Решение № 5972 от 02.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4229/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник-директора на Дирекция „Миграция“ при Министерство на вътрешните работи (МВР), чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Чорбаджийски, срещу решение № 4595 от 04.02.2026 г., постановено по адм. дело № 9331/2025 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). В касационната жалба са наведени доводи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че констатацията на първоинстанционния съд за липса на издадено отрицателно становище от Агенцията по заетостта не отговаря на фактическата установеност по делото. В тази връзка се сочи, че становището е задължителен елемент от производството по издаване на разрешение за пребиваване и работа, като при липсата на положително такова, административният орган действа в условията на обвързана компетентност и е задължен да издаде отказ. Поддържа се, че органът е приложил правилно материалния закон, с оглед липсата на основание за предоставяне на достъп до българския трудов пазар, тип „Единно разрешение за пребиваване и работа“, като с постановения отказ е реализирана единствената възможност за законосъобразно приключване на административното производство. По тези съображения се прави искане за отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на обжалвания отказ на заместник–директора на Дирекция „Миграция“ при МВР. Ответникът – М. С., гражданин на Непал, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните и след извършена служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в срока по чл. 211 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С обжалваното решение № 4595 от 04.02.2026 г., постановено по адм. дело № 9331/2025 г. по описа на АССГ, е отменен, по жалба на М. С., гражданин на Непал, отказ на заместник-директора на Дирекция „Миграция“-МВР, за издаване на разрешение за продължително пребиваване в Република България на основание чл. 24и ЗЧРБ, рег. № 5364з-15810/11.07.2025. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, но в нарушение на изискванията за форма по чл. 59 АПК, предвид липсата на конкретно посочена в акта разпоредба, съставляваща правно основание за постановения отказ. Наред с това е приел допуснато нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в неоправдана продължителност на административното производство. По приложението на материалния закон, решаващият съд е счел, че липсва изразено отрицателно становище от Агенцията по заетостта, като от нея дори е дадена препоръка какво следва да представи заявителят–работодател и по отношение на кои работници. По тези съображения съдът е формирал краен извод, че оспореният акт е издаден при неспазване на установената форма, в нарушение на процесуалните правила и на материалния закон. Поради това е отменил акта и е върнал административната преписка на заместник–директора на Дирекция „Миграция“-МВР за ново произнасяне по заявлението за предоставяне на право за продължително пребиваване на чужденеца, при съобразяване с указанията, дадени в мотивите на съдебния акт, включително изискване на конкретно становище от Агенцията по заетостта. Така постановеното съдебно решение е неправилно. При напълно изяснена фактическа обстановка, установена от събраните по делото писмени доказателства, съдът е достигнал до необоснован, а оттам и неправилен извод за основателност на депозираната пред него жалба. Съгласно разпоредбата на чл. 24и, ал. 1 ЗЧРБ, разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Единно разрешение за пребиваване и работа“ могат да получат чужденци, които отговарят на условията за получаване на достъп до пазара на труда съгласно българското законодателство и притежават виза по чл. 15, ал. 1 или разрешение за пребиваване, издадено в съответствие с Регламент (ЕО) № 1030/2002. Следователно, за да се издаде разрешение по чл. 24и, ал. 1 ЗЧРБ, е необходимо кандидатът да отговаря на условията за получаване на достъп до пазара на труда, съгласно българското законодателство и да притежава виза по чл. 15, ал. 1 ЗЧРБ или разрешение за пребиваване. В случая административният орган правилно е счел, че чуждият гражданин не отговаря на изискванията на чл. 24и, ал. 1 ЗЧРБ, тъй като не е налице една от двете кумулативно изискуеми в тази норма предпоставки, а именно кандидатът да отговаря на условията за получаване на достъп до пазара на труда, съгласно българското законодателство. Регулирането на достъпа до пазара на труда на работници – граждани на трети държави, включително извършването на дейност на свободна практика, е уредено в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ). Съобразно чл. 15, ал. 1 ЗТМТМ, достъп до пазара на труда с Единно разрешение за пребиваване и работа се разрешава от МВР след получено положително писмено становище от изпълнителния директор на Агенция по заетостта. От доказателствата по делото е видно, че в изпълнение на задължението си по чл. 24и, ал. 11 ЗЧРБ Дирекция „Миграция“ е изискала от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта становище по заявлението на работодателя „Фантастик Сървисес“ ЕООД за лицето М. С., гражданин на Непал, относно наличието или липсата на основание за предоставяне на достъп до пазара на труда. В отговор (л. 67 от първоинстанционното дело) от Агенцията по заетостта е изпратено отрицателно становище СМ-10537/11.06.2025г., поради липса на основание за предоставяне на достъп на чуждия гражданин до българския пазар на труда, предвид липсата на представен от заявителя-работодател документ, обуславящ мястото на работа на чуждия гражданин, като общ работник, извършващ строително-монтажни дейности, в помещение с адрес: гр. Варна, [улица]. Решаващият съд не е съобразил наличието на отрицателно становище, изготвено от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, надлежно прието като доказателство по делото в съдебно заседание на 20.01.2026г., при което е направил погрешен извод в насока за допуснато нарушение на материалния закон от страна на административния орган. Разпоредбата на чл. 15, ал. 1 ЗТМТМ е ясна и не дава основание за противоречиво тълкуване. В нея изрично е посочено, че полученото становище следва да е положително, като условие за издаване на исканото разрешение. В случая е изразено отрицателно становище СМ-10537/11.06.2025г., обвързващо водещия производството орган, като изложените в него съображения по същество представляват мотиви на акта, с който се отказва предоставяне на съответното право. Това становище не подлежи на отделен контрол и е част от съгласувателната процедура по чл. 24и ЗЧРБ, имащо задължителен характер за Дирекция „Миграция“, но законосъобразността му се преценява при оспорването на крайния акт, тъй като засяга правната сфера на лицето. В случая компетентният орган, позовавайки се на аргументите в полученото становище, обосновано е отказал издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип "Единно разрешение за пребиваване и работа", поради липса на основание за предоставяне на достъп на чуждия гражданин до българския пазар на труда, предвид липсата на представен от заявителя-работодател, въпреки дадената му възможност, документ, обуславящ мястото на работа на чуждия гражданин, като общ работник, извършващ строително-монтажни дейности, в помещение с адрес: гр. Варна, [улица]. Съответно обосновано и правилно е изразеното становище от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, че липсата на безспорни данни за мястото на работа на чуждия гражданин, не позволява предоставяне на положително становище за достъп до пазара на труда с „Единно разрешение за пребиваване и работа“, по отношение на С. М., гражданин на Непал, чрез полагане на труд за работодателя „Фантастик Сървисес“ ЕООД. Направените от първоинстанционния съд изводи в противоположния смисъл се явяват необосновани и противоречащи на материалноправните разпоредби. Поради това постановеното решение следва да бъде отменено като неправилно, а спорът да се реши по същество на основание чл. 222, ал. 1 АПК с отхвърляне на жалбата на М. С., гражданин на Непал, роден на [дата], срещу отказ на заместник-директора на Дирекция „Миграция“–МВР, за издаване на разрешение за продължително пребиваване в Република България на основание чл. 24и ЗЧРБ, рег. № 5364з-15810/11.07.2025г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,