Решение № 6986 от 24.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1431/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба на С. М. А. А., гражаданин на Сирия, против решение 6002 от 19.12.2024 г., постановено по адм. дело 1251 по описа за 2024 г. на Административен съд Хасково. Оплаква се, че същото е неправилно, като релевира нарушение на материалния закон и допуснато при постановяването му съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му с произтичащите от това правни последици. Ответникът по касационната жалба Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България, със седалище и адрес на управление в София, на бул. Княгиня Мария Луиза 114Б, не изразява становище по нея в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен процесуален представител, който оспорва основателността на касационната жалба, а по същество иска обжалваното решение да бъде потвърдено. Участващият по делото представител на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на атакувания съдебен акт. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт, предмет на инстанционен контрол, е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, във вр. с чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), е отхвърлена жалбата на сирийския гражданин С. (собствено име) М. (бащино име) А. А. (фамилно име), роден на [дата]. в гр. Ракка, Сирия, против Решение 11481 от 04.11.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет на Република България, с което на чуждия гражданин е отказано, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, във вр. с чл. 8 и чл. 9 от с.з., предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут. Административното производство, в което е издаден оспореният пред първата инстанция индивидуален административен акт, е започнало по молба на А. А. за предоставяне на международна закрила (л. 67 от първоинстанционното дело), вх. 1358 от 17.06.2024 г. по описа на Регистрационно-приемателен център (РПЦ) на ДАБ в гр. Харманли, вх. рег. УП 33312 от 17.06.2024 г. по описа на ДАБ след нелегалното влизане на сирийския гражданин в Република България от Турция на 14.06.2024 г. (л. 51, пак там). Лицето било без документи за самоличност, поради което данните му са установени въз основа на декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗУБ л. 45, пак там. За чужденеца е изготвен регистрационен лист (л. 65-66, пак там), в който е отразено, че имената са му С. М. А. А., същият е роден на [дата]., в гр. Ракка, Сирия, с етническа принадлежност [заличен текст], религия [заличен текст], с начално образование, по професия вулканизатор, семейно положение неженен. Въз основа на молбата за закрила, подадена от сирийския гражданин, пред ДАБ е образувано административно производство по общия ред хипотезата на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗУБ. На 11.09.2024 г., след представяне от чужденеца на копие на документ Преписка за актуално състояние на гражданин , издадена от Министерство на вътрешните работи на Сирия през 2018 г. (л. 32, пак там), е направена корекция на имената и рождената дата на чужденеца, както следва: С. (собствено име) М. (бащино име) А. А. (фамилно име), роден на [дата]. (л. 31, пак там). С писмо, изх. рег. УП 33312/18.06.2024 г. (л. 43) от страна на ДАБ, на основание чл. 58, ал. 10 ЗУБ, е отправено искане до Държавна агенция Национална сигурност (ДАНС) за становище по постъпилата от А. А. молба за закрила. В отговор (писмо, изх. рег. М-13291/26.08.2024 г. на л. 36 от първоинстанционното дело), административният орган е уведемен, че ДАНС не възразява да бъде предоставена закрила в Република България на лицето, в случай, че същото отговаря на условията по ЗУБ. На 23.07.2024 г. с кандидата за закрила е проведено интервю, за което е съставен Протокол, рег. УП-33312/23.07.2024 г. от л. 38 до л. 41, пак там. На 04.11.2024 г. Председателят на ДАБ е издал оспореното Решение 11481, връчено на чуждия гражданин на 13.11.2024 г. Административният съд Хасково е разгледал по същество жалбата против Решение 11481/04.11.2024 г. на Председателя на ДАБ, подадена от А. А.. Преценил я е за неоснователна. Мотивирал се е, че оспореният индивидуален административен акт е постановен от компетентен по смисъла на чл. 48, ал. 1, т. 1, предл. второ ЗУБ орган, в предвидената от закона писмена форма, съдържа изискуемите, съгласно чл. 59, ал. 2 АПК реквизити на индивидуален административен акт в писмена форма и при издаването му не са допуснати административнопроизводствени нарушения от категорията на съществените. Счел е, че спорното решение съответства на материалния закон. Приел е, че административният орган, като е анализирал изложените в бежанската история на сирийския гражданин обстоятелства, както и изготвената от дирекция Международна дейност при ДАБ в хода на административното производство Справка за актуалната ситуация на сигурност в Сирия (вх. ЦУ-1850/27.08.2024 г. от л. 22 до л. 29, пак там), включително в провинциите Идлиб, Ракка, Хама и Хомс, е извел правилен и обоснован извод за липсата на материалноправните предпоставки по чл. 8 и по чл. 9 ЗУБ за предоставяне на чужденеца на статут на бежанец и на хуманитарен статут. Съобразил е актуалната информация за държавата по произход на търсещия закрила, предоставена от ответния орган в хода на съдебното производство. Взел е предвид новините към датата на постановяване на съдебното решение, предмет на касационен контрол в настоящото производство, от българския и чуждестранен информационен поток за обществено-политическата обстановка в Сирия след падането на режима на Башар Асад. Формирал е решаващия извод за законосъобразност на Решение 11481/04.11.2024 г. на Председателя на ДАБ. Решението е правилно. Фактическата обстановка по казуса е вярно установена, събраните по делото доказателства са анализирани поотделно и в тяхната съвкупност, на възраженията на страните е даден обоснован отговор, а установените факти са правилно подведени под приложимите правни норми. Видно от представената по делото административна преписка не може да се направи извод, че А. А. е бил обект на преследване в държавата му по произход, осъществено от официалните власти, партии или организации, контролиращи значителна част от родината му или от недържавни субекти. При проведеното с него интервю (Протокол, рег. УП 33312/23.07.2024 г., отразяващ резултатите от същото от л. 38 до л. 41 от първоинстанционното дело) лицето не твърди спрямо него да е упражнявано физическо, психическо или сексуално насилие, да е наказван непропорционално или дискриминационно, да му е отказвана съдебна защита или да е бил обект на наказателно преследване заради расата му, изповядваната от него религия, националността му, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Сочи, че не е членувал в политически партии или организации, както и в религиозни общности или секти. Не заявява да е задържан и/или осъждан. Като причина за напускането на Сирия посочва гражданската война, трудния живот и страха му, че ще го вземат в казармата (л. 3 от Протокол, рег. УП 33312/23.07.2024 г./ л. 40 от първоинстанционното дело). Уточнява, че е не е отбил задължителната военна служба в редовната армия. Не твърди да е получавал призовки в този смисъл. Прави впечатление противоречивата бежанска история на чужденеца. При регистрирането му в РПЦ на ДАБ [заличен текст] на 17.06.2024 г. той е посочил А. А. като свое фамилно име и че е роден на [дата]. Не е представил документ за лични данни. Впоследствие, в хода на административното производство, е представил копие на документ Преписка за актуално състояние на гражданин , издадена от Министерство на вътрешните работи на Сирия през 2018 г., от който е видно че заявеното при регистрацията фамилно име не е неговото, както и че датата на раждането му е различна. На ниво касация е променил обясненията си във връзка с причините за напускане на държавата му по произход, посочвайки че е бил арестуван от новите управляващи в Сирия по обвинение, за което не знае какво е, че семейството му било принудено да плати паричен откуп, за да го пуснат, че няма сигурност за него и че бил търсен от новото правителство. Подобно твърдение не е правено в административното производство. Напротив, по време на интервюто, на въпросите Арестуван ли сте и осъждан ли сте в държавата Ви по произход или в друга държава? , сирийският гражданин е отговорил отрицателно. Твърдение за осъществени спрямо жалбоподателя дискриминационни или приложени по дискриминационен начин полицейски мерки в родината му не е направено и в съдебното производство пред административния съд. Ако чужденецът е имал опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, или такива във връзка със събития, настъпили преди напускането на държавата му по произход или основаващи се на извършвана от него преди отпътуването му дейност, той е следвало да ги сподели в хода на административното производство по разглеждане на молбата му за предоставяне на международна закрила. Недопустимо е за първи път в касационното производство да се твърдят опасения от преследване по смисъла на ЗУБ, тъй като Върховният административен съд не е съд по фактите и преценява прилагането на материалния закон, въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Поради това изложените в съдебното заседание пред настоящия съд твърдения следва да бъдат оставени без обсъждане и разглежда не. Да се приеме обратното означава да се разшири спорът, такъв какъвто вече е разгледан от първоинстанционния съд. Спрямо А. А. не е налице и преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5, т. 5 ЗУБ, доколкото липсват данни сирийският гражданин да е наказателно преследван или да са му налагани наказания от режима на Башар Асад, действащ на територията на Сирия към датата на постановяване на Решение 11481/04.11.2024 г. на Председателя на ДАБ, заради негов отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия. Лицето твърди при проведеното с него в хода на административното производство интервю, че не е отбил задължителната редовна воена служба в държавата му по произход. Не заявява да е търсен от армията за отбиването й заради вътрешния въоръжен конфликт. Не сочи да са му изпращани призовки за мобилизация. Съгласно критериите за определяне на статут на бежанец, установени в Наръчник по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец на Службата на Върховния комисар на Организацията на Обединените нации за бежанците, по-конкретно т. 168 от раздел B на Глава V от Наръчника, едно лице, което е дезертирало или избягало от военна служба просто от неприязън към военната служба или от страх от сражения, не е бежанец. В допълнение следва да се прави разлика между термините мобилизация и отбиване на редовна военна служба. Страхът на лицето, че ще го вземат в казармата не е основание за предоставяне на закрила по чл. 8 ЗУБ, защото законодателят в чл. 8, ал. 5, т. 5 ЗУБ е квалифицирал като действие на преследване само наказателното преследване или наказанието при отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, когато военната служба би предполагала извършването на престъпление или на деяние по чл. 12, ал. 1, т. 1 3 ЗУБ. Както аргументирано се е обосновал първоинстанционният съд, не се установява от доказателствата по делото първоинстанционният и касационен жалбоподател да е бил преследван от някой от субектите по чл. 8, ал. 3 ЗУБ, за да бъде принуждаван да воюва, нито има данни за провеждана, към конкретния момент, мащабна военна мобилизация на територията на Сирия. Решаващият състав на Административен съд Хасково правилно е приел, че по казуса липсва основание и за предоставянето на хуманитарен статут на А. А.. Чуждият гражданин не е бил принуден да напусне или да остане извън родината си поради реална опасност от тежки посегателства, което се доказва, от една страна, от бежанската му история, която не разкрива факти за съществуването на заплаха от смъртно наказание или екзекуция в държавата му по произход (чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ), както и от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ), а от друга от актуалните данни, събрани от публично достъпни източници на информация, за социално-политическата картина и ситуацията на сигурност в Сирия, които не сочат наличието на сирийска земя на вътрешен въоръжен конфликт, придружен от безогледно насилие, както към датата на постановяване на оспореното Решение 11481/04.11.2024 г. на Председателя на ДАБ, така и към датата на приключване на съдебното производство пред първата инстанция, респ. анализът на които не обосновава извод, че, ако сирийският гражданин се завърне в родината си, неговата сигурност, в качеството му на цивилно лице, би била застрашена (хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ). Настоящият състав на Върховния административен съд споделя изцяло правните изводи на Административен съд Хасково, формирани в мотивите на обжалвания съдебен акт относно законосъобразността на оспорения акт в частта му, в която Председателят на ДАБ е отказал предоставянето на А. А. на хуманитарен статут, които не намира за необходимо да повтаря и към които препраща, с оглед правомощието си по чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. По изложените съображения, съдебният акт за отхвърляне на оспорването срещу Решение 11481/04.11.2024 г. на Председателя на ДАБ е правилен и следва да бъде оставен в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия: