Решение № 7248 от 29.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16481/2013 г.

Решение № 7248 от 29.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16481/2013 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Министерство на вътрешните работи против решение № 6225/14.10.2013 г. на Административния съд-София град, в частта, в която министерството е осъдено да заплати на Емил Стефанов Калоянов обезщетение за причинени му неимуществени вреди от заповед № К-14653/29.12.2010 г. на министъра на вътрешните работи в размер на 4500 лева ведно със законната лихва от 29.10.2010 г. до окончателното изплащане на присъденото обезщетение, както и разноски по делото в размер на 460 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението в обжалваната му част и се иска неговата отмяна. Претендират се и разноски. Наведените касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 от АПК - допуснати съдопроизводствени нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на решението. Ответникът Емил Стефанов Калоянов чрез своя процесуален представител оспорва жалбата с искане за потвърждаване на решението в обжалваната му част. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за основателност на касационната жалба. Според прокурора решението е постановено в нарушение на материалния закон, тъй като не е доказана вредата и причинно-следствената връзка с незаконосъобразното уволнение. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения 14-дневен срок за касационно обжалване. По основателността й приема следното: С исковата молба, предмет на разглеждане от административния съд ищецът е предявил два иска - иск за присъждане на обезщетение в размер на 10 000 лева (без уточнен период), ведно със законната лихва върху сумата, за причинени неимуществени вреди от незаконосъобразното му уволнение, както и акцесорен иск за заплащане на мораторна лихва (без уточнен размер на иска) върху претендираната главница за периода от 29.10.2012 г. до датата на предявяване на исковата молба. В писмено становище ответникът прави възражение за недопустимост на производството, тъй като съгласно чл. 254, ал. 1 от ЗМВР при незаконно прекратяване на служебното правоотношение държавните служители на МВР имат право на обезщетение в размер, изчислен по реда на чл. 256. Твърди се, че на ищеца е изплатено в пълен размер дължимото обезщетение по чл. 254, ал. 1 от ЗМВР в размер на 7022,40 лева. Административният съд не констатира нередовностите по исковата молба (липсата на посочен период на главния иск, липсата на посочен размер на акцесорния иск, липсата на внесена държавна такса и по двата иска), респективно не дава възможност на ищеца да ги отстрани. Административният съд не се произнася в решението си и по горепосоченото възражение на ответника. Допуснатите съдопроизводствени нарушения от съда са съществени, тъй като са от значение за крайния резултат на делото. Само на това основание решението следва да се отмени, а делото се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на административиня съд, който следва да даде възможност на ищеца да отстрани нередовностите на исковата молба, след което с оглед допустимостта на производството предвид разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ се произнесе и по възражението на ответника. Воден от горното и на осн. чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд