Решение № 4376 от 9.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2468/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директор Дирекция Общински строителен контрол при Столична община и Главния архитект на Столична община, подадена чрез юрисконсулт П. Йотов, против Решение 708/31.01.2024 г., постановено по административно дело 6701/2023 г. по описа на Административен съд София град. Съдът е признал за установено по иска на Т. Папазова - Начева по отношение на ответниците Директор Дирекция Общински строителен контрол, СО и Главен архитект на Столична община, че Заповед РД-30-37/17.04.2014 г., с която е наредено премахване на незаконен строеж Преустройство на таванско жилище и завземане на общи части в жилищна сграда, находящ се в имот 14, кв. 393 по плана на гр. София, м. Центъра, с административен адрес гр. София, ул. Денкоглу 19, не подлежи на изпълнение, тъй като е погасено по давност на основание чл. 285 АПК. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се отхвърли предявения отрицателен установителен иск. Ответната страна Т. Папазова Начева се представлява от адвокат Л. Весов, който оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение по съображения, съдържащи се в писмен отговор. Претендира съдебно-деловодни разноски. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежни страни. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да уважи предявения пред него иск по чл. 292 АПК, административният съд е анализирал събраните по делото писмени доказателства, след което е установил следните относими за спора факти : 1. Налице е годно изпълнително основание, а именно Заповед РД-30-37/17.04.2014 г., издадена от Директор Дирекция Общински строителен контрол при Столична община, нареждаща на Т. Папазова Начева да премахне констатиран незаконен строеж, като няма спор, че тази заповед е влязла в законна сила на 10.02.2015 г.; 2. Покана за доброволно изпълнение на заповедта по чл. 277, ал. 1 АПК е отправена до посоченото лице на 13.12.2021 г., като до този момент не се установят факти, които да са довели до спиране или прекъсване на 5-годишната давност по чл. 285, ал. 1 АПК. Въз основа на тези установявания, съдът е достигнал до извода, че към 10.02.2020 г. 5 годишния срок по чл. 285 АПК е бил изтекъл, поради което разпореденото със заповедта задължение за премахване на строежа е станало неизискуемо, като погасено по давност. Възприетите от съда фактически установявания, изложени по-горе са верни и обосновани, съпоставени със съдържащите се в относима преписка документи. Действително, органът по изпълнение е бездействал продължителен период от време след влизане в сила на заповедта, което е довело до изтичане на предвидената в закона погасителна давност. Първото предприето действие по изпълнение е изготвянето на покана за доброволно изпълнение, което е станало на 13.12.2021 г., когато 5-годишната давност по чл. 285 АПК вече е била изтекла, като следва да се отбележи, че няма данни тази покана да е била надлежно съобщена на адресата й, за да породи съответните правни последици. Сочените в касационната жалба писма от 04.02.2016 г. и от 06.07.2021 г. имат вътрешно служебен характер. Първото писмо е на Директор Дирекция ОСК до Кмета на Район Средец, с молба длъжностни лица да извършат проверка на място за доброволното изпълнение на заповедта. Такава проверка е била извършена едва през юни 2021 г., като е установено, че заповедта не е изпълнена доброволно, за което Кметът на Район Средец е уведомил Директор Дирекция ОСК с писмо от 06.07.2021 г. с цел предприемане на последващи действия от негова страна. Посочените писма не представляват актове и действия на органа по изпълнението, постановени, респективно извършени в хода на изпълнително производство по смисъла на чл. 284 АПК, поради което не са били годни да спрат или прекъснат погасителната давност. Предвид горните мотиви, настоящият съдебен състав счита, че съдебният акт е постановен при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Решението е и обосновано, като въз основа на правилно установени факти са възприети мотивирани и логично издържани правни изводи. Решението е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на ответната страна следва да се присъдят съдебно-деловодни разноски в доказан размер от 800 лева за платено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,