Решение № 7199 от 28.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 998/2014 г.

Решение № 7199 от 28.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 998/2014 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 237 - 244 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Мария Михайлова Стоева от гр. Пловдив, подадено чрез пълномощник адв. Н. Мандраджиев, за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, уточнено на чл. 239, т. 1 от АПК, на решение № 540 от 14.02.2013 г., постановено по гр. д. № 10163/2012 г. по описа на Районен съд - Пловдив и оставилото го в сила решение № 1283 от 10.06.2013 г., постановено по кас. адм. д. № 910/2013 г. по описа на Административен съд - Пловдив. В искането се излагат съображения, че са налице нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които в откритото съдебно заседание пред ВАС молителят уточнява, че са "извадката от входящия дневник на ОСЗ - Марица, решение 1995/1997 г., извадка от регистъра на имотите дадени под наем, писмо отговор на наследниците № 736 и едно становище- обяснение на зам. началника на ОСЗ - Марица". Моли решението да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане. В откритото съдебно заседание пред ВАС молителят -лично чрез адв. Н. Мандраджиев, поддържа последното. Общинска служба по "Земеделие"- община Марица не изпраща представител. Ответниците по искането за отмяна - Атанас Минков Трифонов, Бранимира Атанасова Трифонова, Грациела Атанасова Миндалова и Божана Иванова Панайотова, в писмена защита и чрез адв. Марков, техен процесуален представител, изразяват становище за недопустимост, алт. за неоснователност на молбата и молят тя за бъде оставена без уважение. Претендират разноски Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 240, ал. 1 АПК от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С първото решение, чиято отмяна се иска, е отхвърлена жалбата на настоящия молител за прогласяване нищожност на решение № А08ВД/23.12.2005 г., постановено от ОСЗГ "Марица"- гр. Пловдив, издадено на основание чл. 27 от ППЗСПЗЗ, за възстановяване на правото на собственост върху овощна градина от 2,901 дка. в землището на с. Костиево, обл. Пловдивска, представляващ имот № 031005, а с второто, образувано по касационна жалба на Мария Михайлова Стоева, то е оставено в сила . В производството по отмяна съдът следва да установи единствено налице ли са твърдяните от молителя отменителни основания, които му дават право на отмяна на съдебния акт. По настоящото искане не се установиха нови доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Приложението на извънредния способ за отмяна на порочни, влезли в сила съдебни решения по чл. 237 АПК е допустимо само когато е налице някое от изчерпателно посочените в чл. 239, т. 1 - 6 от АПК отменителни основания. Съобразно уточнението молбата, по която е образувано настоящото производство, е с посочено основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК, според което съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Възможността за отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК има за цел да защити страната срещу такава неправилност на решението, която се дължи на невиновна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото. Новите обстоятелства или доказателства следва да са от съществено значение за правилното решаване на делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. Под нови обстоятелства следва да се разбират факти на действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти, т. е. същите да са от значение за решаване на делото по същество. Както бе посочено по-горе, за обосноваване на твърдението си за наличие на нови доказателства молителят сочи решение 1995/1997, явно има предвид това по АХ гр. д № 1995 по описа за 1997 г. на Окръжен съд-Пловдив, издадено на 29.09.1997 г., което не е ново по смисъла на чл. 239, т. 1-ва АПК, т. к. е приобщено към доказателствения материал в двете производства. Другото доказателство, а именно извадка от регистъра на имотите към 12.03.2013г, също не е ново по смисъла на чл. 239, т. 1-ва АПК, т. к. е издадено преди приключване на делото в касационната му фаза (10.06.2013 г.) . От трета страна- извадката от входящия дневник на ОСЗ - Марица от 10.09.2013 г. и становище по гр. д. 10163/2012 г. на началника на ОСЗ - Марица с изх. № от 9.01.2014 г., с оглед на съдържанието им, възпроизвеждащи факти отпреди 16.02.2009 г., не обосновават извод да са от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Най-после, "писмо отговор на наследниците № 736", въобще не е доказателство, още по-малко ново и от съществено значение за делото . Отделно от изложеното, отмяната по реда на чл. 239 от АПК не е средство за поправяне на допуснатите от страните грешки при попълване на делото с факти и доказателства. От друга страна, доводите на молителя по същността си представляват касационни отменителни основания, с които се оспорва законосъобразността на влязло в сила съдебно решение, което е недопустимо в рамките на извънинстанционното производство по чл. 237 от АПК. По изложените съображения не е налице твърдяното основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК и искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено. При този изход на спора искането на ответниците за присъждане на разноски за настоящата инстанция, с оглед чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 249 АПК, е основателно. То е и доказано в размер на 1 200 лв. за заплатен адвокатски хонорар, видно от пълномощно, приложено на л. 43 от делото. Съдът съобрази обаче наличието на възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК, вр. с чл. 144 АПК и действителната правна и фактическа сложност на делото, както и нормата на чл. 36 от Закона за адвокатурата и тази на § 2 от допълнителните разпоредби от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради горното намира, че следва да намали размера на адвокатското възнаграждение, като го определи на 600 лева. Посочената сума молителят следва да бъде осъден да заплати на тези страни, като искането до пълния претендиран размер следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предложение първо АПК настоящият петчленен състав на Върховният административен съд, Първа колегия