Решение № 9553 от 18.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8949/2015 г.

Решение № 9553 от 18.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8949/2015 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на А. Г. П., от гр. Сандански, чрез неговия пълномощник, срещу Решение № 836/01.06.2015 г., постановено по адм. д. № 160/2015 г., по описа на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № УТИП-П-220/05.11.2013 г., на кмета на Община Сандански. В касационната жалба решението се оспорва като нищожно и като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 1 и 3 от АПК. Ответникът, кметът на Община Сандански, чрез своя процесуален представител, оспорва по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: Пред Административен съд Благоевград А. Г. П. е оспорил Заповед № УТИП-П-220/05.11.2013 г., на кмета на Община Сандански, с която му е наредено да премахне незаконен строеж, представляващ: "външна бетонова стълба", изпълнен в урегулиран поземлен имот (УПИ) ХХХV, кв. 90, по плана на гр. Сандански. Съдът е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения, поради което е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно. От данните по делото е установено, че в периода 2004-2005 г., в процесния имот е извършено строителството на гореописания строеж без надлежно разрешение и без одобрени строителни книжа. С оглед твърденията на жалбоподателя за търпимост на стоежа, съдът му е дал указания в изпълнение на Решение № 2522/10.03.2015 г., постановено по адм. д. № 13390/2014 г., по описа на Върховния административен съд, че не е представил доказателства в тази насока. Такива не са представени. При тези данни изводът на първоинстанционния съд, че случая се отнася за незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, е законосъобразен. Цитираната разпоредба сочи, че строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Такива строежи по силата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ се премахват със заповед на кмета на общината или упълномощено от него длъжностно лице. Предвид времето на строителството съдът закономерно е достигнал до извода, че не са налице и предпоставките за търпимост на строежа нито по § 16 от ПР на ЗУТ, нито по § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ и същия подлежи на премахване. Неоснователно е и направеното възражение за нищожност на оспореното решение. Нищожността на съдебното решение представлява тежък порок на съдебния акт, който е свързан с нарушения на изискванията за неговата валидност. Това са нарушения във връзка с функционирането на съда, с надлежно формиране на състава му, с изключителното му овластяване да решава съдебни спорове, с формата на съдебното решение или с абсолютната невъзможност да бъде разбрана изразената воля. Нищожно е съдебното решение, когато същото е постановено от незаконен състав или с участието на лице, което не е съдия в съответния съд, или не е изготвено в писмена форма или не е подписано (изобщо или поне от мнозинството на членовете в съдебния състав). За да бъде обявено едно решение за нищожно е необходимо наличието на изключително тежък порок, засягащ компетентността на съда, изразена в решението воля или много тежък порок във формата на решението. Предвид данните по делото, не е налице нито едно от посочените изключително тежки нарушения, от което да се изведе обосновано заключение, че съдебният акт е нищожен. С оглед горното, като е приел, че оспорената пред него заповед е законосъобразна, административният съд е постановил съответно на материалния закон решение, което като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,