Решение № 12648 от 25.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14539/2014 г.

Решение № 12648 от 25.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14539/2014 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Мария Костова Хътова от гр. Сливен, чрез адв. Стефанов срещу решение № 97/06.10.2014 г., постановено по адм. дело № 72/2014 г. на Административен съд - Сливен, с което е отхвърлена жалбата на касаторката срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01- 6500/3086 от 26.02.2014 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), с което е установено публично държавно вземане, представляващо изплатена субсидия по мярка 214 "АЕП" от ПРСР 2007- 2013 г. направление "Опазване на застрашени от изчезване местни породи" за кампания 2009 и 2010 г. В касационната жалба се твърди нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на обжалваното решение - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационната жалбоподателка иска от съда да бъде отменено обжалваното решение. В съдебно заседание не се представлява. Ответникът - заместник изпълнителния директор на ДФЗ, не се представлява в съдебно заседание, в писмено становище по делото оспорва жалбата, твърди, че решението е законосъобразно и иска да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК стана в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 97/06.10.2014 г., постановено по адм. дело № 72/2014 г. Административен съд - Сливен, е отхвърлил жалбата на Мария Костова Хътова срещу АУПДВ № 01-6500/3086 от 26.02.2014 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което е определено публично държавно вземане, представляващо изплатена субсидия по мярка 214 "АЕП" от ПРСР 2007 - 2013 г. направление "Опазване на застрашени от изчезване местни породи" за кампания 2009 и 2010 г. За да постанови този резултат, Административен съд - Сливен, е изяснил релевантните за спора факти и е установил, че жалбоподателката Хътова е кандидатствала и е регистрирана за агроекологични плащания през 2009 г. по направление "Опазване на застрашени от изчезване местни породи". Няма спор между страните, че за кампания 2009 и 2010 г. касаторката е получила финансова помощ в общ размер на 18 813, 93 лв. За 2012 г. Хътова не е подала заявление за плащане и това обстоятелство установено от административния орган не е оборено с доказателства от земеделския производител. При това положение е започнало производство за прекратяване на многогодишен ангажимент, за което Хътова е уведомена надлежно от административния орган. Административното производство е приключило с Уведомително писмо изх. № 6500/3086 от 15.03.2013 г. за прекратяване на многогодишен агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. за кампания 2012 г. Това писмо не е оспорено и е влязло в законна сила. След прекратяване на многогодишен агроекологичен ангажимент, административният орган е предприел действия по провеждане на производство по събиране на суми, чието възстановяване земеделският производител дължи в тези случаи. За започналото административно производство оспорващата е уведомена. Въз основа на доказателствата в административното производство, заместник изпълнителният директор на държавен фонд "Земеделие" е издал оспореният АУПДВ. Изложил е правни и фактически основания за издаването му, а именно: земеделският производител не е подал заявление за плащане по време на агроекологичния си ангажимент за кампания 2012 и на основание чл. 67, ал. 1 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., наричана Наредба № 11, в относимата редакция възстановява получената финансова помощ или част от нея съгласно чл. 18, ал. 4. Съгласно този текст от Наредба № 11 размерът на сумата, която следва да възстанови е 40% от получената сума, която възлиза в размер 7 525,59 лв. При тези обстоятелства, установени от събраните по делото доказателства, административният съд е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби и е отхвърлил оспорването срещу него. Решението е правилно. При изяснена фактическа обстановка и правилно прилагане на материалния закон съдът е стигнал до обосновани правни изводи, които напълно се споделят от настоящата съдебна инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 67, ал. 1 от Наредба № 11 в относимата редакция - Земеделски стопани, който не подадат "Заявление за плащане" по време на агроекологичния си ангажимент, възстановяват получената финансова помощ или част от нея съгласно чл. 18, ал. 4 и се изключват от подпомагане по мярка "Агроекологични плащания". Безспорно установено по делото е, че Хътова не е подала заявление за плащане за 2012 г., поради което е прекратено подпомагането й по мярка АЕП с влязъл в сила административен акт. Предмет на това производство е публично държавно вземане, което се изразява в 40% от сумата, която е платена по мярка АЕП. Не се установява от доказателствата по делото да е подавано заявление за плащане за 2012 г. от касаторката. Неоснователни са доводите в касационната жалба, които преповтарят твърденията за незаконосъобразност при оспорването пред административният съд. Доводите на касаторката за липса на проверки на място, за да се установи наличният брой на декларираните животни, което е довело до падането на обекта под лимитирания брой животни и служебна дерегистрация са ирелевантни за това производство с факта на влизане в сила на административния акт. Съдът е установил прецизно фактите и обстоятелствата по делото, свързани с изясняване на фактическата обстановка. Обсъдил е всички събрани по делото доказателства и е формирал извод, който изцяло се споделя от този касационен състав. Не са представени нови писмени доказателства, които да разколебаят установеното от Административен съд - Сливен. С оглед на изложеното настоящата съдебна инстанция намира, че не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Решението на съда е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. В полза на ответника не следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, тъй като същият не е бил представляван в съдебно заседание. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,