.07.-30.09.2003 г.; 01.11.2003 г.-30.11.03 г.; 1.03.2004 г.-31.10.2004 г. С въпросния РА, за ревизираните периоди, данъчната основа е определена по реда на чл. 109 ДПК, тъй като е прието, че е налице обстоятелството, визирано в т. 4 от ал. 1 на чл. 109 ДПК - в счетоводството на ЕТ са използвани неистински или с невярно съдържание документи. За да стигнат до този извод, органите по приходите са възприели информацията, дадена от Република Ирландия във връзка със запитване, направено по реда на СИДДО, а именно, че "НИКФОРМ" ЛТД е принудително отписана от регистъра на компаниите на 24.11.2000 г. Констатирано е от органите по приходите, че през ревизираните периоди, ревизираният субект е декларирал сделки за износ с получател "НИКФОРМ" ЛТД за които е издавал опростени фактури и към които има ЕАД с получател, фирми, различни от "НИКФОРМ" ЛТД. Според органите по приходите ЕАД доказват само факта, че стоките са напуснали границата на РБългария, но не и, че техен купувач е "НИКФОРМ"ЛТД. Прието е, че не е налице визираното от закона условие, а именно- чл. 15, ал. 1, т. 3 от ЗДДС - прехвърляне на собствеността върху изнесените стоки от доставчика върху получателя. Направен е извод, че ЕАД удостоверяват освободени доставки по чл. 21, т. 2 от ЗДДС с място на изпълнение извън територията на страната. Констатирано е, че ЕТ е приспаднал изцяло като данъчен кредит начисления му данък за произведени и закупени от него стоки и впоследствие ги е използвал както за освободени така и за облагаеми доставки. В резултат на тези констатации е извършена корекция на осн. чл. 81, ал. 4 от ЗДДС и е начислен ДДС, чийто размер е определен съгласно формулата по реда на чл. 76, ал. 1 от ППЗДДС, а корекцията е извършена по реда, определен в чл. 76, ал. 2 от ППЗДДС поради което ползваният от ревизирания субект данъчен кредит е коригиран на осн. чл. 81 от ЗДДС (отм.). Като краен резултат с РА е установен ДДС за довнасяне в размер на 84289, 11 лв. и лихва в размер на 30 714, 09 лв. Административният съд е отхвърлил жалбата срещу РА, като е приел, че РА е издаден от компетентно лице, при спазване на процесуално-правните разпоредби на ДОПК от възлагането на ревизията до издаването му. Прието е, че е спазен срока по чл. 134, ал. 3 от ДОПК за възлагане на ревизията, като е приел, че ТД на НАП - София е уведомен за настъпилото основание за изменение на данъчните задължения на 27.12.2006 г. с писмо от зам. изп. директор на НАП изх. № 9300178/29.12.2006 г. а заповедта за възлагане на ревизията е издадена на 15.01.2007 г. По съществото на спора, съдът е преценил като обоснован извода на органите по приходите, че в случая се касае за освободени доставки с място на изпълнение извън територията на страната и приложение следва да намерят разпоредбите на чл. 81 от ЗДДС. Настоящата инстанция преценява решението на административния съд като неправилно. Първоинстанционният съд е допуснал нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в необсъждане на направени възражения от страните и необсъждане на събрани по делото доказателства, а така също и в липса на мотиви за релевантни, за спора обстоятелства. Още с жалбата до административния съд, жалбоподателят е оспорил действителността на РА, а така също и липсата на основания по чл. 115 за извършването на повторна ревизия. Жалбоподателят е твърдял, че дори да се възприеме тезата, че новата ревизия се е наложила след запитването по реда на СИДДО, то според него писмата на МФ и НАП не представляват годно основание за изменение на влезли в сила РА. Поддържало се е, че с писмата не се установяват нови обстоятелства, които да не са могли да бъдат известни на данъчните органи до приключването на първоначалните ревизии за периодите. Административният съд не е изложил мотиви по тези възражения на жалбоподателя в обжалваното решение. Съдът неправилно е определил, че процесната ревизия е възложена със заповед за възлагане на ревизия № 160/15.01.2007 г. Така посочената заповед от съда е за възобновяване на спряното ревизионно производство. Както от РД, така и от РА се установява, че първоначалният акт, с който е възложена ревизията е АВДР № 40/26.04.2005 г. Съдът не е изложил мотиви относно компетентността на органа издал този акт в хипотезата на извършена ревизия по реда на чл. 115-116 ДПК. Към датата на издаването на този АВДР е в сила ДПК, поради което именно това е приложимият процесуален закон който следва да бъде съобразяван при преценката относно наличието на основанията за повторна ревизия и компетентността на органа, който я е възложил. Видно от АВДР № 40/26.04.2005 г. е, че той е подписан със запетая като по делото не са събрани данни за длъжностното лице, което го е подписало и в какво качество, а така също и доказателства за отсъствие към тази дата на титуляра на длъжността директор на РДД - София. Административният съд не е изложил мотиви кои са установените фактически обстоятелства въз основа на които органите по приходите са изменили вече установените данъчни задължения за ревизираните периоди. Не се съдържат съображения и относно съществуването им или не към датата на възлагане на процесната ревизия. Не се съдържат мотиви и относно годността на сочените от органите по приходите обстоятелства да бъдат основания по чл. 115, ал. 2 от ДПК. От мотивите на обжалваното решение може да се изведе волята на съда, че основание за изменение на данъчните задължения за процесните периоди са отговорите, получени от извършените проверки по реда на СИДДО. Съдът не е изложил обаче съображения защо възприема тези отговори като основание по чл. 115 от ДПК при положение, че те са били факт няколко месеца след възлагането на ревизията, но не и към момента на възлагането и. От друга страна, административният съд по съществото на спора е приел за недоказана жалбата, като същевременно не е обсъдил многобройни представени по делото доказателства - ЕАД, търговски фактури, издадени от "Елпин трейд" АД (каква е връзката на тези търговски фактури със спора при положение, че ревизиран субект и жалбоподател е ЕТ), международни товарителници. Същевременно, органите по приходите се позовават в РА на съдържанието на опростени фактури, издавани от ревизирания субект, които липсват по делото. Така посочените обстоятелства мотивират настоящата съдебна инстанция да прецени, че решението е постановено при допуснати съдопроизводствени нарушения от административния съд, които са съществени, поради което решението следва да се отмени като неправилно, а делото се върне за ново разглеждане от друг състав на административния съд, който да събере липсващите документи в преписката и постанови решение след обсъждане на всички доказателства по делото по отделно и в тяхната съвкупност, а така също и възраженията на страните. Воден от горното и на осн. чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд