Решение № 6478 от 18.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2655/2009 г.

Решение № 6478 от 18.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2655/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по две касационни жалби, първата подадена от кмета на община Варна, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Василева против решение № 742 от 02.12.2008 г., постановено по адм. дело № 963/2005 г. по описа на Варненския окръжен съд, административно отделение, II състав, с което е отменена заповед № 396 от 11.08.2004 г. на кмета на община Варна. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК . Иска се отмяна на решението и съдът да се произнесе по същество като потвърди заповедта на кмета на община Варна. Втората касационна жалба е подадена от Ангел Николов Ангелов и Людмила Желчева Ангелова, чрез пълномощника им адв. Василев, против същото решение на Варненския окръжен съд, с оплаквания за неправилност поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК . Иска се отмяната му. Представена е писмена защита от адв. Тодорова. Ответникът - Марийка Георгиева Кючукова, чрез пълномощника си адв. Славов изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Подробни съображения са изложени в писмени възражения, против всяка една от жалбите, постъпили по реда и в срока по чл. 163, ал. 2 от АПК. Заинтересованите страни - Венета Панайотова Николова, Донка Николова Георгиева, Петранка Николова Петрова и Калю Георгиев Калев не вземат становище по касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационните жалби. Сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Съдът е приел, че не е спазен 30-дневния срок по § 31, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Очевидно това решение е изградено върху представеното в съдебно заседание копие от решение на ВАС, четвърто отделение № 8629/11.07.2008 г., но то няма задължителен характер, тъй като не е тълкувателно. Съществува противоречива практика на ВАС. В противен смисъл са налице други решения - № 14475/22.12.2008 г., № 155/08.01.2007 г. и др. Нормата на § 31, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ не сочи преклузивен срок за подаване на молбата за оценка, тъй като никъде в закона и правилника за приложението му не е визирана такава тежка последица - погасяване на право, прогласено от закона и възникнало от предвижданията на ПНИ. Оценителното производство не може да дерогира в случая възникналото право на собственост, тъй като второто е основното, правопораждащо първото. Решението следва да бъде отменено и да се отхвърли жалбата срещу заповедта на кмета на община Варна. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и релевираните отменителни основания, приема за установено следното: Касационните жалби са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което са процесуално допустими. Разгледана по същество са основателни. Производството пред Варненския окръжен съд е образувано по жалба, подадена от Марийка Георгиева Кючукова против заповед № 396 от 11.08.2004 г. на кмета на община Варна, с която на основание § 31, ал. 3 от ПМС № 234 от 16.12.1999 г., за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, § 4з, ал. 2 от ПРЗ на ЗСПЗЗ е одобрена оценката на част от имот пл. № 394 по плана на новообразуваните имоти (ПНИ) на селищно образувание м. "Ален мак", кв. "Виница", община Варна, с площ от 220 кв. м, в размер на 924 лв. В жалбата релевантното оплакване се свежда до твърдение за занижаване на оценката, като се иска изменението й и определяне на пазарна цена за имота. Останалите доводи са относно отрежданията с ПНИ, които са неотносими в това производство. В становището по същество се въвежда основание за отмяна на акта, поради пропускане от молителя на срока по § 31, ал. 3 от ПМС № 234 от 16.12.1999 г., за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, който срок жалбоподателката твърди, че е преклузивен, т. е. правата са погасени. От доказателствата по делото, съдът е приел за установено, че административното производство е инициирано от наследниците на Никола Ангелов Стефанов - Ангел Ангелов и Людмила Ангелова, които със заявление вх. № РД-11-9100 от 08.04.2004 г., са поискали от кмета на общината да закупят разликата над 600 кв. м, представляващи част от имот № 394, в размер на 220 кв. м, които фактически са ползвали. Съдът е приел, а и това не е било спорно, че ПНИ за процесната местност и имот е одобрен със заповед на областния управител на област, която в частта за имота не е обжалвана и е влязла в сила на 16.02.2004 г. В отговор на искането е постановена оспорената заповед, като оценката е определена за земя - урбанизирана територия, селищно образувание. При тези данни, съдът от правна страна е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като е издадена в нарушение на административно-производствените правила - административният орган се е произнесъл по искане, което е подадено след изтичане на срока по § 31, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, който е преклузивен и след изтичането му правото на ползувателя да придобие собствеността върху имота е преклудирана. Административният орган изобщо не е следвало да се произнася по това недопустимо искане и да издава административен акт. На това основание съдът е отменил оспорената заповед като незаконосъобразна. Така постановеното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Налице е соченото в касационната жалба отменително основание - неправилно приложение на материалния закон. Съдът неправилно е тълкувал и приложил нормата на § 31, ал. 1 от ПЗР на ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Съгласно този текст, правоимащите по § 4а , 4б, 4в и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ в 30-дневен срок от влизане в сила на ПНИ могат да подадат молба за оценка до кмета на общината, която следва да съдържа данни за имота и подобренията, които ще се оценяват, както и данни за собственика и ползувателя. В ал. 2 на същия текст е посочено, че оценката се извършва от техническата служба на общината в 3-месечен срок от влизане в сила на ПНИ по посочените в т. 1, 2 и 3 начини и механизми, препращащи в различните хипотези към глава седма, раздел I (т. 1) и раздел 3 (т. 2) от ППЗДС , приет с ПМС № 235/1996 г., понастоящем отменен, както и към Наредбата за условията и реда за установяване на текущи пазарни цени на земеделските земи, понастоящем с променено заглавие - Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи - (т. 1, второ предложение на изр. второ), както и по пазарни цени по т. 3. Нормата на § 31 е съобразена и е във връзка с приложението на § 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ, съгласно която оценките на земите, сградите и подобренията на земята по § 4а, 4б, 4в и 4з се извършват със заповед на кмета на общината или на упълномощено от него длъжностно лице (както е в процесния случай) в 3-месечен срок от влизането в сила на ПНИ, при условията и по реда, определени в правилника за прилагане на закона. Именно в § 31 от ПЗР на ППЗСПЗЗ са определени условията и редът за извършване на оценките, посочен и по-горе. Тези заповеди подлежат на обжалване от собствениците на земите и ползвателите по реда на АПК . От логическото и систематическо тълкуване на тези норми в тяхното единство, следва, че законодателят е разписал редът за оценяване на разликите над 600, съответно 1000 кв. м, (ограничение по § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ) до размера на фактически ползваната земя, които с влизането в сила на ПНИ, са придадени към имоти на ползуватели, в случаите когато от тях не може да се образува самостоятелен имот, съответно в случаите по § 4в , когато земята подлежи на връщане и следва да бъдат оценени подобренията в нея. Посоченото оценяване може да бъде инициирано както от страните, така и от администрацията, но и в двата случая едва след влизане в сила на ПНИ, т. е. след като с плана имотите са отредени и са възникнали субективни права, които не могат да бъдат погасени в едно последващо оценително производство. Не може да се приеме, че в случаите по § 31, ал. 1, когато оценяването е предприето по искане на бившия ползувател (вече собственик, след трансформация на правото на ползване в право на собственост), то срокът е преклузивен, тъй като никъде в закона и в правилника за приложението му не е визирана такава тежка последица - погасяване на правата, възникнали от отреждането на имота с влезлия в сила ПНИ, съответно вписването на собствеността в регистъра към плана. Основен принцип в правото е процесуалните права да обслужват съществуващо материално право, а не обратното. Не може да се възприеме изводът на съда, че след като искането за оценка е подадено след изтичане на срока по § 31, ал. 1, то правото върху придадения имот, съответно връщания имот е преклудирано. То е възникнало с влизане в сила на ПНИ и не може да бъде засегнато от последващото оценително производство. Сроковете и по ал. 1, относим за страните и по ал. 2 на § 31 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, относим за администрацията са инструктивни. В подкрепа на тези изводи е и нормата на § 31, ал. 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, съгласно която, в случаите по чл. 28, ал. 5 (коректното препращане е не към ал. 5, а към ал. 7 на чл. 28), след изтичането на срока по ал. 1, бившият собственик може да поиска оценка на същата тази разлика над 600, съответно 1000 кв. м, която се придава към имота на ползвателя, като оценката се извърши по същия ред - ал. 2, т. 1 и ал. 3. Правоимащият се снабдява с изпълнителен лист срещу длъжника въз основа на влязлата в сила оценка. Следва изводът, че изтичането на срока по § 31, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ не погасява правото на собственост на ползвателя, а само поражда право бившия собственик да инициира оценително производство при бездействие на ползувателя. Неспазването на срока обаче не размества вече придобитите права. В този смисъл са неоснователни възраженията на Марийка Кючукова, че от придадената разлика може да се образува самостоятелен парцел. Посоченият въпрос е можел да бъде разрешен само в производство по обжалване на ПНИ, но не може да бъде повдиган понастоящем. ПНИ е влязъл в сила, по което не се спори, като е породил права за бившия ползувател, респективно за наследниците му по отношение целия отреден му с него имот, включително и оценяваната понастоящем част. По изложените съображения, постановеното решение, с което е отменена заповедта за извършване на оценка, само на основание, че същата е недопустима като произнесена по недопустимо - подадено след изтичане на преклузивен срок искане, е неправилно и следва да бъде отменено. След отмяната на решението, настоящият състав следва да се произнесе по същество, тъй като спорът е изяснен от фактическа страна. Видно от приетото заключение на назначената тройна техническа експертиза, оспорената оценка, правилно е определена, съгласно механизма, посочен в § 31, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, тъй като става дума за разлики по § 4з и земите попадат в селищно образувание. В този случай приложим по препращането е реда на глава седма, раздел I от ППЗДС , приет с ПМС № 235/1996 г., действащ към момента на постановяване на оспорената заповед и правилно приложен. Не могат да бъдат взети предвид другите варианти, посочени в заключението на експертите и определените според тях пазарни цени, тъй като същите не са приложими за разглеждания случай, съгласно § 31 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. По тези съображения оспорената заповед следва да бъде потвърдена, тъй като е законосъобразна и не страна от сочените в жалбата пороци. С оглед изхода на делото на касаторите Ангел Ангелов и Людмила Ангелова следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за един адвокат в размер на 460 лв., действително внесени, по договор за правна помощ с адв. Тодорова - № 150313 от 24.04.2009 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във вр. с 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,