Решение № 2958 от 13.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9517/2016 г.

Решение № 2958 от 13.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9517/2016 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна и частна жалби на Г. А. Д. и Е. И. А., чрез техния пълномощник, срещу решение № 172/08.06.2016 г. и срещу определение № 244/07.07.2016 г. по адм. д. № 95/2016 г. на Административен съд С.. Съдебните актове се оспорват като неправилни, постановени в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната им и присъждане на разноски. Ответникът по касационната и частната жалба – кметът община С., чрез своя процесуален представител, в писмени бележки оспорва жалбите. Претендира разноски в размер на 600 лева, съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Останалите ответници: М. И. А. и Ц. А. Ч., не изразяват становища по жалбите. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на подадените касационна и частна жалби. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с две отделни жалби от касаторите срещу заповед № РД-0267 от 21.03.2016 г. на кмета на община С., с която е наредено на собствениците на жилищната и стопанска сграда в поземлен имот с идентификатор [номер] по кадастралната карта на [населено място] да предприемат незабавни мерки за ограждане, обезопасяване и обозначаване на сградите и терена около тях, с цел запазване живота и здравето на минаващите покрай сградите граждани. Със същата заповед е наредено собствениците на имота в тримесечен срок от влизане в сила на заповедта да извършат цялостно събаряне на жилищната сграда. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбите, като е развил доводи за валидност и законосъобразност на атакувания административен акт. Приел е че актът е издаден от компетентен орган, при спазване на материалния закон и спазване на административнопроизводствените правила и е осъдил касаторите да заплатят в полза на ответника разноски в размер на 200 лева. Решението е правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Съгласно чл. 195, ал. 6 от ЗУТ кметът на общината издава заповед за премахване на строежи, които поради естествено износване или други обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване, създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят или заздравят. Освидетелстването на такива строежи се извършва от съответна комисия, назначена от кмета на общината, която може да действа служебно или по искане на заинтересувана страна, като изготвя протокол за състоянието им и предлага на кмета на общината строежът да се поправи, заздрави или да бъде премахнат - чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ. Следователно премахването на строеж е уредено като крайна мярка в чл. 195, ал. 6 от ЗУТ и може да се допусне само ако не е налице техническа възможност за поправяне и заздравяване на строежа. В конкретния случай назначена комисия от кмета на общината е освидетелствала процесната сграда и е установила, че процесните сгради не подлежат на възстановителни дейности, включващи поправяне и ремонт, тъй като поради нестопанисване, атмосферните влияния и естественото износване са загубили целостта и обема си и са станали грозящи и опасни за минаващите покрай тях граждани. Състоянието на сградите е онагледено и в приложения снимков материал, който потвърждава констатациите на комисията и не е оспорен от касаторите. На възражението, че касаторката Е. И. А. не е била запозната със започналото административно производство, тъй като съобщенията са били адресирани до лице с име К. И. А., настоящият състав намира това се дължи на техническа грешка, поради което е неоснователно. От съобщенията до касаторката е видно, че те са изпратени до нейния адрес, а също така и са били поставени на процесните сгради, освен това не всички съобщения са с погрешно изписано име. С оглед на това, при правилно прилагане на материалния закон и обосновано административният орган и съдът приемат, че са налице хипотезите по чл. 195, ал. 6 от ЗУТ и процесната сграда подлежи на премахване, както законосъобразно е наредено с оспорената заповед. С оглед горното обжалваното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По частната жалба: С атакуваното определение на основание чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), съдът е изменил постановеното решение в частта за присъдените разноски, като към вече присъдените 200 лева в полза на ответника са присъдени нови 400 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Определението е недопустимо: В чл. 80 от ГПК, приложим субсидиарно по реда на чл. от 144 от АПК, е въведено изискване за представяне на списък на разноските от страната, която е поискала присъждането им. Съгласно чл. 80 от ГПК списъкът за разноските представлява процесуално условие за разглеждане на молбата за изменение на присъдения им вече размер. Следователно наличието на такъв списък е положителна процесуална предпоставка, и то абсолютна, за която съдът е длъжен да следи служебно. Липсата на такъв списък, както е в случая, лишава страната от правото да иска изменение на решението (определението) в частта му за разноските. Поради това и искането на ответника за такова изменение, при липса на списък за разноските, е било недопустимо и е следвало да се остави без разглеждане. В този смисъл е и т. 9 от ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС. К. го е уважил, съдът е постановил недопустимо определение, което подлежи на обезсилване. На последно място, с оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответника се дължат претендираните разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, но не в искания размер от 600 (шестстотин) лева, а в размер на 100 (сто) лева, поради изменението на чл. 78, ал. 8 от ГПК, съгласно който размерът на възнагражденията за юрисконсултско възнаграждение се определят според Закона за правната помощ. По изложените съображения, Върховният административен съд, второ отделение,