Решение № 2 от 7.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5048/2013 г.

Решение № 2 от 7.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5048/2013 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емануела Балевска Производството е по чл. 290 - 293 ГПК. П. Г. Д. от [населено място] обжалва и иска да се отмени въззивно Решение № 305 от 1.04.2013 г. по гр. възз. д. № 13/2013 на ОС - Бургас по допускане на делбата на апартамент в [населено място], в частта, с която е уважен иск по чл. 23, ал. 2 СК на Д. С. и са определени правата на съделителите - бивши съпрузи в съсобствеността на недвижимия имот, предмет на иска за съдебна делба. Поддържа се, че обжалваното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон . В срока по чл. 287 ГПК е подаден отговор от адв. Н. К. АК - Б., адвокат - пълномощник на ответника по касация Д. С., с който се оспорват основанията за отмяна на обжалваното решение. Съставът на ВКС- второ отделение на гражданската колегия по преценка на изложените основания за отмяна и доводи на защитата, в правомощията си по чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК, намира: Производството е делбено, в първата фаза - по допускането. Предмет на заявения от П. Д. иск за делба е жилищен имот в [населено място], закупен с НА № 369/2000 г., по време на брака му с ответника Д. С. По сделката, като купувачи са участвали и двамата съпрузи, стойността на закупеното жилище е 18 179.30 лв. С отговорът на исковата молба бившата съпруга Д. С. е заявила искане за признаване на личен дял от процесното жилище на основание чл. 23, ал. 2 СК, заявявайки правата си по силата на трансформация на лични - дарени от майка й средства за закупуване на жилището от 14 000 лв. С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е отменила решението на първата инстанция по допускане делбата на жилищния имот при равни права на съделителите, в частта за квотите, и приемайки доводите за наличие на вложени лични средства от бившата съпруга при придобиване на имота, е признал личен дял и е определил нови квоти на съделителите съответно 4 197/18 197 идеални части за П. Д. и 14 000/18 197 идеални части за Д. С. По материално-правния въпрос, обусловил допускане на касационно обжалване, и на основание чл. 291 ГПК, настоящият състав приема: С Решение № 71 от 26.03.2010 г. по гр. д. № 796/2009 г. на ВКС - II г. о. постановено по чл. 290 ГПК е прието, че придобитият недвижим имот на името на двамата съпрузи по време на брака, като съпружеска имуществена общност установява възникнали равни права на неговите приобретатели, с чието установяване те са се съгласили, подписвайки договора за покупко-продажба. Решение № 194 от 30.06.2011 г. по гр. д. № 46/2011 г. на ВКС - II г. о., също постановено по чл. 290 ГПК, се приема, че при придобиване на недвижим имот от съпрузи по време на брака, ако и двамата са участвали като страна по сделката и са изразили воля за придобиването на имуществото, имуществото се придобива в режим на съпружеска имуществена общност, независим от произхода на вложените при покупката средства. Прието е, че дори вложените средства за придобиване на имуществото да са били лични на единия от съпрузите. То следва да се приеме, че той е предоставил половината от тях на другия съпруг на някакво основание. Това основание /дарение, заем и др./ е без значение за възникването на съпружеската общност и изключва трансформацията. Решение № 464 от 5.08.2010 г. по гр. д. № 1136/2009 г. на ВКС - III отд. е прието, че договорът за покупко-продажба е консенсуален и транслативният ефект на сделката настъпва по силата на изразената воля на участниците. след като двамата съпрузи са участници по договора, то вещното право е придобито от двамата купувачи, Обстоятелството, че единият от съпрузите е дал средства, които имат личен, извънсемеен характер, не създава възможност за придобиване на правото на собственост на лично основание /доколкото не е налице скрити упълномощаване/ поради липса на законово основание за това - чл. 183 и сл. ЗЗД. Решение № 243 от 25.05.2011 г. по гр. д. № 1300/2010 г. на ВКС - III отд. и Решение № 68 от 19.03.2010 г. по гр. д. № 40/2009 г. на ВКС - II г. о., всички постановени по чл. 290 ГПК в аналогична насока. Приемайки цитираната съдебна практика за правилна и споделяйки възприетата по решенията правна теза, настоящият състав на ВКС намира, че за правата на съпрузите по отношение на недвижим имот, придобит по време на брака на името на двамата като купувачи, изключва възможността в тези хипотези да се признае по-голям дял на единия от съпрузите в резултат трансформация по чл. 23, ал. 2 СК /аналогично на чл. 21, ал. 2 СК от 1985 г. отм./, по причина, че за придобиване на имота вложил лични, извънсемейни средства. С разпоредбата на чл. 21, ал. 1 и 2 СК - от 1985 г. (отм.) е уредена правната възможност от обхвата на вещи и вещни права, придобити по време на брака, за които законодателят е приел - арг. чл. 19, ал. 1 СК - от 1985 г. (отм.), че са в режима на съпружеската имуществената общност, да бъде признато по съдебен ред /чрез положителния установителен иск/, че са изцяло или отчасти са изключени от общността по причина, че при придобиването им единият съпруг /ищец по иска/ е вложил изцяло или отчасти средства, имащи извънсемеен личен характер по см. на чл. 20 СК - 1985 г. (отм.). Когато придобивното основание на придобитото по време на брака на съпрузите имущество е договор за покупко-продажба, сключен от двамата съпрузи като страна по сделката и за покупната цена е вписана сумата, платена напълно и в брой, съобразно разпоредбата на чл. 183 и сл. ЗЗД правата на двамата купувачи в придобитото право на собственост са равни, при липсата на други уговорка по договора. Договорът за покупко-продажба е консенсуален договор и транслативният /вещноправен ефект/ на сделката настъпва по силата на изразената воля на участниците по нея. След като двамата съпрузи са участници по договора, то вещното право /собствеността на процесния апартамент/ е придобито от двамата купувачите. Обстоятелството, че единият съпруг е дал средства, които имат личен, извънсемеен характер не създава възможност за придобиване право на собственост на лично основание /доколкото не е налице скрито упълномощаване, симулация/, поради липса на законова основа за това - чл. 183 и сл. ЗЗД. Законовата презумпция на чл. 30, ал. 2 ЗС за равенство на дяловете, когато купувачите са повече от едно лице и в договора не е упоменато друго относно правата, е оборима, но при налично споразумение относно дяловете. По същество на релевираните с касационната жалба доводи. Обжалваното решение е отчасти неправилно, постановено в нарушение на материалния закон - чл. 21, ал. 1 СК от 1985 г. (отм.), във вр. с чл. 183 и сл. ЗЗД. По изложените съображения следва да се приеме, че придобития по време на брака на страните - бивши съпрузи жилищен имот в [населено място], закупен с НА № 369/2000 г. е съсобствен, като правата на страните са равни. Договорът за покупко-продажба от категорията на консенсуалните двустранни сделки и транслативният ефект настъпва в патримониума на договарящите лица - купувачи с постигане съгласието по основните елементи на договора със страната - продавач. Като не е съобразил това, въззивният съд е постановил неправилен, в нарушение на материалния закон съдебен акт, игнорирайки правата придобити от П. Д. като страна по договора за покупко-продажба. Констатирания порок налага отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което се приеме, че е налице съсобственост, подлежаща на ликвидиране чрез съдебна делба. След като в самия договор не е уговорено друго, то по силата на чл. 30, ал. 2 ЗС придобитите от купувачите правата са равни, поради което следва да се приеме, че процесният апартамент в придобит от всеки един от сключилия договора купувач, при равни права - по Х идеална част, в режим на съпружеска имуществена общност, тъй като е придобито вещно право по време на валидно брачно правоотношение, прекратено с развод на 15.03.2012 г. - § 4 от ПЗР на СК 2009 г., във вр. с чл. 21, ал. 1 СК 1985 г. и чл. 28 СК 2009 г. Плащането на уговорената цена е престация по изпълнението на договора от страна на купувача. Плащането на цената на закупената вещ изцяло или отчасти от страна само на един от купувачите по сделката или от страна на трето лице, не може да промени породения вещно-правния ефект от валидната облигационната връзка между продавач-купувачи, но е основание за възникването на други облигационни последици. С разпоредбата на чл. 23, ал. 1 СК 2009 г., респ. на чл. 21, ал. 1 СК от 1985 г. (отм.), законодателят е дал възможност да се изключи приложимостта на презумпцията за съвместен принос в хипотезата, в която вложените в закупената вещ /респ. вещно право/ средства имат извънсемеен произход и са вложени само от единия съпруг. Придобитата от П. Д. като купувач на Х идеална част по силата на договра по НА № 369/2000 г., заедно с бившата си съпруга Д. С. е в режим на общност, която общност при прекратяване на брака поради развод се трансформира в обикновена съсобственост при равни права на бившите съпрузи. Ето защо делбата следва да се допусне при равни права на съделителите. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд - състав на второ гражданско отделение,