Решение № 2279 от 18.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11755/2008 г.

Решение № 2279 от 18.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11755/2008 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по две касационни жалби: 1. Първата е подадена от директора на дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител срещу частта от съдебно решение № 530 от 29.05.2008 г., постановено по адм. д. № 4974 по описа за 2007 г. на Административен съд - София град, с която е бил отменен РА № 2900-91 от 2.07.2007 г. на ТД "Големи данъкоплатци и осигурители", потвърден с решение № 1606 от 21.9.2007 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП в частта за определените преки данъци поради увеличение на финансовия резултат на основание чл. 23, ал. 2 т. 13 в с чл. 15 и чл. 16 от ЗКПО със сумата 112479, 21 лв. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Представя допълнение към касационната жалба, в което развива касационни доводи. Иска да бъде отменено и "да се остави в сила РА", претендира и юристконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по тази касационна жалба - "Пластхим-Т" АД я оспорва в представен по делото отговор от 4.7.2008 г., счита, че е неоснователна и иска решението в тази част да бъде оставено в сила. 2. Втората касационна жалба е подадена от "Пластхим-Т" АД, представлявано от изпълнителния директор Айдън Фаик Адем и процесуалния представител срещу частта от съдебно решение № 530 от 29.05.2008 г., постановено по адм. д. № 4974 по описа за 2007 г. на Административен съд-София град, с която е отхвърлена жалбата му срещу РА № 2900-91 от 2.07.2007 г. на ТД "Големи данъкоплатци и осигурители", потвърден с решение № 1606 от 21.9.2007 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. София при ЦУ на НАП в частта за извършена корекция на приходите със знак "-" с приходи от лихви от отпуснат кредит на свързано лице "Фамтекс-Т" ООД по договор от 2004 г. Твърди, че решението е неправилно в тази му част поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на решението. Ответникът по тази касационна жалба - директор на дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП я оспорва в съдебно заседание, претендира разноски, представляващи юристконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховен административен съд, първо "А" отделение като взе предвид допустимостта и основателността на двете касационни жалби по наведените в тях касационни основания, предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: 1. Първата касационна жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е основателна. Предмет на тази касационна жалба е частта от съдебното решение, с която е отменен РА № 2900-91 от 2.07.2007 г. на ТД "Големи данъкоплатци и осигурители", потвърден с решение № 1606 от 21.9.2007 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП в частта за определените преки данъци поради увеличение на финансовия резултат на основание чл. 23, ал. 2 т. 13 вр. с чл. 15 и чл. 16 от ЗКПО със сумата 112479, 21 лв. Която сума представлява разликата, изчислена от органите приходите по метод от Наредба № 5/1999 г. - на увеличената себестойност, в проценти, отчитайки всички необходими фактори при ценообразуването на този вид стоки, предмет на процесните фактури. За да отмени акта съда е приел, че направеното увеличение с тази сума е незаконосъобразно, позовавайки се на вещото лице, тъй като извършените от дружеството-ответник продажби на свързано лице - "Фамтекс-Т" ООД са с отклонение от пазарните цени на стоки между независими търговци по-малко от 25%, което не следвало да се отчита. Касационните доводи се свеждат до твърдението, че съгласно чл. 15, ал. 3 т. 1 от ЗКПО (действащ към периода), който текст служи като едно от основанията за увеличение на финансовия резултат: Разпоредбата на ал. 2 (в случаите на чл. 13 и чл. 14 когато резултатът за отчетния период на данъчно-задължените лица е намален или е отчетена загуба, при определяне на дължимия данък се увеличава финансовия резултат преди данъчното преобразуване със сумите, произтичащи от тези търговски и финансови взаимоотношения или от тези сделки) се отнася и при прилагането на трансферни цени, търговски и икономически взаимоотношения, когато е налице - т. 1 увеличаване или намаляване на цени при извършване на сделки по предоставяне на стоки и услуги, които се отличават от пазарните цени. Възраженията в касационната жалба са основателни. Няма спор по делото, че ответника по касация "Пластхим - Т" АД и "Фамтекс - Т" ООД са свързани лица по смисъла на § 1 т. 3 от ДР на ЗКПО и между тях са осъществени доставки на определена стойност, извършени през 2005 г. Органите по приходите са констатирали, че през периода м. 4. - м. 10.2005 г. дружеството е осъществило тези продажби на суровини на цени, равни на доставните. Този факт също не се оспорва от дружеството. Според чл. 16 от ЗКПО (отм.) се предвиждат три метода на определяне на пазарни цени, детайлизирани в Наредба № 5 от 26.2.1999 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарни цени. Органите по приходите са приложили метода на увеличената себестойност, за което няма пречка и са установили обичайната печалба при извършване на такива сделки с такъв вид суровини. С § 1 т. 4 от ДР на ЗКПО "обичайната печалба" е печалбата, която би получило несвързано лице при упражняване на същата дейност. Като се вземат предвид всички обстоятелства като транспорт, реклама, пласмент, маркетинг, риск, отговорност и др. Отчитайки именно тези данни органите по приходите са установили, че обичайната печалба между дружеството и несвързани лица е 20, 27%, с който процент са направили и съответното увеличение върху сумата по сделките. За да установи друг резултат дружеството е поискало назначаването на експертиза - заключение от от 18.4.2008 г., което не само е много неясно, но и при съответния прочит също се установява отклонение в съответните проценти, като само посочва че то не надхвърля обичайните 25%, макар и използвайки друг от методите, посочени в Наредба № 5/1999 г. - този на сравнимите неконтролирани цени. Едновременно с това следва да се отбележи, че пазарна цена, по смисъла на § 1 т. 10. от ЗКПО (отм.) е сумата, без данък върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична стойка или услуга между лица, които не са свързани. Пазарната цена на стоката се определя от условията на пазара, на който се реализира. След като и по двата метода по делото се установява, че има отклонение от пазарните цени, то следва да се има предвид разпоредбата на чл. 15 ал. 3 т. 1 от ЗКПО (отм.) - следва да се направи корекция на финансовия резултат със знак "+" за процесната г., и съответно да се определи данък, тъй като е налице продажба на стоки между свързани лица с отличаване на сумите от пазарните цени, независимо от процента, с който има отклонение. Още повече, че органите по приходите са посочили едни съвсем близки проценти и именно с него - по РА - 20, 27% е направено и увеличението, което е и правилно. Актът се явява в тази част законосъобразен. Достигайки до различен извод, съда е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено. Няма пречка да бъде постановено решение по същество, с което жалбата на дружеството бъде отхвърлена. На този касатор се следва разноски за двете инстанции по тази жалба вземе на 800 лв., представляващи юристконсултско възнаграждение. 2. Втората касационна жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Касационните доводи се отнасят за неправилна преценка на съда, който е възприел изводите на органите по приходите за неправилно отчитане на приходи и въз основа на това определяне на корпоративен данък. По делото няма допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, съдебният акт е обоснован и са изведени законосъобразни правни изводи. Определеният корпоративен данък е за данъчен период на 2005 г.. Спорният въпрос е следният - следват ли приходите от лихви по отпуснат заем да бъдат прибавени към общите приходи от типичната производствена дейност на дружеството, за да се ползва за цялата обща сума преотстъпване на данък по чл. 61 от ЗКПО. Съдът е дал правилен отговор на този въпрос - не следва да се прибавят тези приходи от лихви върху цялата сума, тъй като отчетените като приходи лихви произтичат от договор за заем, а не от продажба на продукция на дружеството като резултат от типичната за него производствена дейност. За да се приложи разпоредбата на чл. 61 от ЗКПО, т. е. сто на сто корпоративния данък да се преотстъпва на данъчно-задължените лица, само когато е за извършваната от тях производствена дейност, когато са налице няколко условия - т. 1, 2 и 3 на текста. Параграф 1 т. 65 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО дава легалното понятие "производствена дейност" за целите на чл. 61 от с. з. това е процесът на създаване на нов продукт чрез механично, физично или химично преобразуване (обработка или преработка) на суровини и материали с цел последваща реализация. Определено лихвите не са резултат от такъв един процес. Не може да бъде приложен и чл. 25а от ЗКПО, приета с ДВ бр. 109 от 2003 г., тъй като приходите от лихви не представляват неразпределяеми такива по смисъла на § 1 т. 52 от ДР на ЗКПО - където е визирано, че това са всички финансови и извънредни приходи, които не произтичат от осъществяването само на определена дейност и са свързани с осъществяването на дейностите, за които се ползва преотстъпването на корпоративен данък по реда на глава десета. Т. е. с изрична норма е определено отново свързването на определената дейност с тези, за които се ползва преотстъпването на данъка. В случая приходите от лихви по договор за заем не са свързани с тези дейности, посочени по-горе и за които се ползва преотстъпването. Следователно неправилно данъчно-задълженото лице е включило тези приходи от лихви в приходите от производствената си дейност в процентно съотношение 94, 94% приходи от дейността и 5, 06% от неразпределяемите приходи (тъй като дружеството е извършвало и други дейности, свързани с основната - международен транспорт, отдаване под наем), и е ползвало преотстъпване на данъка по реда на чл. 61 от ЗКПО. Органите по приходите са отчели тези 5, 06% неразпределяеми приходи като процент от общия финансов резултат и като обсолютно число да определили допълнителната сума от 303790 лв. върху която са определили съответните данъци. Поради което и правилно е отхвърлена жалбата му срещу тази част от процесния РА. Решението на първата инстанция е правилно в тази му част и следва да бъде оставено в сила. На ответника по тази касационна жалба се следва разноски за тази инстанция в размер на 200 лв., представляващи юристконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 и чл. 222 ал. 1 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение