Решение № 9726 от 16.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1610/2017 г.

Решение № 9726 от 16.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1610/2017 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Г. Б. от град В. против решение № 482/28.12.2016 г., постановено по адм. дело № 605/2016 г. по описа на Административен съд - В.. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуален закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответникът по жалбата - директорът на Областна дирекция на ВМР - В., чрез процесуалния си представител е депозирал писмено становище, с което оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение Административен съд - В. е отхвърлил жалбата на С. Г. Б. срещу заповед рег. № 369з-1540/13.10.2016 г. на директора на Областна дирекция на ВМР - В., с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 6 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) й е наложено дисциплинарно наказание "порицание за срок от шест месеца" за извършено нарушение, изразяващо се в това, че на 14.10.2015 г. инспектор С. Г. Б., в качеството си на началник на Участък - Дъбника към Районно управление - В., и ръководител в утвърден план (за СПП) е следвало да осъществи пряк контрол над служителите си, като при задържането и отвеждането на Н. Й. и А. Г. от с. В. от страна на полицейските служите инспектор Р. И. и младши експерт Х. С. (подчинени й служители през разглеждания период) не е издадена заповед за задържане на основание чл. 74 от ЗМВР, което представлява неупражнен контрол, като не извършила контрол по цялостната дейност на подчинените си служители по самото задържане и последващите задължения регламентирани в Инструкция № 8121з-78 от 24.01.2015 г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в Министерството на вътрешните работи е нарушила част от основните длъжностни права и задължения, регламентирани в Раздел III на длъжностна характеристика рег. № У-50041/09.05.2013 г за длъжността Началник на участък "Полиция" (Криминална полиция) в РУП на ОДМВР, утвърдена със заповед рег. № з-3837/27.05.2013 г. на директора на ГДНП, а именно: "Организира, ръководи и контролира цялостната дейност на полицейския участък, като се ръководи от нормативните документи, заповедите и разпорежданията на РУП, ОДМВР, ГДНП и МВР, регламентиращи работата по направление на дейност". Решаващият съд е приел, че конкретните факти, обосноваващи основанието, възприето от органа при произнасянето му с атакуваната заповед, и които се съдържат в съпътстващите и приложени като част от административната преписка доказателства, обосновават извършване на визираните нарушения от страна на инспектор Б.. Като е обсъдил представените към административната преписка писмени доказателства и събраните такива в хода на съдебното производство, АС е изложил мотиви за законосъобразност на оспорената пред него заповед, като издадена от компетентен орган и в предвидената форма, както и при спазване на административнопроизводствените правила, разписани в разпоредбите на чл. 206 от ЗМВР. Заповедта е издадена при спазване на сроковете за налагане на дисциплинарно наказание, като лицето се е запознало с нея срещу подпис. С. съда същата е постановена в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Касационната инстанция намира така постановеното решение за неправилно, като постановено при допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Доказателствата, приложени към административната преписка не обосновават основанието, възприето от органа при произнасянето му с атакуваната заповед. Административният орган е приел, че фактите попадат в хипотезата на чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗМВР. Според настоящия състав дисциплинарната отговорност на служителя от МВР, ангажирана в рамките на дисциплинарно производство, в което е установено визираното в заповедта нарушение на служебната дисциплина, не е установена и доказана. От доказателствата по делото не се установява виновно поведение на държавния служител, доколкото същата е наказана за това, че на 14.10.2015 г. за времето от 11:30 часа до 17:30 часа служителите на Участък - Дъбника, Р. И. и Х. С. по повод проведени полицейски мероприятия от полицейски служители на РУ-В. относно подаден сигнал за настъпил инцидент на същата дата в с. В., в сградата на Участък - Дъбника са довели принудително гражданите - Н. М. Й. и А. Г. Г. с. В., като в резултат на извършена проверка е установено, че лицата са приведени в Участък - Дъбника без правно основание, като на същите на са били връчени призовки по установения ред. Не са били налице условията за принудително довеждане при хипотезата на чл. 120, ал. 3, във вр. чл. 71 от НПК, като по тези съображения са били налице фактическите основания за задържане по смисъла на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР и лицата са имали качеството на задържани лица без това да е осъществено по предписания от закона ред. Срещу гражданите Й. и Г. са били предприети действия, които ограничават правата им на свободно придвижване по арг. от чл. 73 от ЗМВР, в хипотезата на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР от момента на качването им в служебните автомобили до напускане на сградата на Участък - Дъбника. Съгласно чл. 11, ал. 1 от Инструкция рег. № 8121з-78/24.01.2015 г. за реда за осъществяване на задържане, оборудване на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в МВР, за всяко задържано лице се издава заповед за задържане на лице от полицейския орган, ограничил правото на свободно придвижване на лицето, като срокът за задържането започва да тече от момента, в който му е ограничено правото на свободно придвижване. На 14.10.2015 г. инспектор С. Г. Б., в качеството си на началник на Участък - Дъбника към Районно управление - В. и ръководител в утвърден план (за СПП) е следвало да осъществи пряк контрол над служителите си, като при задържането и отвеждането на Н. Й. и А. Г. от с. В. от страна на полицейските служите инспектор Р. И. и младши експерт Х. Х. (подчинени й служители през разглеждания период) не е издадена заповед за задържане на основание чл. 74 от ЗМВР, което представлява неупражнен контрол. Пропуските и нарушенията при изпълнение на служебни задължения, допуснати от отделни служители на Участък - Дъбника към РУ - В., описани в заповедта, обосновават отговорност на тези служители, но не и на жалбоподателката в качеството й на началник на съответната структура, тъй като правомощията по контрол предполагат отчет и проверка на извършеното, а не пряко и непосредствено наблюдение на работата на всеки един служител, във всеки момент на изпълнение на служебните функции. Това заедно с липсата на конкретни факти, сочещи какви действия Б. е следвало да предприеме и съответно какво точно не е извършил в противоречие със служебните си задължения, налагат заключението, че служителката не е допуснал нарушения по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, посочени в заповедта. Поради изложеното настоящата инстанция приема, че не са налице основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателката на посочените в заповедта основания. Ето защо изводът на първоинстанционния съд за наличие на материалноправните предпоставки за санкциониране на служителя и за липса на основания за отмяна на заповедта, са направени в противоречие с нормативната уредба и събраните доказателства. Като не е отчел посочените обстоятелства, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него настоящата инстанция да постанови друго по съществото на спора, с което да бъде отменена заповед рег. № 369з-1540/13.10.2016 г. на директора на Областна дирекция на ВМР - В.. Доказателства за направени разноски пред настоящата инстанция от касационната ответница не са представени, поради което такива не се присъждат в нейна полза. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - пето отделение