Решение № 16632 от 12.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12360/2013 г.

Решение № 16632 от 12.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12360/2013 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Сердика и началник отдел "Социална закрила" при същата дирекция против решение № 3474/22.05.2013 г. по адм. дело № 48/2013 г. на Административен съд София - град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 10, ал. 1, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП). Ответникът по жалбата - Хасан Шукри Мустафа, чрез адв. Борисов изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С решение № 3474/22.05.2013 г. по адм. дело № 48/2013 г. Административен съд София - град е обявил за нищожна заповед № С2-761/14.11.2012 г., издадена от началник отдел "Социална закрила" при Дирекция "Социално подпомагане" - Сердика, с която на основание чл. 99, т. 2 във връзка с чл. 100 и чл. 102, ал. 2 АПК е отменена заповед № С2-761/16.10.2012 г. на същия орган за отпусната целева помощ за отопление на Хасан Шукри Мустафа, от гр. София, в размер на 328,60 лева за отоплителен сезон 2012/2013 г. от 01.11.2012 г. до 31.03.2012 г. и е отказано отпускането на целева помощ за отопление по молба - декларация вх. № С2-761/25.09.2012 г. на основание чл. 10, ал. 1, т. 4 ППЗСП. За да постанови този резултат, съдът е приел е, че заповедта е издадена от некомпетентен орган по смисъла на чл. 99, ал. 1 пр. 1 АПК. Решението е правилно. Съгласно чл. 99, ал. 1, пр. 1, т. 2 АПК влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство. В разглеждания случай заповедта за възобновяване на производството и новият административен акт, с който се отказва социално подпомагане са издадени от началник отдел "Социална закрила" в Дирекция "Социално подпомагане" - Сердика, който не е горестоящ орган по отношение на издалия първоначалния административен акт. За него не е налице материална компетентност за произнасяне в рамките на производство по чл. 99 АПК вр. с чл. 100 и чл. 102 АПК, поради което законосъобразно административният съд е приел, че оспорвания индивидуален административен акт е издаден при условията на липса на компетентност - основание за обявяване на неговата нищожност съгласно чл. 146, т. 1 АПК. По изложените съображения не са налице основания по чл. 209 АПК за отмяна на съдебното решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първа АПК, Върховният административен съд, шесто отделение