Решение № 4448 от 1.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2139/2013 г.

Решение № 4448 от 1.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2139/2013 г., II о., докладчик председателят Ангел Калинов Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалба на началника на РДНСК - ЮЦР срещу решение № 683 от 21.12.2012 г. по адм. д. № 733/2012 г. на Пазарджишки административен съд, като се иска отмяна на същото и да се отхвърли жалбата против заповедта му. Ответницата по жалбата взема становище да се остави в сила решението. Заключението на прокурора е, че жалбата е основателна. Върховният административен съд - второ отделение приема, че касационната жалба е допустима и разгледана по същество е основателна. С касираното решение Пазарджишкият административен съд е отменил заповед № ДК-02-ЮЦР-110/26.04.2012 г. на началника на РДНСК - Южен централен район. За да постанови решението си съдът е приел, че тъй като административният орган не установил времето на изграждане на строежа, както и дали същият е бил допустим по разпоредбите, които са действали по времето, когато е извършен, то заповедта се явява незаконосъобразна. Налице е отменителното основание по чл. 146, т. 4 АПК, поради което оспореният административен акт следва да бъде отменен. Решението е незаконосъобразно. По делото е установено, че процесната пристройка е незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, тъй като е изградена без строителни книжа. Спорно е времето на извършването на същия строеж. В констативен акт № 80 от 24.06.2011 г. е отразено, че по данни от общината строежът е построен м. май 2009 г. Във възражението на Мария Касабова против двата констативни акта № 80 и 81 от 4.07.2011 г. тази констатация на работната група не се оспорва. Напротив в т. 4 от възражението тя е заявила, че пристройката е построена на границата с Цвеев след подписана от него декларация, в която декларира, че е съгласен за строеж на границата, но декларацията е с нотариална заверка на подписите от 18.01.2010 г. При това положение следва да се приеме, че строежът е извършен 2009 - 2010 години, което ще рече, че за него не са приложими разпоредбите на § 16 от ПР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ за търпимост и от там забрана за премахването му. Ето защо решението следва да се отмени и да се постанови друго, с което да се отхвърли неоснователната жалба против заповедта за премахване на незаконния строеж. По изложените съображения Върховният административен съд - второ отделение,