Решение № 615 от 17.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7573/2013 г.
ВАСVII отделение17.01.2014 г.докладчик Иван Раденков
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 11/19.03.2013 г., постановено по адм. дело № 142/2012 г., по описа на Административен съд Габрово. Реш ението е окончателно.
Мотиви
Решение № 615 от 17.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7573/2013 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по редана чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "ПТ Холдинг" ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, против Решение № 11/19.03.2013 г., постановено по адм. дело № 142/2012 г., по описа на Административен съд Габрово, с което е изменен акт за установяване на задължения № 81/27.03.2012 г., на Старши експерт при община Габрово - Дирекция МДТ, в частта му досежно определената такса битови отпадъци за 2008 и 2009 г., като е намалена общо дължимата сума за периода със сумата 832.29 лева и определя дължима сума за 2008 г. в размер на 142.11 лева главница и 54.45 лева начислени лихви за забава и за 2009 г. главница в размер на 745.54 лева и начислена лихва за забава в размер на 560.91 лева. С цитираното решение е отхвърлено оспорването на "ПТ Холдинг" ЕАД, срещу акт за установяване на задължения № 81/27.03.2012 г., на Старши експерт при община Габрово - Дирекция МДТ, потвърден с писмо изх. № МДТ 02 - 06/15.05.2012 г. на Директор на Дирекция МДТ при Община Габрово, в останалата му част, като неоснователно и недоказано. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Ответникът - Директор на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Габрово, с писмен отговор оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Габрово е изменил акт за установяване на задължения № 81/27.03.2012 г., на Старши експерт при община Габрово - Дирекция МДТ, в частта му досежно определената такса битови отпадъци за 2008 и 2009 г., като е намалена общо дължимата сума за периода със сумата 832.29 лева и определя дължима сума за 2008 г. в размер на 142.11 лева главница и 54.45 лева начислени лихви за забава и за 2009 г. главница в размер на 745.54 лева и начислена лихва за забава в размер на 560.91 лева. Със същото решение съдът е отхвърлил оспорването на "ПТ Холдинг" ЕАД, срещу акт за установяване на задължения № 81/27.03.2012 г., на Старши експерт при община Габрово - Дирекция МДТ, потвърден с писмо изх. № МДТ 02 - 06/15.05.2012 г. на Директор на Дирекция МДТ при Община Габрово, в останалата му част, като неоснователно и недоказано. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че определянето и администрирането на местните такси и в частност на таксата за битови отпадъци е предоставено на Общинския съвет съгласно разпоредбите на чл. 9 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) и чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ, който орган приема Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, като таксата за битови отпадъци се определя в годишен размер за всяко населено място, въз основа на одобрена план-сметка за разходите за всяка дейност, включваща разходите, посочени в чл. 66, ал. 1, т. 1 - 4 от ЗМДТ. Изложени са мотиви, че по отношение на този вид услуга, дължимостта на таксата се предопределя от два кумулативни елемента - принадлежността на имота към територията на съответното населено място и предоставяне на услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населеното място, както и че съобразно представените писмени доказателства от ответника, че за 2008, 2009, 2010 и 2011 години Община - Габрово е предоставяла реално услугите "сметосъбиране", "сметоизвозване" и "поддържане чистотата на териториите за обществено ползване" за района, където се намират имотите на дружеството, респ. било е налично поддържано депо за битови отпадъци, където се е извършвало тяхното обезвреждане. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Съгласно на чл. 62 от ЗМДТ, за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, се заплаща такса, размерът на която се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Според чл. 66 от ЗМДТ, таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности /т. т. 1-4/. Установено е, че община Габрово е организирала и е предоставяла услугите по чл. 62 от ЗМДТ в района, в който се намира имота на дружеството - жалбоподател, като размерът на таксата е определен по реда на чл. 66 и чл. 67 от ЗМДТ. В чл. 71 от ЗМДТ е посочено, че не се събира такса по т. 1 - за сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината, по т. 2 - за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината, а по т. 3 - за обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци, когато няма такива. Видно от доказателствата по делото спрямо имота на дружеството е предоставяна услугата по т. 1. Не са налице доказателства за неизвършване и на останалите два вида услуги (по т. 2 и по т. 3). Същевременно не е подадена декларация, че дружеството няма да ползва имота през периода 2008 - 2011 г. Съгласно чл. 107, ал. 1 ДОПК, когато органът по приходите установява размера на дължимия данък въз основа на декларация, подадена от задълженото лице, задължението подлежи на внасяне в срока, предвиден в съответния закон. Не се спори по делото, че от "ПТ Холдинг" ЕАД не е внесена дължимата такса битови отпадъци. С оглед на това и в съответствие с разпоредбата на чл. 107, ал. 3 ДОПК, акт може да се издаде и служебно - когато задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. С посочване на фактическите обстоятелства - подаване на двете декларации за недвижимия имот и на приложимите норми от ЗМДТ и от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Габрово са спазени изискванията за мотивираност на акта. Конкретният начин на вземане на административното решение (т. е., определяне на дължимия размер) е проконтролиран от съда чрез ползване на специалните знания на вещото лице. По този начин е достигнато до извод за законосъобразност на административния акт с изключение на частта, в която е изменен. За да е налице задължение за заплащане на такса поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, е необходимо общината да престира тази услуга. Законът не обвързва дължимостта на таксата с предоставянето на услугата на конкретната територия за обществено ползване, която граничи с имота на задълженото лице. Това е така, защото се касае за територии за обществено ползване, които по презумпция се ползват или могат да се ползват от всички лица, притежаващи имоти на територията на цялото населено място, а не само в определен район от него. Съдът намира за неоснователни твърдяните в касационната жалба съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че обжалваното решение на Административен съд Габрово съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са претендирани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение