Решение № 11880 от 22.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7813/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Румибел ЕООД, представлявано от управителя Р. Петров, против Решение 3325/20.05.2021 г. по адм. д. 2048/2021 г. на Административен съд София- град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение 09-РД-221-00/03.02.2021 г., издадено от директора на РИОСВ- гр. Враца, с което е отказана регистрацията и издаването на регистрационен документ за извършване на дейности по третиране на отпадъци. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по смисъла чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се съображения за необоснованост на изводите на съда, който е преценил, че непредставянето на съгласуван проект за рекултивация без посочване на нарушена правна норма е достатъчно основание за постановяване на отказ. Касаторът моли решението да бъде отменено и да бъдат присъдени сторените по делото разноски. Ответникът директор на Регионалната инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/- Враца инж. Н. Йорданов, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на подадената касационна жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Административен съд София- град е отхвърлил жалбата на Румибел ЕООД, представлявано от управителя Р. Петков против Решение 09-РД-221-00/03.02.2021 г., издадено от директора на РИОСВ- гр. Враца, с което, на основание чл. 78, ал. 12, т. 1 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/, е отказана регистрация по реда на Глава пета, раздел II от ЗУО и издаване на регистрационен документ по чл. 78 от ЗУО за извършване на дейности по третиране на отпадъци . По делото от фактическа страна е установено, че със заявление, вх. 0-12/12.01.2021 г., Румибел ЕООД е уведомил РИОСВ- Враца, че във връзка с подадено инвестиционно предложение Рекултивация на кариера за строителни материали добив на врачански варовик, с.Манастирище, община Хайредин, обл. Враца от страна на Монолит АД, дружеството жалбоподател е подписало договор за отдаване под наем на недвижим имот от 11.01.2021 г., бившата кариера на Монолит АД, поради което именно то ще е страна по това предложение и ще е титуляр по задълженията на посоченото дружество, възникнали съгласно Решение ВР-17-ПР/2020 г., във връзка с депонирането на код и наименование 010504- Сондажни течности от промиване със свежа вода и отпадъци от сондиране /бетонит/, както и за последваща рекултивация на терена. Съгласно договора, на Румибел ЕООД се предоставя за временно възмездно ползване недвижим имот, находящ се в землището на с.Манастирище, ЕКАТТЕ 47010, община Хайредин, обл. Враца, представляващ складов терен с площ от 11,289 дка, м. Горно Ливаде, имот 050004, кариера-склад, с площ от 150,056 дка, м. Манастира, имот 126009 и кариера-скала, с площ от 30,000 дка, м. Влашко селище, имот 102002. В договора, освен предмета на дейност, е уговорено, че преди започване на дейността, наемателят ще се снабди с регистрация за извършване на дейности по третиране на отпадъци по чл. 35, ал.3, съгласно чл. 78, ал.3 от ЗУО. С договора наемателят е уведомен от наемодателя, че за дейностите по депониране и последващо рекултивиране, е издадено и влязло в сила Решение ВР-17-ПР/2020 г., в което е отразено, че не е необходимо извършване на дейностите по оценка на въздействието върху околната среда за инвестиционното предложение, а наемателят е декларирал, че е уведомен за задълженията по посоченото Решение ВР-17-ПР/2020 г. Директорът на РИОСВ- Враца е потвърдил валидността на издаденото Решение ВР-17-ПР/01.09.2020 г. Със заявление, вх. УООП-34/11.01.2021 г., Румибел ЕООД е поискал от РИОСВ-Враца да извърши регистрация и издаде регистрационен документ за извършване на дейности по третиране на отпадъци по чл. 35, ал.3 ЗУО за площадка, находяща се в с. Манастирище, община Хайредин, ЕКАТТЕ 47010, с площ от 191 000 кв.м., представляваща бивша кариера Монолит. Кодът на отпадъка е 010504, с наименование Сондажни течности от промиване със свежа вода и отпадъци от сондиране. Дейностите, които се предвижда да се извършват са: съхраняване до извършването на някоя от дейностите с кодове D 1, D 14, с изключение на временно съхраняване на отпадъците на площадката на образуване до събирането им и D 15. Количеството, посочено в заявлението е 30 000 куб.м. С писмо, изх. УООП-34/1/12.01.2021 г., директорът на РИОСВ-Враца е уведомил дружеството, че към представените със заявлението документи няма проведена процедура по глава VІ от ЗООС за инвестиционното намерение, както и че са налице други несъответствия, включително, че дейностите по събиране и транспортиране на отпадъците подлежат на регистрационен режим, съгласно чл. 78, ал.5, т.2 от ЗУО. С придружително писмо от 15.01.2021 г. е приложено ново заявление, както и документи относно методите и технологиите за третиране на отпадъците, като са коригирани дейностите по кодове, съобразно указанията. Приложено е и Решение ВР-17-ПР/01.09.2020 г. на директора на РИОСВ. В решението е отразено, че при подаване на заявлението по образец 1, съгласно чл. 68, ал.1 ЗУО, е необходимо да се представи в РИОСВ-Враца Проект за рекултивация на участък Централен от бивша кариера за добив на скално-облицовъчни варовици, находище Манастирище, изготвен с нормативните изисквания и съгласуван от съответните органи. С ново писмо от 12.01.2021 г., директорът на РИОСВ-Враца отново е дал срок за отстраняване на нередовности, констатирани по заявлението и документацията. С писмо от 25.01.2021 г. жалбоподателят е представил отново заявлението с коригирана площ на площадката, на 29 255 кв.м., както и с коригирана мерна единица за количеството отпадък. Представени са и документи относно методите и технологиите за третиране на отпадъците. След анализ на представеното заявление и документите към него директорът на РИОСВ-Враца е издал оспореното решение, с което е отказал регистрацията и издаването на регистрационен документ за извършване на дейности по третиране на отпадъци на Румибел ЕООД, тъй като не е изпълнено едно от условията, поставени с Решение ВР-17-ПР/01.09.2020 г. на директора на РИОСВ-Враца, а именно не е представен съгласуван проект за рекултивация на участък Централен от бивша кариера за добив на скално-облицовъчни варовици, находище Манастирище. Също така е посочено, че участъкът, на който е предвидено да се извършват дейностите по временно съхранение на бетонит, попада в концесионния контур на концесия за добив на скалнообличовъчни материали и предвидената дейност, до изчерпване на запасите, е в противоречие с издадената концесия. По отношение на това второ основание първоинстанционният съд правилно е преценил, че не е мотивирано, развивайки подробни съображения, с които настоящият състав се солидаризира изцяло и не намира за нужно да преповтаря. Съдът е преценил, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 78, ал. 5, т. 1 от ЗУО, спазена е процедурата по издаване на акта, формално съдържащ необходимите реквизити и решението не страда от съществени процесуални пороци, които да доведат до неговата отмяна на процесуално основание. Също така е счел, че оспореното решение е частично материално законосъобразно, предвид второто основание за отказ, но тъй като с него се отказва регистрация, то за това е достатъчно и наличието само на едно основание. Подложеното на касация съдебно решение е валидно и допустимо. Същото е постановено от законен състав, не са нарушени пределите на правораздавателната власт на съда и изискванията за форма на решението и може да бъде установена волята на правораздавателния орган. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд, в рамките на правомощията му. Налице са положителните процесуални предпоставки, респ. липсват предвидените в чл. 159 АПК процесуални пречки, водещи до недопустимост на съдебното производство. Решението е правилно. Административният съд е установил фактическата обстановка по делото и е достигнал до обоснован извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. С приетия ЗУО(ДВ, бр. 53 от 13.07.2012 г.) е отменен стария ЗУО, като с чл.35, ал.3 е предвидено, че за извършване на дейностите по ал. 2, т. 2 (събиране и транспортиране на отпадъци по смисъла на § 1, т. 41 и 43 от допълнителните разпоредби) се изисква регистрация и издаване на документ по реда на Глава пета, раздел II, като компетентният орган е директорът на РИОСВ, на чиято територия е седалището на заявителя, в случай че се заявяват дейности по събиране и транспортиране на отпадъци (чл.78, ал.5, т.2), а регистрацията се извършва от органа по ал. 5 в 14-дневен срок от датата на подаване на заявлението или отстраняване на нередовностите, и/или предоставяне на допълнителната информация, и се удостоверява с регистрационен документ, издаден в този срок. Съгласно чл.78, ал.12, т.1 от ЗУО, компетентният орган отказва с мотивирано решение в срока по ал. 10 или 11 извършването на регистрацията при неспазване изискванията на този закон и/или подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Действително, нормата на чл. 78, ал. 12, т. 1 от ЗУО е бланкетна, поради което е необходимо посочването на конкретни законови и подзаконови нормативни изисквания, чието неспазване обосновава постановяване на отказ за извършване на регистрация. Не е спорно по делото, че се касае за проведена процедура по чл. 35, ал.3 във връзка с чл. 78 от ЗУО, подчинени на режима на регистрация на дейност. Няма спор, че последното задължава органа при условията на обвързана компетентност и през право на преценка по целесъобразност, да издаде регистрационен документ или да откаже такъв, въз основа на проверка на наличието или липсата на изчерпателно изброени в съответния закон / в процесния случай ЗУО/ документи и при спазване на процедурата и сроковете на същия. Спазването на изискванията на ЗУО и подзаконовите нормативни актове е условие за регистрация за дейности с отпадъци, чието изпълнение се установява и доказва към момента на издаване на съответния регистрационен документ, като съгласно хронологията на събитията, се налага извода, че Румибел ЕООД, като страна по договора за наем на недвижим имот се е задължил и приел правата и задълженията, които е притежавал наемодателя, произтичащи от Решение ВР-17-ПР/01.09.2020 г. на директора на РИОСВ- Враца и при извършване на дейностите, за които е нает имотът, Румибел ЕООД следва да изпълни всички задължения, произтичащи от това решение, включително и изискването за представяне на проект за рекултивация на участък Централен от бивша кариера за добив на скално- облицовъчни варовици, находище Манастирище, изготвен съобразно нормативните изисквания и съгласуван от съответните органи. Нещо повече, това решение е валидирано от административния орган и в тежест на жалбоподателя е било изпълнение на условията, поставени с него. В процесния случай е напълно установена хипотезата на чл.78, ал.12, т.1 от ЗУО, за което на лицето са дадени указания и срок за представяне, които не са изпълнени. Административният орган, в обстоятелствената част на своето Решение 05-РД-221-00/03.02.2021 г., е посочил кои са нормативните изисквания, които не са спазени, описвайки и съдържанието на тези изисквания, като е подвел фактическите констатации към хипотезата на неспазеното изискване на закона, а именно, че не е представен в РИОСВ- Враца съгласуван проект за рекултивация, даващи основание на компетентния орган да откаже извършването на регистрацията по смисъла на чл.78, ал.12 т.1 от ЗУО. По този начин административният акт съдържа всички фактически основания за неговото издаване, които са правилно квалифицирани като материалноправно основание за упражняване на регламентирано в закона административно правомощие. При преценка на събраните по делото доказателства, настоящият състав счита, че всички факти и обстоятелства от значение за случая са изяснени, както правилно се е обосновал и първоинстанционният съд, като са били налице материалноправните предпоставки за издаването на процесното решение, което е съобразено и с целта на закона. Първоинстанционният съд правилно е тълкувал релевантната уредба и е направил, въз основа на фактите по делото, обосновани правни изводи. Не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и т.3 от АПК, поради което правилното съдебно решение трябва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и отправеното искане, на ответника по касация следва да се присъдят сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в касационната инстанция в размер на 100 лева , на основание чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредба за заплащане на правната помощ. Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд, състав на шесто отделение, на основание чл. 221, ал.2, предл.първо от АПК