Решение № 14855 от 12.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10161/2013 г.

Решение № 14855 от 12.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10161/2013 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 1308 от 14.06.2013 г., постановено по адм. д. № 504/13 г. Бургаският административен съд, Х-ти състав, е отменил акт за установяване на задължение по декларация № 1218569/07.12.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с решение № 7 от 29.01.2013 г. на директор на ТД на НАП-гр. Бургас, като е осъдил последната да заплати на Люцкан Кънчев Маджаров от с. Лозарево, общ. Сунгурларе разноски по делото в размер на 60 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Румен Каролев Шарпов в качеството му на директор на ТД н НАП - гр. Бургас. В същата се прави оплакване, че решението на Бургаския административен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Бургаския административен съд и постанови друго такова по съществото на спора, с което да потвърди обжалвания акт за установяване на задължение. Ответникът по касационната жалба Люцкан Кънчев Маджаров не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Бургаският административен съд е отменил акт за установяване на задължение по декларация № 1218569/07.12.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с решение № 7 от 29.01.2013 г. на директор на ТД на НАП-гр. Бургас, с който в резултат на непризнато данъчно облекчение по чл. 18 от ЗДДФЛ на лицето е отказано възстановяване на надвнесен данък в размер на 646 лв. върху облагаем доход от трудови правоотношения. Административният съд е описал фактическата обстановка по спора, свързана с подаването на годишна данъчна декларация за 2011 г. от жалбоподателя и издаването на акт за установяване на задължение по декларация, като е приел, че последният е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма. Съдът е формулирал и основният спорен въпрос - налице ли са законовите условия за ползване на данъчно облекчение по чл. 18 от ЗДДФЛ. За да отговори на спорния въпрос съдът е възпроизвел текста на последната разпоредба, както и начина на упражняване на облекчението - чрез подаване на годишната данъчна декларация по чл. 50 с приложение копие от решение на ТЕЛ/НЕЛК. Първоинстанционният съд е дал тълкуване и на разпоредбата на § 10а от ПЗР, в това число и новата алинея трета, в сила от 01.01.2012 г. според която лицата с намалена работоспособност 50 и над 50%, установена след навършване на възрастта за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО, както и лицата, навършили възраст за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО в срока на решението на ТЕЛК, ползват данъчно облекчение за лица с намалена трудоспособност по реда на този закон, независимо от определение в експертното решение срок. Съдът е обсъдил в мотивите и установената съдебна практика на Върховния административен съд по аналогични спорове, с която се приема, че с разпоредбата на § 10а, ал. 2 от ПЗР на ЗДДФЛ не се създават нови права, нито се установяват различни условия за ползване на данъчното облекчение по чл. 18 от ЗДДФЛ, а се внася яснота при тълкуване на законовите норми дали е налице пожизнено определена степен на трайно намалена работоспособност, като това тълкуване следва да бъде отнесено и към новата разпоредба на алинея трета. Акцентирано е на обстоятелството, че в разпоредбата е употребен изразът "ползването", от което следва, че тя следва да намери приложение при определяне на задълженията на лицата за 2011 г., доколкото те са длъжни да подадат ГДД за 2011 г. за периода от 01.01.2012 - 30.04.2012 г. и през 2012 г. се определят техните задължения. Съдът е посочил, че жалбоподателят е представил решение на ТЕЛК № 0449 от 033/15.02.2006 г., съгласно което му е определена намалена работоспособност 80% със срок на инвалидността 01.02.2007 г., а с разпореждане № 7/протокол 01061/19.04.2006. на основание чл. 74, ал. 1 от КСО му е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, поради намалена работоспособност от 71 до 90%, считано от 11.02.2006 г. пожизнено, а с разпореждане № 93/протокол 01060 от 18.04.2007 г. /л. 29 от делото му е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 01.03.2007 г. пожизнено. В решението е отбелязано още, че към момента на издаване на експертното решение - 15.02.2006 г., съгласно действащата тогава редакция на чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на възраст от 60години и 6месеца от мъжете и 55 години и 6месеца от жените, при условие, че сборът от продължителността на осигурителния стаж и възрастта не е по-малък от 98 за мъжете и 88 за жените, от което следва, че към момента на отпускане на пенсията на 19.04.2006 г. и в срока на действие на експертното решение жалбоподателят е отговарят на условията на чл. 68 от КСО. На база на изложеното е направен извод, че в срока на решението на ТЕЛК лицето е навършило възрастта за придобиване на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, поради което независимо от срока на нетрудоспособността, определен в експертното решение, има право да ползва данъчно облекчение по чл. 18 от ЗДДФЛ във връзка с § 10а, ал. 3 от ПДР на ЗДДФЛ, от което следва, че издаденият акт за установяване на задължения по декларация се явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен. Решението на Бургаския административен съд е правилно и законосъобразно. Основните оплаквания, които се развиват в касационната жалба, са за допуснато нарушение на материалния закон. Навеждат се доводи, че от тълкуването на разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от ЗДДФЛ следва, че фактическият състав на данъчното облекчение има две кумулативни предпоставки - валидно решение на ТЕЛК/НЕЛК и навършени 65 години от лицето, а в конкретния случай срокът на експертното решение е 01.02.2007 г. и към тази дата г-н Маджаров има навършени 63 г. и 9м., като експертното решение не е пожизнено, към 2011 г. г-н Маджаров е навършил 68 г., но няма валидно експертно решение. Направеното оплакване е неоснователно. По делото няма спор за факти, които се изразяват в това, че Люцкан Кънчев Маджаров е подал годишна данъчна декларация за 2011 г., в която е ползвал данъчно облекчение по чл. 18 от ЗДДФЛ, като в подкрепа на последното е представил експертното решение № ТЕЛК № 0449 от 033/15.02.2006 г. /л. 53 от делото/, съгласно което му е определена намалена работоспособност 80% със срок на инвалидността 01.02.2007 г. Спорният въпрос между страните се свежда до това дали са налице условията по чл. 18, ал. 1 от ЗДДФЛ за ползване на данъчно облекчение. Органът по приходите е приел, че в случая не е налице въпросното данъчно облекчение, тъй като към 2011 г. е изтекъл срокът на действие на експертното решение, което е една кумулативните законови предпоставки за упражняване на правото. По изложените по-горе мотиви административният съд е дал друго тълкуване и е приел издаденият акт за противоречащ на материалния закон. Този негов извод е логически обоснован и изграден при правилно тълкуване на закона. На база на тълкуване на разпоредби от ЗДДФЛ правилно е прието, че спрямо деклараторката са налице законовите изисквания на чл. 18, ал. 1 от ЗДДФЛ за ползване на данъчно облекчение. В нормата на § 49 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ става въпрос за това кога данъчните облекчение се ползват пожизнено, а в конкретния случай спорът се свежда до това налице ли е намалена работоспособност, определена с влязло в сила решение на компетентен орган, за установяването на която са представени надлежни доказателства. Съдът се е позовал и на безпротиворечива съдебна практика по подобен род дела на Върховния административен съд, която упорито не се съобразява от приходната администрация. Отделно от това съдът е съобразил влязлата в сила от 01.01.2012 г. нова разпоредба на § 10а, ал. 3 от ПЗР на ЗДДФЛ, която дава ясно тълкуване относно това кои лица и при кои условия може да ползват данъчното облекчение при условията на чл. 18 от закона и е приложима към момента на издаване на оспорения акт. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд - гр. Бургас не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,