Решение № 714 от 27.11.2025 г. на ВКС по г.д. № 20258002100928/2025 г.

Производството е по чл. 290 от ГПК. С определение № 2988/10.06.2025г. е допуснато на основание чл. 280, ал.2, предл.3 то ГПК касационно обжалване на решение № 505/ 29.10.2024г. по в.гр.д. № 614/2024г. на Окръжен съд Благоевград. Касаторът „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, чрез юрк. М. иска отмяна на въззивното решение, с което е уважен предявения от Г. Р. Т. иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че не дължи на дружеството касатор сумата 13 251, 37 лв. по фактура от 16.06.2023г. за преизчисление на количествата електрическа енергия за периода 14.03.2023г. - 13.06.2023г. за обект в [населено място], [местност], въз основа на КП № 2002896/13.06.2023г. Позовава се на основанията на чл. 281, т.3 ГПК и изтъква, че в нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд е намерил констативния протокол по чл. 49 ПИКЕЕ за негодно доказателство и не е обсъдил предпоставките на приложимия материалния закон, а именно чл.50, ал.2 ПИКЕЕ. Насрещната страна по жалбата – ищецът Г. Р. Т., чрез адв. В.С., я е оспорил с отговора по чл.287 ГПК. Касационната жалба е допустима, а по основателността й настоящият състав съобрази следното: Предмет на спора е отреченото от ищеца вземане на ответника, имащо основанието си в чл. 50, ал.2 ПИКЕЕ, който предпоставя преизчислението от количествата електрическа енергия от установено неизмерване, неправилното и/или неточно тяхно измерване в резултат от промяна в схемата на свързване на технически изправно СТИ. Въззивният съд е възприел установената пред първата инстанция и относима към основанието на спорното право фактическа обстановка, съгласно която при проверка на 13.06.2023г. в обект, собственост на ищеца, с [клиентски номер], е съставен констативен протокол №2002896, с който е установено, че липсва пломба на предпазния щит на ел.таблото; пломбата на капачката на клемния блок е със скъсана пломбажна тел; на дисплея на електромера липсва индикация за наличност на трето напрежение (L3); след демонтиране на капачката на клемния блок било установено, че винтовете на деривационната пластина на база „Т“ са разглобени /отвити- развити, разхлабени двата винта/, като по този начин на свързване е прекъсната връзката между токова и напреженова ел. измервателна верига, вследствие на което част от консумираната ел.енергия не се измерва. Винтовете на деривационната пластина са стегнати от проверяващия екип и измерването е приведено в изправност. Извършено е математически правилно в приложение методиката на чл. 50, ал.2 ПИКЕЕ преизчисляване на консумираната електрическа енергия за периода 13.03.2023г. до 13.06.2023г. и е издадена фактура №[номер] от 16.06.2023г. за сумата от 13 251, 37лв с получател ищеца. За да уважи предявения отрицателен установителен иск, въззивният съд е приел, че по делото липсват „достатъчно доказателства за приложимостта на основанието за начисляване на електроенергия по реда на чл. 55, ал. 2 ПИКЕЕ“. Извода за недоказаност на основанието по чл. 55, ал.2 ПИКЕЕ е направен след „осъществен доказателствен анализ на събраните в хода на първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства, както и от изготвеното …експертно заключение по назначената съдебно- техническа експертиза, които настоящата съдебна инстанция кредитира изцяло като пълни, обективни и безпристрастни“. Единственото конкретно заключение на въззивния съд от така обявения доказателствения анализ е, че констативният протокол по чл. 49 ПИКЕЕ е изготвен по законовите форма и ред, но съдържа неверни и противоречиви технически данни, които го правят негоден от техническа гледна точка, което възпрепятства формирането на безпротиворечив извод за приложимостта на основанието на чл. 55, ал.2 ПИКЕЕ. Нормата на чл. 55, ал.2 ПИКЕЕ предвижда, че в случаите, в които се установи, че са налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на СТИ, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри. В случая, за преизчислението се изисква освен съставен по реда на чл. 49 ПИКЕЕ констативен протокол, така и метрологична проверка. Въззивният съд не е установявал относими към хипотезиса на чл. 55, ал.2 ПИКЕЕ факти. За установените факти от приложимата материалноправна норма пък – тази на чл. 50, ал.2 ПИКЕЕ, въззивният съд не е формирал нито доказателствени, нито правни изводи ( извън този, че протоколът по чл. 49 ПИКЕЕ отговаря на изискването за форма и е редовно съставен). Или мотивите на обжалваното решение са лишени от съдържание, по отношение на което да е възможно упражняване на касационен контрол за правилност на преценките относно правнорелевантните факти, както и относно спорното право. Така, крайният извод на въззивната инстанция по съществото на спора е очевидно необоснован и това е установимо пряко от мотивите на обжалваното решение, поради което същото се явява постановено при допусната очевидна неправилност. Въззивното решение следва да бъде касирано, а делото върнато на друг състав на въззивния съд, който да обсъди събраните по делото доказателства във връзка с релевантните за спора факти (тези от хипотезиса на чл.50, ал.2 ПИКЕЕ) и свързаните с тях доводи и възражения на страните, въз основа на което да направи свои фактически и правни изводи по предмета на спора в рамките на дължимата по чл. 269 ГПК проверка. Съгласно 294, ал. 2 от ГПК настоящият състав не се произнася по разпределянето на отговорността за разноски. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 293, ал.3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение