Решение № 2849 от 27.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11053/2013 г.

Решение № 2849 от 27.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11053/2013 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" чрез юрисконсулт Антония Иванова против решение № 4419 от 3.07.2013 г. по адм. дело № 3904/2013 г. на административен съд София-град в частта му, в която е отменено уведомително писмо изх. № 02-090-6500/1086 от 1.03.2013 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане за удържането на сумата 735.19 лева. Жалбата срещу останалата част на уведомителното писмо е оставена без разглеждане и е прекратено производството по делото в тази му част. Правят се доводи за противоречие на решението с материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна не изразява становище по касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че в уведомителното писмо не са посочени фактическите и правните основания за издаването му. Споделя правните изводи на съда относно липса на предпоставките за прихващане, уредени в разпоредбите на ЗЗД и редът за събиране на публични държавни вземания, уреден в ДОПК. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба от Аптулязис Аптуляким Тахир против уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по реда на Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане изх. № 02-090-6500/1086 от 1.03.2013 г. на изпълнителния директор на държавен фонд "Земеделие". Първото възражение по съществото на спора е, че приспадната сума от 735.19 лева вече е била удържана, в резултат на наложена санкция при подпомагането за кампания 2011 г., в която са били установени липсващи ушни марки на някои от животните в стопанството. Второто възражение е, че липсват мотиви към акта, поради което за страната не е ясно конкретното основание за удържаната сума. Третото възражение е, че процесното писмо е издадено в нарушение на материалноправните и процесуалноправните норми. От приложената в цялост административна преписка, съдът е установил, че жалбоподателят е кандидатствал за субсидиране по схема за отглеждане на овце майки и кози майки в необлагодетелствани райони (НДЖ5) - кампания 2012 г. за сума от 735.19 лева. С уведомителното писмо е извършена редукция в размер на 735.19 лева, колкото е и е оторизираната сума за тази кампания. В частта, в която е оторизирана сумата от 715.19 лева, съдът е приел, че жалбата е недопустима поради липса на правен интерес от страна на жалбоподателя да оспорва, тъй като видно от Таблица № 1 - приложение към писмото, тя съответства на сумата, която е поискана за финансово подпомагане. По тези съображения съдът е прекратил производството в тази му част, като предмет на оспорване е останало процесното писмо в частта, в която е удържана оторизираната сума в Таблица № 2 към писмото. В уведомителното писмо - Таблица № 2 е отбелязано, че на 20.12.2012 г. са изплатени 0 лева, като резултат на удържани 735.19 лева. Посочено е, че удържаната сума отразява приспаднати суми от наложени санкции от предходни периоди, или недължимо оторизирани суми, за които е издаден АУПДВ, или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФ "Земеделие". Във връзка с конкретния спор, административният орган е приложил още уведомително писмо изх. № 02-090-6500/18736 от 23.08.2012 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по реда на Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане за кампания 2011 г., с отразени санкции за бъдещ период в размер общо на 805.20 лева. Последното е връчено на жалбоподателя на 20.09.2012 г. и влязло в сила съгласно твърденията в неоспорената молба от 3.06.2013 г. на ДФ "Земеделие". В раздела за наложените санкции в това уведомително писмо е посочено, че сумата от 805,20 лева ще бъде прихваната в съответствие с чл. 5б от Регламент № 885/2006 г. на Европейската комисия. При тези данни по делото съдът е приел, че административният акт не съдържа мотиви в оспорената част, тъй като не е конкретизирано в резултат на кое от изброените основания, се извършва удържането и въз основа на какъв предходен акт, който да е влязъл в сила. На следващо място с оглед процесуална икономия е разгледал спора и по същество, като е анализирал разпоредбата на чл. 65, § 4 от Регламент № 1122/2009 г. за прихващане и на чл. 5б от Регламент № 885/2006 г. на Европейската комисия. Счел е, че следва да се приложи институтът на прихващането, уреден в чл. 103, ал. 1 от ЗЗД и е изследвал предвидените в него предпоставки. При това е съобразил, че наложената на земеделския производител санкция за бъдещ период за кампанията през 2011 г. не е влязла в сила, поради което не е ликвидна и изискуема. Това е дало основание на съда да счете, че липсват и материалноправните предпоставки за издаване на оспорената част на акта, водещи до нейната незаконосъобразност и да го отмени. Така постановеното решение е неправилно. Неправилни са изводите на съда за допуснато нарушение на административно-производствените правила, изразяващо се в липса на мотиви за удържане на сумата. В пояснението към Таблица № 2, като част от административния акт е посочено на първо място, че тя отразява приспаднати от оторизираната субсидия суми. Мотивите са възприети от жалбоподателя, което се установява по категоричен начин от съдържанието на жалбата му, иницирала първоинстанционното производство. В нея се оспорва наложената санкция за бъдещ период за предходната 2011 г. Яснотата за жалбоподателя се установява и от уведомително писмо изх. № 02-090-6500/18736 от 23.08.2012 г., лично връчено на 20.09.2012 г. на жалбоподателя, в което освен отказаната субсидия за кампания 2011 г., ясно е посочено, че сумата от 805,20 лева ще бъде прихваната от бъдещи плащания на земеделския стопанин, в съответствие с чл. 5б от Регламент № 885/2006 г. на Европейската комисия. Анализът на всички тези доказателства в тяхната взаимна връзка и последователност сочи, че липсата на конкретизация на основанието за удържане на сумата, не е застрашило и осуетило правото на земеделския производител на защита. Поради това дори и да е допуснато нарушение на процесуалните правила, то не е от съществен характер, налагащ отмяна на административния акт на основание чл. 146, т. 3 от АПК. На следващо място, съдът неправилно е приложил за конкретния случай нормата на чл. 103 от ЗЗД, която касае договорни взаимоотношения. Удържането на суми при прилагане на мерките за подпомагане, е предмет на регламентация в Регламент № 1122/2009 г. и Регламент № 885/2006 г. Съобразно разпоредбата на чл. 65, § 4 от Регламент № 1122/2009 г., в случай, когато разликите между броя декларирани животни и определените животни в съответствие с чл. 63, § 3 от същия, произтичат от умишлено извършени нередности, помощта, на която земеделският производител би имал право съгласно чл. 63, § 3, бива отказана съгласно въпросната схема или схеми за помощ за животни от рода на едрия рогат добитък за въпросния премиен период. Ако процентът, определен в съответствие с § 3 от чл. 63, е по-голям от 50%, земеделският производител освен това се изключва от получаване на помощ до сума, отговаряща на разликата между броя на декларираните животни и броя на определените животни в съответствие с чл. 63, § 3, а съответната сума се прихваща в съответствие с чл. 5б от Регламент № 885/2006 г. В случая оторизираната сума за подпомагане за кампанията през 2011 г. и наложената санкция за бъдещ период не е оспорена от жалбоподателя и прихващането е следвало да се извърши в момента на изплащане на субсидията за кампания 2012 г., тъй като в противен случай, то реално няма как да бъде извършено. Неоснователно е позоваването от съда на реда, предвиден в чл. 162 и следващите от ДОПК. Той би се задействал само при недължимо платени и надплатени суми, както и при неправомерно получени и неправомерно усвоени средства по европейски програми. Именно, за да не се стига до там, Европейската комисия е уредила приоритетно начин на възстановяване чрез прихващане с бъдещи плащания, които предстои да бъдат извършени от разплащателната агенция, натоварена с възстановяването на дължимите суми към същия бенефициер. Като не е съобразил тези обстоятелства, административният съд неправилно е отменил административния акт. Решението противоречи на материалния закон, което съставлява отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Решението следва да се отмени, а подадената жалба, като неоснователна, подлежи на отхвърляне. С оглед изхода на делото, ще следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на административния орган в размер на 150 лева само за касационното производство, тъй като в първоинстанционното производство не е направена подобна претенция. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение