Решение № 7604 от 10.7.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез процесуалния представител адв. Йовков, срещу Решение 287 от 17.01.2023 г., постановено по адм. дело 7757/2022 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменена Заповед РД - 02 - 16 - 770/05.08.2022г., издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството. В касационната жалба се релевират касационни основания по чл. 209, т.1, т.2 и т. 3 от АПК нищожност, недопустимост, необоснованост и неправилност, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Излагат се подробни съображения в подкрепа на твърденията, включително относно законосъобразността на административния акт. Претендира се отмяна на съдебното решение в обжалваната част, както и присъждане на разноски по делото. Ответникът Т. Стоянов, редовно призован, чрез процесуалните си представители адв. Дончева и адвокат Димитров, оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност по съображения, изложени в писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Т. Стоянов, чрез адв. Т. Дончева, САК и адв. И. Димитров, САК, срещу Заповед РД - 02 - 16 - 770/05.08.2022г., издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Със заповедта, на основание чл. 107, ал.1, т. 5 от ЗДСл, Списък на длъжностите или задачите в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, за които се изисква достъп до класифицирана информация, съгласно чл. 37 от ЗЗКИ с 91 - М - 38/2/05.08.2022г. и Отказ за достъп до класифицирана информация на Т. Стоянов 368/03.12.2021г., издаден от председателя на Държавна агенция Национална сигурност е прекратено служебното правоотношение с жалбоподателя от длъжността директор на дирекция Държавна собственост при Министерство на регионалното развитие и благоустройството, считано от 08. 08. 2022г., поради наличие на обективна невъзможност от страна на служителя да изпълнява служебните си задължения. За да отмени оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, макар и издадена от компетентен орган, в предвидената писмена форма и при спазване на административно-производствени правила, същата е постановена в нарушение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона.Прието е, че установеното от органа по назначаване по едностранен начин условие за изпълнение на посочената длъжност в администрацията е обстоятелство, което има субективен характер и изцяло зависи от волята на административния орган. Това означава, че то не попада в кръга от обстоятелства, които да обуславят приложението на чл. 107, an. 1, т. 5 от ЗДСл - само такива обстоятелства, които не зависят от волята на страните и които да са непреодолими, като в резултат на тях лицето да не може да упражнява служебните си задължения. На датата на издаване на процесната заповед същият административен орган е определил длъжността като изискваща разрешение за достъп до класифицирана информация, като е приел и обективна невъзможност и прекратил служебното правоотношение. Съдът е посочил още, че едностранната промяна от органа по назначаване на условията за заемане на дадена длъжност е субективна, зависеща изцяло от неговата воля, а не основана на нормативен акт, поради което такава промяна не е обективна причина по смисъла на чл. 107, ал.1, т.5 от ЗДСл, която да доведе до невъзможност на служителя да изпълнява служебните си задължения. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. При правилна преценка на доказателствата по делото решаващият съд е достигнал до верен извод, че в конкретния случай прекратяването на служебното правоотношение е извършено в несъответствие с приложимите материално-правни норми и целта на закона. Прекратяването на служебното правоотношение при условията на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл изисква осъществяването на три кумулативни предпоставки 1. да е създадена нова фактическа обстановка; 2. същата да води до невъзможност служителя да изпълнява задълженията си по длъжностна характеристика и 3. причините за тази невъзможност да не зависят от волята на страните в правоотношението. Изрично в разпоредбата на чл. 108, ал. 1, изр. второ второ от ЗДСл е предвидено, че при прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл се посочват и фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения. Законосъобразното прекратяване на служебното правоотношение на посоченото правно основание изисква наличието на изброените по - горе три предпоставки, което в случая не е установено. Правоотношението е прекратено след въвеждане на изискване за получаване на разрешение за достъп до класифицирана информация, каквото изискване към дата 05.08.2022г. не е съществувало и на основание липсата на такова разрешение е издадена процесната заповед. Не може да се приеме, че новото фактическо обстоятелство не е по волята на органа по назначаването, доколкото той е утвърдил новото изискване за длъжността в одобрения от него списък по чл.37 от ЗЗКИ. Настоящата инстанция намира за обоснован извода на съда, че в случая не се касае нито до изменение на задълженията, нито на отговорностите, нито на характера на работа, а за едностранно въвеждане от страна на органа по назначаването на ново условие за заемане на длъжността, а именно: наличие на разрешение за достъп до класифицирана информация, което има субективен характер и изцяло зависи от волята на административния орган. Правилно е прието, че това ново условие за заемане на длъжността не може да бъде възприето като фактическо обстоятелство, което не е по волята на органа по назначаването, доколкото именно органът по назначаването е утвърдил това изискване за заемане на длъжността в одобрения от него списък по чл. 37 от ЗЗКИ. По отношение на измененията в длъжностната характеристика следва да се посочи, че промените в изискванията за изпълнение на присъщите функции и задачи на длъжността следва да са обосновани от обективно настъпили нови фактически и/или нормативни промени и съобразени със законовите условия за това. Съгласно чл. 2, ал. 5 от ЗДСл във връзка с чл. 2 и 3 от Наредбата за длъжностните характеристики на държавните служители, приета с ПМС 129 от 26.06.2012 г., обн., ДВ, бр. 49 от 29.06.2012 г., в сила от 1.07.2012 г., съдържанието на всяка длъжност в администрацията се определя от конкретните задачи, действия, актове, връзките, които заемащият длъжността трябва да извърши, за да се постигнат целите на администрацията; от задълженията и правомощията на служителя; от условията, на които трябва да отговаря служителят, за да може да изпълни по искания начин определените задачи, действия, актове. Тези специфики на всяка една конкретна длъжност във всяка една държавна администрация се установяват с длъжностната характеристика. Ето защо, обосновано е прието от съда, че доколкото промяната в изискванията за заемане на длъжността на държавния служител не е настъпила по силата на нормативен акт, а се дължи изцяло на субективната преценка на органа по назначаването, то не е изпълнена хипотезата на чл. 107, ал.1, т. 5 от ЗДСл, тъй като променените изисквания за длъжността не стоят извън волята на органа по назначаването, а напротив те са извършени по негово изрично волеизявление. При постановяване на съдебното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Съдебният акт е с предвиденото в чл. 172а от АПК съдържание, като в него са изложени мотиви, обосноваващи изводите на съда по съществото на спора. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд София град е правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,