Решение № 501 от 15.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3615/2013 г.

Решение № 501 от 15.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3615/2013 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на Мария Ставрева Стаменова, подадена чрез процесуалния й представител адв. Иванова, против решение № 24 от 4.02.2013 г. на министъра на околната среда и водите, с което е отменено решение № ВН-4-ДОС/2012 г. на директора на РИОСВ - Варна, с което е съгласуван ПУП за ПИ № 83017.50.188, землището на гр. Шабла, община Шабла, област Добрич, земеделска територия с начин на трайно ползване - нива с площ 3,000 дка, с цел преотреждане за "курортно и ваканционно застрояване" и е върната преписката за ново произнасяне по искането на възложителя. В жалбата е изложено, че решението е издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта на закона, както и че решението на директора на РИОСВ - Варна, е влязъл в сила административен акт, поради което е недопустимо да бъде отменян от горестоящия орган освен в процедура по възобновяване на производството, каквато в случая не е налице. Изложени са и доводи за просрочие на жалбата от Българското дружество за защита на птиците до министъра, тъй като е подадена след изтичането на 14-дневния срок, определен в АПК. Посочено е още, че министърът не е компетентен да се произнесе и няма правомощия да образува административно производство след срока по чл. 84, ал. 1 от АПК. Иска се прогласяване на нищожност, алтернативно отмяна на решението на министъра. Направено е искане за присъждане на разноски по делото. Ответната страна - министърът на околната среда и водите, чрез процесуалния си представител - юрк. Станимирова, оспорва жалбата като недопустима, алтернативно като неоснователна. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна - Българското дружество за защита на птиците, в съдебно заседание не се представлява и не изразява становище по жалбата. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, Върховният административен съд - трето отделение, констатира следното: Видно от данните в приложената административна преписка, с решение № ВН-4-ДОС/2012 г. на директора на РИОСВ - Варна, е съгласуван ПУП за ПИ № 83017.50.188, землището на гр. Шабла, община Шабла, област Добрич, земеделска територия с начин на трайно ползване - нива с площ 3,000 дка, с цел преотреждане за "курортно и ваканционно застрояване" с възложител Мария Ставрева Стаменова. На 12.11.2012 г. Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) е подало жалба до министъра на околната среда и водите срещу гореспоменатото решение на директора на РИОСВ - Варна. В оспореното в настоящото производство решение министърът на околната среда и водите е посочил, че жалбата е подадена в срока по чл. 84, ал. 1 от АПК. Това си становище той е основал на твърдението, че на 29.10.2012 г. БДЗП е получило решение № 88/19.10.2012 г. на директора на РИОСВ - Варна, с което по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) е получило общо пет решения, сред които и решение № ВН-4-ДОС/2012 г. на директора на РИОСВ - Варна. Именно тази дата - 29.10.2012 г., министърът на околната среда и водите е счел като начален момент, от който е започнал да тече срокът за обжалване. Вследствие на протеклото административно производство министърът на околната среда и водите е издал процесното решение № 24/4.02.2013 г., с което е отменил решението на директора на РИОСВ - Варна, и е върнал преписката за ново произнасяне. Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка Върховният административен съд - III отделение, приема следните правни изводи: Обжалваното решение № 24/4.02.2013 г. е издадено по реда на чл. 81-98 от АПК, като в мотивите му, както по-горе съдът посочи, министърът на околната среда и водите е приел, че жалбата е подадена в срока по чл. 84 от АПК. Като доказателства за това министърът е посочил приложените от БДЗП протоколи от 12.10.2012 и от 30.10.2013 г. на помощник-нотариус по заместване при Иван Дахтеров, с които е установено, че към датата на съставянето им решение по ОС № ВН-4-ДОС/2012 г. на директора на РИОСВ - Варна, не е било публикувано на интернет страницата на РИОСВ - Варна. Министърът е посочил, че съставените от нотариуса протоколи представляват официални удостоверителни документи, чиято материална доказателствена сила удостоверява съдържащите се в него факти и обстоятелства. Също така към административната преписка е представен протокол от двама експерти към РИОСВ - Варна, които удостоверяват с подписите си, че на 21.05.2012 г. решението на директора на РИОСВ - Варна, е било публикувано на интернет страницата на инспекцията, за което има приложено извлечение от протокол-тетрадка. В обжалваното решение № 24/4.02.2013 г. министърът е посочил, че протоколът на инспекцията не установява датата, на която да е било реално публикувано обжалваното решение № ВН-4-ДОС/2012 г. на директора на РИОСВ - Варна, но органът не е посочил на какво основание и на базата на какви доказателства приема, че решението не е било публикувано на интернет страницата на инспекцията на 21.05.2012 г. От друга страна документът от нотариуса може да установи само, че към дата 30.10.2012 г. решението по ОС не е било на страницата на РИОСВ - Варна, но по никакъв начин не може да докаже, че на 21.05.2012 г. същото не е било публикувано, както и че не е стояло на интернет страницата за периода от 21.05 до 18.07.2012 г. По делото (л. 25) е представено писмо изх. № 1447/36/22.02.2013 г. от директора на РИОСВ - Варна, в което е посочено, че решение № ВН-4-ДОС/2012 г. е било съобщено на заинтересованите лица, като същото е било достъпно на интернет страницата на компетентния орган от 21.05 до 18.07.2012 г. На основание казаното дотук настоящият състав извежда извода, че министърът на околната среда и водите е действал извън своята компетентност и не е следвало да се произнася по основателността на жалбата на БДЗП, с което е нарушил разпоредбата на чл. 88, ал. 1, т. 2 от АПК, което от своя страна води до нищожност на процесното решение. Настоящият състав счита за неоснователно твърдението на процесуалния представител на Мария Ставрева Стаменова за просрочие на жалбата на БДЗП до министъра на околната среда и водите. Това заключение се извежда от факта, че жалбата на БДЗП действително е заведена с вх. № 1448/24 от 14.11.2012 г., но от представеното по административната преписка копие от пощенски плик (л. 59) е видно, че датата на подаването на жалбата е 12.11.2012 г., т. е. в 14-дневния срок от получаването на писмото по ЗДОИ (т. е. от 29.10.2012 г.). Относно твърдението на ответната страна по делото - министъра на околната среда и водите, за недопустимост на жалбата на Мария Ставрева Стаменова на основание чл. 145, ал. 2, т. 2 от АПК настоящият състав счита същото за неоснователно. В писмените си бележки процесуалният представител на министъра на околната среда и водите твърди, че обжалваният акт не е от кръга на изчерпателно изброените в чл. 145, ал. 2 от АПК, тъй като с него нито е решен спорът по същество, нито е изменено решение № ВН-4-ДОС/2012 г. на директора на РИОСВ - Варна, от което следва, че няма годен предмет за обжалване. Съгласно горепосочената норма на оспорване подлежи решението на по-горестоящия административен орган, с който е изменен първоначалният индивидуален административен акт или същият е отменен и въпросът е решен по същество. От оспореното решение № 24 от 4.02.2013 г. на министъра на околната среда и водите е видно, че издателят му е структурирал основанията за издаването му в отделни точки, а именно: I. По допустимостта на жалбата - 1. По отношение на правния интерес, 2. По отношение на срока за оспорване; II. По основанията в жалбата - 1. По отношение на незаконосъобразността, 2. По отношение на административнопроизводствените правила. Или казано по друг начин, административният орган се е произнесъл по допустимостта на жалбата, по целесъобразността на административния акт, по основателността на жалбата по изложените от жалбоподателя доводи в жалбата му до него, в това число за съответствието на оспореното решение на директора на РИОСВ - Варна, с материалноправните разпоредби на ЗООС, ЗБР, Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на плановете и програмите, а така също по допуснатите от органа нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на акта. Също така министърът на околната среда и водите е извел извод за нецелесъобразност на решение № ВН-4-ДОС/2012 г. на директора на РИОСВ - Варна, за материална незаконосъобразност на оспорения пред него индивидуален административен акт и за постановяването му при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, поради което го е отменил като такъв. Именно въз основа на казаното дотук настоящият състав счита, че с така постановеното решение административният орган се е произнесъл по съществото на спора по смисъла на чл. 145, ал. 2, т. 2 от АПК, т. е. по материалната законосъобразност на административния акт, тъй като са изложени мотиви за незаконосъобразността на административния акт на директора на РИОСВ. Констатираните от органа нарушения на материалния закон - липсата на оценка на възможните въздействия върху качеството на водите на Шабленската тузла и начина на изчисляване на възможните въздействия; липсата на обективно и подробно разглеждане и оценка на въздействията на реализацията на ПУП-ПЗ със съседните имоти върху предмета и целите на опазване на защитената зона и върху местообитанията на някои застрашени от изчезване видове; непроведена процедура по екологична оценка по реда на глава шеста по ЗООС и липсата на мотиви в тази насока от органа, издал административния акт, и др. такива, са все действия в правомощията на административния орган - издател на акта, които не могат да бъдат извършени от контролния орган. Именно поради наличието на тези обстоятелства произнасянето на горестоящия административен орган е по съществото на спора по смисъла на чл. 145, ал. 2, т. 2 от АПК, т. е. по материалната законосъобразност на административния акт. Настоящият състав счита за редно да отбележи, че ако решение № ВН-4-ДОС/2012 г. на директора на РИОСВ - Варна, беше отменено поради нецелесъобразността му, а преписката - върната за ново разглеждане без произнасяне по същество, жалбата против решение с подобно съдържание би била недопустима на основание цитираната норма. Предвид съдържанието на решението на министъра обаче същото засяга правата и интересите на Мария Стаменова и за последния съществува правен интерес от отмяната му. Актът на директора на РИОСВ е благоприятен за Мария Стаменова и неговата отмяна води до възникване на правен интерес от отмяна на акта на министъра. Обжалването на последния е допустимо на основание общия принцип за обжалваемост на административните актове, основаващ се на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България, поради засягането на правата и интересите на жалбоподателя. С оглед изхода на спора на процесуалния представител на ответната страна - юрк. Станимирова, не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение. По делото е направено искане от процесуалния представител на Мария Ставрева Стаменова за присъждане на направените по делото разноски. С оглед правните изводи и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК Министерството на околната среда и водите следва да бъде осъдено да заплати на Стаменова сумата 1010 (хиляда и десет) лева - разноски по делото, от които 1000 лв. за адвокатско представителство съгласно приложен по делото договор за правна защита и съдействие и 10 лв., представляващи заплатена от жалбоподателката държавна такса по делото. По изложените съображения следва да се обяви нищожността на решението на министъра, поради което и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд - трето отделение,