Решение № 6912 от 11.7.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Образувано по касационна жалба на Рамз Стар ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, [жк], [адрес], представлявано от управителя М. Расули, подадена чрез адв. Фотев, срещу решение 6715 от 15.11.2021 г., постановено по адм. дело 7955/2021 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) ФК-С1117-0455266 от 17.06.2021 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности - София в Главна дирекция (ГД) Фискален контрол при Централното управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), потвърдена с решение ГДФК-172 от 09.07.2021 г. на директора на Дирекция Оперативни дейности, ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и че е необосновано касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът не е обсъдил всички оплаквания на дружеството. Излагат се съображения, че в обжалваната заповед не са изложени фактически и правни основания за налагане на ПАМ и не са изложени конкретни мотиви по отношение на определения срок на ПАМ. Счита, че не е доказано системно неизпълнение на задълженията на търговеца към фиска. Иска решението да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - началник отдел Оперативни дейности София в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, чрез юрк. Митева оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховната административна прокуратура чрез участвалия по делото прокурор, е дала заключение, че касационната жалба е неоснователна в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК намира жалбата процесуално допустима като подадена от легитимирана страна в преклузивния срок по чл.211 АПК против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, а по същество основателна, поради следното: По делото е установено, че на 07.06.2021 г., в 11:15 часа, длъжностни лица при ТД на НАП, София са извършили проверка на търговски обект магазин, находящ се в гр. София, ул. Екзарх Йосиф 9, стопанисван от Рамз Стар ЕООД. При извършена контролна покупка на един брой дамска чанта на стойност 59 лв., заплатена в брой от проверяващите, е прието плащане от името на дружеството, за което не е издадена фискална касова бележка (фискален бон) от регистрирано в обекта фискално устройство модел с 4455653, което в момента на проверката е било в работен режим. За установените факти и обстоятелства е съставен протокол за извършена проверка 0455266 от 07.06.2021 г. на основание чл. 110, ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. В същия е отразено, че разчетената касова наличност от фискалното устройство е 20 лв., а фактическата наличност е 79 лв. Със ЗПАМ ФК-С1117-0455266 от 17.06.2021 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности - София в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП на дружеството на основание чл.186, ал.1, т.1, б. а ЗДДС и чл.187, ал.1 ЗДДС е наложена ПАМ запечатване на търговски обект магазин, находящ се в гр. София, ул. Екзарх Йосиф 9, стопанисван от Рамз Стар ЕООД и е забранен достъпа до него за срок от 14 дни. ЗПАМ е потвърдена с решение ГДФК-172 от 09.07.2021 г. на директора на Дирекция Оперативни дейности, ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП. За да отхвърли жалбата срещу оспорения акт административният съд е приел, че от събраните по делото доказателства се установява извършването на нарушението. Съдът е посочил, че ЗПАМ съответства на чл. 22 ЗАНН. Посочил е, че възраженията за нарушение принципа на съразмерност по чл. 6 АПК са неоснователни. Първоинстанционният съд е направил е извод, че административният орган правилно и в пълно съответствие с материалния закон, действайки в условията на обвързана компетентност, е наложил принудителната административна мярка. Така постановеното решение е валидно, допустимо, но неправилно. Настоящият състав намира, че изложените в акта фактически и правни основания относно продължителността на запечатването са недостатъчни, общи и лишени от конкретност, до степен на липса на мотиви. Доколкото изложените в заповедта мотиви са общи и нямат връзка с конкретния случай, те не представляват основа за законосъобразното определяне на срока на ПАМ. Липсата на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и самостоятелно основание за незаконосъобразност на административния акт, който обосновава отмяната му. При липса на мотиви относно срока на мярката е невъзможно да се прецени съответствието на целта на административния акт с целта на закона, като критерий за законосъобразност на акта. При преценката на срока за прилагане на ПАМ административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност и дължи мотиви относно преценката си защо приема че срокът следва да бъде в определения от него размер, като съобрази, че правата и интересите на дружеството не следва да са засегнати в по-висока степен от необходимото за осъществяване целите на ПАМ. Като е достигнал до обратни изводи и е отхвърлил жалбата срещу административния акт, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. След отмяната му и съобразно изложените по-горе мотиви, следва да се постанови друго решение, по същество, с което жалбата на дружеството бъде уважена и ЗПАМ следва да бъде отменена, като незаконосъобразна. С оглед изхода на спора следва да се присъдят разноски в полза на касатора в общ размер на 1 620 лв. за двете съдебни инстанции. Дружеството своевременно е претендирало и доказало разноски за производството пред административния съд в размер на 50 лв. платена държавна такса и в размер на 600 лв. платен адвокатски хонорар. Пред касационна инстанция са доказани разноски за платена държавна такса в размер на 370 лв. и платен адвокатски хонорар в размер на 600 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение