Решение № 288 от 8.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7735/2008 г.

Решение № 288 от 8.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7735/2008 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), вр с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Диндар Абдула Исмаил, гражданин на Ирак, против решение № 187/29.04.2008 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) към Министерски съвет. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Твърди, че е възможно да се приложи разпоредбата на чл. 9, т. 3 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като под тежки посегателства по смисъла на закона и съгласно Директива 2004/83/ЕО са посочени смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание наложени на молителя в страната му на произход или тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен конфликт или на международен конфликт - чл. 15 от Директивата. Твърди, че цитираната материалноправна норма следва да се приложи наоснование чл. 5, ал. 4 от Конституцията. Хипотезите на чл. 9 от ЗУБ се прилагат факултативно и не е необходимо да има заплаха за личността поради ситуация на насилие. Административният орган не е обсъдил тези факти, които са посочени по време на производството. Ответната страна - Председателят на ДАБ при МС не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид данните по делото и наведените от страните доводи, намира че жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, вр. чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ председателят на ДАБ при МС е отказал на жалбоподателя предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут по реда на ЗУБ. В обстоятелствената част е приел за установено, че бежанският разказ е непоследователен и противоречив. Жалбоподателят е от провинция Мосул, северната част на Ирак, напуснал е страната си през 2007 г. Преминава границата на Република България през м. ноември 2007 г., заедно с брат си нелегално. По време на интервютата обяснява, че е напуснал страната си, защото там обстановката е опасна за живеене. Кандидатът е описал инцидент през м. октомври 2007 г., когато магазинът, в който е работел с брат си е нападнат от непознати лица, братовчедите му са ранени и починали, а жалбоподателят и брат му се укрили. Кандидатът е напуснал Ирак, защото лицата, които стреляли по магазина са ги издирвали. В две различни интервюта е описано, първо, че терористите ги последвали, а по-късно, че нападателите отишли при кмета на селото да го търсят. Административният орган се мотивирал, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване на молбата за предоставяне на закрила, предвид липсата на представени доказателства за наличието на основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, липсата на конкретна и реална опасност от тежки посегателства като смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание. Развити са мотиви, че "обстановката в страната може да бъде определена като ситуация на високо вътрешно напрежение и безредици, съпътствани от тежко икономическо и социално положение в условията на значително чуждестранно военно присъствие", но не е налице основание по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Решението е издадено от компетентен орган в предвидената от закона форма. При постановяването му са не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Към административната преписка е приложено становище на Дирекция "Международно право" на МнВР на РБ относно ситуацията в Ирак, в отделни градове и провинции, като провинция Мосул е посочена, че се намира в Северен Ирак. Становището е възпроизведено в справките на Дирекция "Международно сътрудничество и евроинтеграция" на ДАБ при МС от м. януари 2008 г. Административният орган е възприел становището, че обстановката в Ирак се характеризира като "ситуация на високо вътрешно напрежение и безредици", съпътствани от тежко икономическо и социално положение в условията на значително чуждестранно военно присъствие, осъществявано по молба на законно избрано правителство и на основата на резолюция на СС на ООН. Министерството на външните работи е посочило, че степента на вътрешно напрежение и безредици не е разпределена равномерно и въоръженото насилие не обхваща цялата територия на Ирак, но възможностите за противодействие на незаконните въоръжени формирования и терористичните групи хипотетично са еднакви за територията на страната, а проблемът е в постигане на трайна сигурност и стабилност, за да се създадат условия за възстановяване на живота и икономиката. Специално за северните провинции има информация в становището на МВнР, дирекция "Близък Изток и Африка" от 20.11.2007 г. и е приложена справка на ДАБ от 8.01.2008 г., от която е видно, че според ВКБООН от международна защита имат иракските граждани от Централен и Южен Ирак и че не съществува възможност за вътрешно разселване в провинциите на Централен и Южен Ирак, а нуждата от международна защита на граждани от трите северни провинции на Ирак следва да се преценява индивидуално. Законосъобразен е отказът за предоставяне на статут на бежанец по критериите на чл. 8 от ЗУБ, защото кандидатът не изпитва основателен страх от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение. Законосъобразен е и отказът за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9 от ЗУБ. Административният орган не е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, защото не е нарушил чл. 35 и чл. 36, ал. 3 от АПК - изяснени са всички факти, относими към предмета на делото, преценени са и обсъдени твърдените от кандидата мотиви за напускане на Ирак, както и информацията за ситуацията в Ирак, Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец принуден да напусне или да остане извън държавата си на произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства като: т. 1 смъртно наказание или екзекуция, т. 2 изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, т. 3 тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Законът не съдържа легална дефиниция за понятието вътрешен въоръжен конфликт, поради което и предвид представените справки следва да се приеме, че в Ирак съществува именно такъв. Особеното в случая е, че кандидатът е от северна провинция на Ирак, поради което и предвид посочената по-горе информация за ситуацията в тази част на страната, молбата следва да се преценява според настоящия случай. Не е налице основание по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя, защото липсват данни в бежанската история за реална опасност спрямо жалбоподателя. Неоснователно е твърдението му, че не е спазена Директива 2004/83/ЕО, тъй като тя няма задължителен характер за националното ни право, а само е средство за хармонизирането му. В случая е налице и чл. 9, ал. 5 от ЗУБ, защото в Северната провинция Мосул, за жалбоподателя не съществува реална опасност да понесе тежки посегателства и в тази област той може да се ползва от ефективна закрила. С оглед на изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - III отделение,