Решение № 488 от 19.01.2015 г. на ВКС по н. д. № 1535/2014 г.

Решение № 488 от 19.01.2015 г. на ВКС по н. д. № 1535/2014 г., III н. о., НК, докладчик съдията Саша Раданова Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Софийската градска прокуратура срещу присъда от 24.VI. 2014 г. по внохд № 5352/2012 г. на Софийския градски съд. С позоваване на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, протестиралият присъдата прокурор оспорва доказателствения анализ, извършен от въззивния съд и иска отмяна на постановената от този съд присъдата с връщане на делото за ново разглеждане.

В съдебното заседание пред ВКС участие има единствено представител на ВКПр, който не поддържа протеста и намирайки въззивната присъда за правилна, иска оставянето й в сила.

ВКС установи:

С присъда от 17.ХI. 2011 г. по нохд № 14211/2010 г. на Софийския районен съд, подсъдимата Г. С. П. е призната за виновна в това, че в длъжностното си качество на касиер при [фирма] е присвоила 2 785.50 лв. от поверените й в това й качество парични средства, за което деяние, извършено в София на 20.ХI. 2006 г. и на основание чл. 201, ал. 1 НК, е осъдена на 9 месеца лишаване от свобода, изтърпяването на които е отложено за срок от 3 години. В полза на търговеца е присъдена присвоената сума.

С протестираната въззивна присъда е отменена присъдата на районния съд, П. е призната за невиновна да е извършила горното деяние и е оправдана по повдигнатото и поддържано срещу й обвинение.

Протестът е неоснователен. Макар да е оспорвал не друго, а именно доказателствения анализ, извършен от въззивния съд, протестиралият присъдата прокурор не е посочил, в какво точно се изразяват допуснатите неправилности, а единствено е декларирал, че "наличния доказателствен материал... доказва както факта на извършеното престъпление, така и авторството на подсъдимото лице".Мотивите за подаване на протеста /налице са два протеста, заведени в изпращащия съд съответно на 8 и на 16.VII.2014 г., но вторият протест, предвид съдържанието му, не позволява приемането му като допълнение на първия/ са лишени от каквато и да било конкретност и съдържат само изброяване имената на разпитани свидетели, на "протоколи за извършени действия по разследването... и заключението на изготвената... икономическа експертиза".Всичко изброено в протеста, а и това, което прокурорът не е споменал, т.е. целият наличен доказателствен материал е бил подложен от въззивния съд на изключително детайлен анализ, от който правилно е изведена липсата на несъмненост първо, на инкриминираната дата да са били присвоени парични средства от находящия се в[жк]магазин "име" и, второ, ако присвояване е имало, негов автор да е била обвинената П..Съмнението за наличие изобщо на липса на парични средства е следвало от безспорно установения факт, че липсата, констатирана от свидетеля Й. С. С., баща на едноличния търговец К. Й.С., изобщо не е била отразена в счетоводството на ЕТ и този факт е установен не от друго, а от тройната съдебно- счетоводна експертиза /л.78-82 от нохд № 11976/2007 г. на СофРС/ и дадените по нея разяснения от М. В. В. / л.48-49 от възз.д./, на която експертиза, включително, като доказваща вината на подсъдимата, е направено позоваване в протеста.Съмнението пък в авторството на П. - ако е имало липса на парични средства - напълно обосновано е възникнало от също безспорно установените факти, че:

• от страна на търговеца на експертите е била предоставена касовата книга към друг касов апарат - № 1, а не № 2, с който на инкриминираната дата е работила подсъдимата;

• обслужваща касов апарат № 1 е била друга касиерка, неиздирената в процеса, въпреки положените за това усилия, А. А.;

• отразените в касовата книга към касов апарат № 1 приходи, напълно съответстващи на твърдяната да е присвоена сума, която касова книга е следвало да се попълва от обслужващата съответната каса служителка, са описани с почерк, различен от този както на обвинената П., така и на управителката на магазина И. Д. Г. /почеркова експертиза на л. 141-145 от възз. д./.

Примерно изброените факти, които, както се каза, са безспорни - или експертно установени, или следващи от непротиворечиви свидетелски показания /на Д. Т. С. и П. Ф. Я./ - са дали на въззивния съд достатъчно основание да оправдае подсъдимата. Що се отнася до И. Г., М. А. и В. С., до К. Г. и Р. М., техните показания правилно са преценени като неутрални - нито подкрепящи, нито оборващи отправеното обвинение - а показанията на Й. С. обосновано са оценени като достатъчно компрометирани, за да бъде възможно въз основа само на неговите твърдения и в противоречие с всичко категорично установено, да се постанови осъдителна присъда. Въззивният съд не е оставил без коментар и демонстрираната от страна на едноличния търговец К. С. крайна незаинтересуваност от изхода на процеса, за която, разбира се, би могло да има и друга причина, освен липса на убеденост във вината на П.

С оглед на дотук изложеното и и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС