Решение № 107 от 18.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 16/2010 г.

Решение № 107 от 18.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 16/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Фиданка Пенева Касационното производство е образувано по искане на Главния прокурор за изменение по реда на възобновяването на решението с № 120/2.11.2009 г., постановено по внохд № 382/2009 г. по описа на ОС-Сливен, с което е потвърдена изцяло присъда № 424/4.06.2009 г., постановена по нохд № 260/2009 г. от Сливенския районен съд. В искането е въведено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК - допуснато нарушение на закона. Твърди се, че въпреки влизането в сила от 1.06.2009 г. на разпоредбата на чл. 42б, ал. 1 НК (ДВ, бр. 27/10.04.2009 г.), която задължава съда да определя периодичността относно пробационната мярка "задължителна регистрация по настоящ адрес", по цитираното дело това не е сторено. Прокурорът поддържа искането на Главния прокурор по изложените в него съображения. Пред касационната инстанция осъденият не се явява, редовно призован. Служебно назначеният за тази инстанция защитник - адвокат Л от САК, също не се явява, но е представил писмена защита, с която поддържа, че искането е основателно и за да се приложи правилно закона, в правомощията на касационната инстанция е да го уважи като възобнови наказателното производство и измени цитираното решение, като определи най-благоприятната периодичност за изпълнение на мярката "задължителна регистрация по настоящ адрес" наложена на осъдения за срок от шест месеца, а именно, два пъти седмично. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Искането на Главния прокурор е основателно. С цитираното решение е потвърдена цитираната присъда, с която осъдения С. С., е бил признат за виновен в това, че на 21.12.2008 г., в гр. Т. е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта 1,42 промила, установено по надлежния ред и за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК му е наложено наказание пробация, със следните пробационни мерки - задължителна регистрация по настоящ адрес в гр. С. и задължителни срещи с пробационен служител, за срок от шест месеца, за двете мерки. На основание чл. 343г НК му наложил и наказание лишаване от правоуправление на МПС за срок от две години и два месеца месеца, като зачел и времето през което свидетелството му за правоуправление е било отнето по административен ред. При проверката по делото се установи, че на 1.06.2009 г. е влязла в сила разпоредбата на чл. 42б, ал. 1 НК, която съгласно ЗИДНК (ДВ, бр. 27/10.04.2009 г.) предвижда периодичността за изпълнение на мярката "задължителна регистрация по настоящ адрес" да се определя от съда. Като не е сторил това, първоинстанционният съдът е допуснал нарушение на материалния закон, по смисъла на чл. 348, ал. 2 НПК. Като е потвърдил тази неправилна присъда, въззивният съд също е допуснал това нарушение, което е основание за възобновяване на наказателното производство по в н о х д № 382/2009 г. на Сливенския окръжен съд, в хипотезата на основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Това решение е влязло в сила на 12.10.2009 г., тъй като не подлежи на обжалване. Настоящият състав намира, че в правомощията на касационната инстанция - чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК, е да измени по реда на възобновяването това решение, като определи най-благоприятната за дееца и минимално предвидена периодичност за изпълнение на наказанието по чл. 42а, ал. 1, т. 1 НК - задължителна регистрация по настоящ адрес, а именно - два пъти седмично. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение