Решение № 3 от 22.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 694/2010 г.

Решение № 3 от 22.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 694/2010 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Емил Марков Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК. С определение № 113 от 11.XI.2010 г., постановено по делото е била допусната до разглеждане по същество молба за отмяна с вх. № 26541/13.IV. 10 г. на влязло в сила решение № 1143 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 29.VII.2009 г., постановено по гр. дело № 409/09 г. с което ЕТ М. А. Т., действаща с фирмата "Х.-Д.-М. Т.", И. Л. Т. и Ю. Ат. Т. - тримата от С., са били осъдени на основание чл. 265, ал. 1 във вр. чл. 261, ал. 3 ЗЗД в условията на солидарност и съответно на разделност да заплатят общо на [фирма] със седалище в [населено място] Софийска област сума в размер на 61 053.99 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от З.ХI.2003 г. и до окончателното й изплащане. В молбата си Т. поддържат, че на 24 март 2010 г. било открито от тях ново писмено доказателство: договор от същата дата "20.10.1999 г.", подписан от същите страни, за същия обект, "но с различно досежно съществените условия на сделката съдържание от представения с исковата молба" договор за строителство. Това писмено доказателство съществувало в хода на приключилото в влязлото в сила осъдително решение исково производство и било от съществено значение за делото, тъй като "евентуално би променило изводите на съда за основателността на предявените искове". До постановяването на влезлия в сила съдебен акт по съществото на облигационния спор обаче, това писмено доказателство не могло да бъде известно на тримата молители. В съдебно заседание те поддържат молбата за отмяна чрез двамата си процесуални представители по пълномощие, които са развили обстойно аргументирани доводи за уважаването й в писмени бележки по делото. Процесуалният представител на ответното по молбата за отмяна [фирма] със седалище в [населено място], Софийска област е изразил становище, че същата е изцяло неоснователна, излагайки мотивирани съображения за това в писмена защита по делото, където се претендира и присъждане на разноски в полза на д-вото в размер па платения адвокатски хонорар от 1 300 лв. Като писмено доказателство в настоящето пр-во за отмяна е приет приложен към молбата за отмяна договор за строителство "от 20.10.1999 г.", за който се поддържа, че макар и от същата дата като процесния - на основание който е било постановено влязлото в сила решение, чието отменяване се претендира, сегашният бил с различно съдържание, който факт евентуално би предопределил друг изход на делото, образувано по частичните искове на възложителя [фирма] с правно основание по чл. 265, ал. 1 във вр. чл. 261, ал. 3 ЗЗД. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, като съобрази доводите и становищата на страните по спора, намира че съвместната молба на И. Л. Т., Ю. Ат. Т. и ЕТ М. Ат. Т., действаща с фирмата "Х.-Д.-М. Т.", съдържаща искане за отмяната - на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК - на влязлото в сила решение на Софийския апелативен съд, ТК, 6 с-в, от 29.VII.2009 г., постановено по гр. д. № 409/09 г., е изцяло неоснователна. Съображенията за оставянето на тази молба без уважение са следните: Базисното твърдение в молбата за отмяна е, че писмено доказателство от съществено значение за делото, което не е било известно на молителите /ответници в процеса/, представлявал сега представеният от тях "Договор за строителство от 20.10.1999 г.", видно от уговорения в който "предмет" на сделката било възлагането от страна на М. Б. върху посочения като изпълнител техен общ наследодател А. С., на "съвместното" изграждане на един "шивашки цех с административна част, битова част и жилищна част", като вместо построяване на такава сграда със застроена площ от 567 кв. м., същият този договор предвиждал "Построяване". При съпоставката между съдържанието на въпросните два договора /от 20.Х.1999 г./ от външна страна, а именно представеният в настоящето извънинстанционно пр-во и този, въз основа на който е било постановено влязлото в сила решение, чиято отмяна се претендира, се установява, че текстът на всеки е разположен върху лицата на три отделни листа хартия с формат А-4, т. е. състои се от общо три страници, като подписи на страните по сделката са положени единствено на последната страница, обхващаща уговорките им относно: "3. График на плащане - 3.1 - 3.8; IV-ЦЕНА; V-СРОК НА ИЗПЪЛНЕНИЕ; и VI-ДРУГИ". В тази връзка се констатира пълна идентичност между съдържанието на текста върху страница трета на всеки един от двата договора, където единствено са положени подписите на "възложител" и "изпълнител". Следователно възможността страници 1 и 2 да са били подменени не може със сигурност да бъде изключена, понеже върху тези две страници договарящите не са полагали подписи. Горните констатации имат отношение и към съвпадащата дата на сключване на двата договора, обект на сравнение в настоящето производство, понеже липсата на подписи на страните върху титулната им страница, където означението "20.10.1999 г." единствено фигурира, не изключва по никакъв начин възможността сега представения! С молбата за отмяна втори договор да е всъщност антидатиран. Моторно е, че договорите, сключени в обикновена писмена форма, представляват частни документи, доказващи, че изявленията на лицата, съдържащи се в тях, са направени от тези лица. Но според правилото на чл. 145, ал. 1 ГПК (отм.), така както впрочем и по силата на чл. 181, ал. 1 от сега действащия процесуален закон, частният документ има достоверна дата за трети лица в случая от деня, в който е настъпила смъртта на посочения в него като изпълнител А. С., а именно 9 юни 2005 г. Ето защо, независимо от констатациите, отнасящи се до външната страна на представеното от молителите писмено доказателство, характеризираща го като новосъздадено, а не като новооткрито, последното и откъм съдържателната си страна не представлява такова, което да е от съществено значение за делото. Настъпилото на датата 9.VI.2005 г. процесуално правоприемство по реда на чл. 120 Г., предл. 1-во (отм.), по силата на което като ответници в процеса по иска на [фирма] - с. Г. М., С. с правно основание по чл. 265, ал. 1 ЗЗД са били конституирани настоящите трима молители, е по естеството си заместване на една от страните по висящия облигационен спор с друга, която обаче е обвързана от положението, в което процесът се е намирал към деня на това заместване. Ето защо извършеното встъпване на настоящите трима молители валидно ги е обвързвало с всички правни последици на висящия процес, приключен с влязлото в сила решение, чиято отмяна те претендират, вкл. и с всяка настъпила до този момент преклузия на конкретни процесуални права на праводателя им. От приемството във висящия процес по частичните искове с правно основание по чл. 265, ал. 1 във вр. чл. 261, ал. 3 ЗЗД следва правната несъстоятелност на тезата, развита в писмените им бележки по делото: за невъзможността починалият в хода на първоинстанциониото пр-во техен общ наследодател приживе "да реализира изцяло процесуалните си права на защита в производството". Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК (отм.) първоначалният ответник А. С. Т. е разполагал с процесуалната възможност да оспори истинността на договора за строителство от 20.Х.1999 г., представен от ищцовото [фирма] като приложение № 1 към исковата му молба с вх. № 32144/3.XI.03 г. в първото редовно съдебно заседание по гр. дело № 1440/03 г. пред СГС: това, проведено на 30.IV.2004 г. След този момент обаче, правото на А. С., произтичащо от обстоятелството, че той със сигурност е знаел за съществуването на два различни в "съществените си условия" договора за строителство от една и съща дата с възложителя М. Б. и носещи подписа му като "изпълнител", е било вече преклудирано. С оглед всичко изложено молбата на Т. за отмяна ще следва да бъде оставена без уважение, като при този изход на делото в настоящето извънинстанционно производство и на основание чл. 81 във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК тримата й податели ще следва да бъдат осъдени да заплатят общо на ответното по нея [фирма] със седалище в [населено място] сума в размер на 1300 лв. (хиляда и триста лева), представляваща равностойността на изплатеното от дружеството възнаграждение за един адвокат. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение