Решение № 8852 от 26.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12422/2020 г.

Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане с правно основание чл. 239, т. 6 АПК, подадено от Н. Костов от гр. София, с адрес - район [район], кв. [квартал], [улица], чрез процесуалния му представител адвокат Н. Седефова, за отмяна на влязло в сила Решение на Върховния административен съд 4984/05.04.2012 г., постановено по адм. дело 12888 по описа на съда за 2011 г. Към искането за отмяна е приложено решение на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), постановено по дело Костов и други срещу България, станало окончателно на 14.08.2020 г., с което е установено нарушение на чл. 1 от Протокол 1 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Направена е молба за присъждане на сторените по делото разноски. Ответниците Министерският съвет на Република България, министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите и Агенция Пътна инфраструктура, чрез процесуалните им представители, в хода на делото по същество, изразяват становище за основателност на направеното искане и правят възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, намира искането за отмяна на влязлото в сила решение за процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна и в законоустановения срок. Искането е и основателно. Производството по адм. дело 12888 по описа на Върховния административен съд за 2011 г. е образувано по жалба на Н. Костов срещу Решение 688/15.09.2011 г. на Министерския съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда, за изграждане на обект Автомагистрала Хемус - Софийски околовръстен път - Пътен възел Яна, участък от км 0 +000 до км 8 +460, в землището на [населено място], район [район], Столична община. Обжалван е определеният в решението размер на обезщетението за поземлени имоти, собственост на жалбоподателя, находящи се в землището на [населено място], район [район], както следва: имот пл. 000036, в местността Прогона, с площ от 19 187 дка, поземлен имот с площ от 0,590 дка в местността Бандова воденица, съставляващ имот пл. 000254, целият с площ от 3 098 дка и поземлен имот с площ от 1 546 дка в местността Бандова воденица, съставляващ имот пл. 000253. В жалбата е възразено, че определеното обезщетение за отчуждаваните имоти е занижено и не съответства на пазарните цени, поради което е направено искане за увеличиване на неговия размер от 1 573 (хиляда петстотин седемдесет и три) лева на 1 534 960 (един милион петстотин тридесет и четири хиляди деветстотин и шестдесет) лева за имот пл. 000036, от 48 (четиридесет и осем) лева на 47 200 (четиридесет и седем хиляди и двеста) лева за имот пл. 000254 и от 127 (сто двадесет и седем) лева на 123 680 (сто двадесет и три хиляди шестотин и осемдесет) лева за имот пл. 000253. С постановеното по делото решение от Върховния административен съд( предмет на настоящото искане за отмяна), обжалваното Решение на Министерския съвет на Република България 688/15.09.2011 г. е изменено в частта по точка първа относно обезщетението, определено за цитираните поземлени имоти, като размерът на това обезщетение е увеличен от 1 573 лева на 4 538 лева за имот пл. 000036,от 48 лева на 69 лева за имот пл. 000254 и от 127 лева на 172 лева за имот пл. 000253. Върховният съд е преценил, че равностойното обзщетение за отчуждените имоти на Н. Костов, следва да се определи на основата на заключение на вещо лице, в което изчислението е направено съобразно Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 6 АПК, влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато с решение на ЕСПЧ е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Разпоредбата визира не установено нарушение на Конвенцията изобщо, а нарушение по отношение на конкретния правен субект, страна в проведеното съдебно производство, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. Необходимо е нарушението да е свързано с конкретното съдебно производство, по което е постановен актът, чиято отмяна се иска, това нарушение да е допуснато по отношение на лицето, което иска отмяната на влезлия в сила съдебен акт, както и отмяната да е необходима, за да се отстранят последиците от нарушението. В случая тези изисквания са налице. Видно от представеното по делото решение на ЕСПЧ, по отношение на жалбоподателя Н. Костов е установено нарушение на чл. 1 от Протокол 1 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. В т. 91 от решението си ЕСПЧ приема, че прилагането на правилата, предвидени в Наредбата (Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи), не е довело до присъждане на обезщетение, което е разумно свързано със стойността на земята на жалбоподателите, каквото е изискването на чл. 1 от Протокол 1. Съответно в т. 92 е прието, че отчуждението е наложило на жалбоподателите несъразмерно и прекомерно бреме, което нарушава справедливия баланс между защитата на собствеността и изискванията от общ интерес, който следва да бъде установен. С решението на ЕСПЧ не е разгледана претенцията на жалбоподателя Н. Костов за присъждане на парично обезщетение за стойността на неговите имоти, тъй като ЕСПЧ е приел, че поради недостатъците при националната оценка на обезщетението, това е невъзможно. В решението си ( т.105) ЕСПЧ посочва, че отмяната на националното съдебно решение по реда на чл.239, т.6 АПК и възобновяване на производството по жалбата срещу определеното от административния орган обезщетение, би съставлявало подходящо средство за поправяне на нарушението. С оглед на горепосоченото, искането за отмяна е основателно и следва да се уважи, като се отмени решението на Върховния административен съд. След отмяната обаче, делото следва да се изпрати за разглеждане на жалбата на Н. Костов на Административния съд София-град. Съображенията за този резултат са следните: Съгласно разпоредбата на чл. 244, ал. 2 АПК, когато отмени решението, Върховният административен съд връща делото за ново разглеждане в надлежния съд от друг състав, като посочва и откъде да започне новото разглеждане. Съгласно чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (в действащата му редакция от 01.01.2019 г.) решението на Министерския съвет по чл. 34а, ал. 1 подлежи на обжалване пред административния съд по местонахождението на имота. Ето защо, в случая, с оглед местонахождението на имотите в район [район], Столична община, новото произнасяне по жалбата на Н. Костов срещу Решение на Министерския съвет на Република България 688/15.09.2011 г. в частта за размера на определеното обезщетение за отчуждаването на собствените му недвижими имоти, следва да бъде от компетентния, към настоящия момент съд, който е Административният съд Софияград. При този изход на спора, по искането на молителя за присъждане на разноските по настоящото дело, както и по възражението за прекомерност, направено от ответниците, следва да се произнесе съдът при новото разглеждане на делото. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,