Решение № 9439 от 26.10.2022 г. на ВАС, VII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Х. Хюсеин, чрез представител по пълномощие адв. С. Михов от Адвокатска колегия Русе против Решение 183/22.12.2021 год., постановено по административно дело 254/2021 год. по описа на Административен съд Разград, с което е отхвърлено оспорването на Х. Хюсеин срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) РД-14-2861 от 07.10.2021 год., издадена от директора на Регионална дирекция Автомобилна администрация Русе. В касационната жалба е оспорен извода на първоинстанционния съд, че при постановяване на заповедта не са допуснати съществени процесуални нарушения. В подкрепа на това оспорване е заявено, че писмените обяснения, събрани от неучастващи в производството лица са дадени преди образуване на административното производство по постановяване на оспорения административен акт, поради което е нарушено изискването на чл. 44 от АПК. По мнение на оспорващия, в хода на производството не е изяснено какви точно служебни задължения е изпълнявал полицейският служител в хода на административното производство. Оспорена е и доказателствената сила на съставения Акт за установяване на административно нарушение (АУАН), както и извода на съда, че доказателствената тежест за оборване на АУАН е на оспорващия. Развити са и доводи, съгласно които съда не е направил разлика между заплащане и икономическа облага , като от доказателствата по делото не се установява наличието на икономическа облага за жалбоподателя. Заявено е и несъгласие с извода на съда за безспорно установения обществен превоз на пътници, като твърденията на превозваните лица са без значение. Твърди се неправилност на извода на съда, че оспореният административен акт е постановен в съответствие с целта на закона. Предвид така развитите доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на оспорения съдебен акт и постановяване на друг, по силата на който да се отмени обжалваната ЗППАМ.

Ответникът директора на Регионална дирекция Автомобилна администрация Русе, не изразява становище по оспорването.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, доколкото не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено от фактическа страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Производството пред административния съд е образувано по жалба на Х. Хюсеин срещу ЗППАМ РД-14-2861/07.10.2021 год., постановена от директор на Регионална дирекция Автомобилна администрация Русе, с която на основание чл. 107, ал. 1, във вр. с чл. 106а, ал. 1, т 1, б. а и т. 4, б. б , ал. 2, т. 1 и т. 3 и ал. 7 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП), против Хюсеин за наложени следните принудителни административни мерки (ПАМ):

1. По чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. а и ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 106а, ал. 7 от ЗАвтП временно спиране от движение на моторно превозно средство Мерцедес Спринтер 318 ЦДИ от категория М1 с рег. [рег. номер], собственост на Х. Хюсеин до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 (дванадесет) месеца, чрез сваляне и отнемане на 1 (един) брой табела с рег. [рег. номер] и отнемане на свидетелство за регистрация 800304147, издадено на 11.06.2019 год.;

1. По чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. б и ал. 2, т. 3 от ЗАвтП временно отнемане на свидетелство за управление на МПС 282577819 и контролния талон към него на Х. Хюсеин, издадено на 08.12.2014 год. от МВР Разград до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.

В мотивите на заповедта, като фактическо основание за постановените ПАМ е посочено, че на 07.10.2021 год. при извършване на проверка за спазване на разпоредбите на ЗАвтП, ЗДвП и издадените въз основа на тях подзаконови нормативни актове, старши инспектор в Отдел Контрол към Регионална дирекция Автомобилна администрация Русе е установил, че Х. Хюсеин извършва международен обществен превоз на 7 броя пътници от България за Австрия с лек автомобил Мерцедес Спринтер 318 ЦДИ от категория М1 с рег. [рег. номер], за което на лицето е съставен АУАН Серия А-2021 от 07.10.2021 год. Посочено е, че от снети саморъчни обяснения на две от пътуващите в превозното средство лица се установява, че същите са отпътували от гр. Цар Калоян и от гр. Кубрат за Австрия, като са се договорили с водача на МПС Х. Хюсеин да заплатят сумата от по 70 евро при пристигане. Двамата пътуващи са заявили, че и друг път са ползвали същия транспорт от Австрия до България или обратно, за което са заплащали същата сума от по 70 евро.

Предвид горното и след направена справка в информационните масиви на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация е било установено, че се осъществява обществен превоз на пътници, като за превозното средство няма издадено заверено копие към лиценз на Общността, поради което е налице основание за прилагане на ПАМ по чл. 106а, т. 1, б. а и т. 4, б. б от ЗАвтП.

При постановяване на оспорения съдебен акт, състав на Административен съд Разград е приел, че ЗППАП е издадена от компетентен административен орган и съответства на изискванията за форма и съдържание. По мнение на съда, при постановяване на заповедна не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват незаконосъобразност на собствено основание. В този смисъл е отхвърлено възражението на жалбоподателя за допуснато нарушаване на разпоредбата на чл. 44 , ал. 2 от АПК, доколкото саморъчните сведения са дадени пред полицейски орган и са приподписани от него, а съгласно трайната съдебна практика, липсват процесуални пречки, в хода на административното производство да се ползват доказателства и доказателствени средства, събрани по реда на друг закон, в случая ЗАНН. По отношение на материалната законосъобразност на оспорената заповед, първоинстанционният съд е приел, че по безспорен начин е установено, че на 07.10.2021 год., към момента на извършване на проверката от страна на контролните органи, жалбоподателят е извършвал превоз на седем пътника от Република България към Република Австрия със собственият си автомобил Мерцедес Спринтер 318 ЦДИ от категория М1 с рег. [рег. номер], срещу уговорено заплащане от 70 евро на пътник, което съставлява обществен превоз на пътници под формата на международен превоз, като към момента на извършване на обществения превоз, за автомобила не е имало издадено заверено копие към лиценз на Общността. При формиране на този извод, съдът се е позовал и на съставения против Хюсеин АУАН, който в съответствие с разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК се ползва с материална доказателствена сила, относно удостоверените в него факти и обстоятелства, до доказване на противното. Съдът е приел за несъстоятелни възраженията на жалбоподателя, че по същество осъществява споделено пътуване и в действителност е искал пари от пътниците само за зареждане на превозното средство с гориво. Позовавайки се на саморъчните обяснения на пътниците, съдът е приел, че в случая е налице уговорена цена за услугата превоз в размер на по 70 евро, поради което уговореният превоз не може да се квалифицира като споделено пътуване. Позовавайки се на саморъчните сведения на пътуващите лица, че са ангажирали транспорта за пътуване от България до Австрия, съдът е приел за неоснователни и възраженията на жалбоподателя, че не е налице международен превоз, доколкото проверката е осъществена на територията на Република България. За неоснователно е прието и възражението за наличие на инцидентно осъществен транспорт, доколкото част от пътниците са потвърдили, че и друг път са ползвали услугите на същия водач със същото превозно средство, на същата цена от 70 евро. В съответствие с така развитите мотиви, съдът е формулирал извод за законосъобразност на оспорената заповед, поради което и отхвърлил жалбата, като неоснователна.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

На първо място, настоящият касационен състав изцяло споделя мотивите на първоинстанционния административен съд по отношение компетентността на административния орган, по отношение съответствието на административния акт с изискванията за форма и съдържание, както и по отношение липсата на съществени процесуални нарушения, поради което и в съответствие с разпоредбата на чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към тези мотиви.

В сезиращата касационна жалба, отново са развити доводи за наличие на съществено нарушение на производствените правила, относно саморъчните сведения на лицата, като по мнение на касатора, така събраните сведения не съставляват такива по смисъла на чл. 44 от АПК, доколкото не са събрани в хода на административното производство. Така заявеното възражение се явява неоснователно с оглед обстоятелството, че дори и писмените сведения да са дадени от пътуващите в превозното средство лица пред друг контролен орган полицейски служител в РУ Разград, то същите безспорно съставляват писмени доказателства по смисъла на чл. 40 от АПК, които в хода на административното производство не са оборени по предвидения процесуален ред, поради което законосъобразно административният орган е кредитирал обективираните в тях фактически обстоятелства и е формирал въз основа на тях правните си изводи.

В разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП е указано, че обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари лиценз на Общността, удостоверение за регистрация за извършване на "Пътна помощ" или удостоверение за регистрация за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. От друга страна, за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителните административни мерки, предвидени в чл. 106а, ал. 1 от ЗАвтП. Наложените в настоящият случай принудителни административни мерки по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. а и т. 4, б. б от ЗАвтП изискват от фактическа страна извършване на обществен превоз на пътници или товари с пътно превозно средство без издадено заверено копие от лиценз на Общността. В разпоредбата на § 1, т. 2 от ДР на ЗАвтП е дадено легално определение на понятието превоз на пътници , съгласно което, това е дейност на лице, което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага. Предвид така даденото легално определение, следва изводът, че превозът на пътници е услуга с търговска цел, която се извършва срещу заплащане и се различава от превоз на пътници за собствена сметка по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАвтП, който представлява превоз на пътници без заплащане с нетърговска или нестопанска цел.

Видно от оспорената ЗППАМ, като правно основание за налагане на процесните ПАМ са посочени разпоредбите на чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. а от ЗАвтП - временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, с което се извършва превоз на пътници или товари, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или няма заверено копие към лиценза на Общността и т. 4, б. б - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно средство, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие към лиценз на Общността до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година

С оглед така цитираните правни разпоредби, за установяване наличието на материално правните предпоставки, обосноваващи законосъобразното прилагане на процесните ПАМ, в тежест на административният орган по арг. от чл. 170, ал. 1 от АПК е да докаже, че е извършено плащане или има уговорка за извършване на плащане на превозната услуга.

Анализът на събраните в хода на административното производство доказателства обосновава законосъобразност на извода на административния орган за наличие на превоз на пътници от Република България до Република Австрия срещу заплащане.

Настоящият касационен състав споделя мотивите на първоинстанционния административен съд, относно доказателствената сила на АУАН и възложената на жалбоподателя тежест да обори тази доказателствена сила. Както в хода на административното производство, така и в хода на съдебното дирене пред първоинстанционния съд, оспорващият не е ангажирал надлежни доказателства, които да оборят обективираните в АУАН фактически обстоятелства, относно осъществения обществен превоз на пътници. Напротив, приложените по административната преписка саморъчни обяснения общо 6 на брой от пътувалите общо 7 лица безпротиворечиво удостоверяват обективираните в АУАН обстоятелства за договорен и осъществяван превоз от Република България до Република Австрия срещу заплащане на сумата от по 70 евро за всеки пътник, който превоз изцяло покрива обективните признаци на понятието обществен превоз на пътници по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗАП.

Несъстоятелно е и твърдението, обективирано в касационната жалба, че съдът не е установил по безспорен начин, че осъществявания транспорт е международен, доколкото същият е приключил само на няколко километра от гр. Цар Калоян, т.е. същият не е осъществен през поне две държави. В подкрепа на това твърдение е заявено, че обясненията на превозваните лица са без значение, доколкото необходимото условие е да е налице пресичане на граница. В случая, както от писмените сведения на пътниците, така и от саморъчните обяснения на Х. Хюсеин се установява, че осъществявания превоз е с маршрут от Република България до Република Австрия, т.е. налице е превоз при който се преминава държавна граница по смисъла на § 1, т. 14 от ДР на ЗАП. Обстоятелството, че проверката е осъществена на няколко километра след гр. Цар Калоян и същия е преустановен преди да достигне крайната си дестинация в Австрия не променя неговия характер, като международен превоз.

По отношение материалната законосъобразност на оспорената заповед е относимо и следващото обстоятелство, установено от административния орган и необорено от касатора, а именно, че към момента на извършване на проверката, за автомобил Мерцедес Спринтер 318 ЦДИ от категория М1 с рег. [рег. номер], не е имало издадено заверено копие към лиценз на Общността. Изцяло ирелевантни към предмета на спора са съжденията на касатора, относно това дали въобще е възможно за автомобил от посочената категория М1 да се получи заверено копие на лиценз на Общността. От събраните по делото доказателства безспорно е установен международен превоз на пътници, който съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗАП се осъществява при наличието на лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари лиценз на Общността, какъвто в случая липсва.

С оглед горното, първоинстанционният съд правилно е установил фактите по делото, направил е въз основа на тях обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което обжалваното съдебно първоинстанционно решение следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Седмо отделение,