Решение № 3503 от 29.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3917/2015 г.

Решение № 3503 от 29.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3917/2015 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Алекси Атанасов Чиликов срещу решение № 216/13.01.2015 г., постановено по адм. д. № 7441/2014 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му против решение рег. № 25/17.06.2014 г. на председателя на Патентно ведомство за отказ да бъде предоставен достъп до обществена информация, поискана със заявления с вх. № 70-00-5477/8.06.2014 г. и вх. № 70-00-5478/8.06.2014 г. Касаторът твърди в касационната жалба, че обжалваното съдебно решение е привидно обосновано, неправилно и незаконосъобразно - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209 от АПК и изрично заявява, че поддържа всички твърдения, аргументи, доказателства и доказателствени искания, формулирани в жалбата му до АССГ. Иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение и оспореното решение на председателя на Патентно ведомство. Претендира разноски, включително и "обичайните разноски, присъждани на юрисконсулт". Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Ответникът - председателят на Патентно ведомство (ПВ) оспорва касационната жалба по съображения в писмени бележки. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 216/13.01.2015 г., постановено по адм. д. № 7441/2014 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на Алекси Чиликов против решение рег. № 25/17.06.2014 г. на председателя на ПВ за отказ да бъде предоставен достъп до обществена информация, поискана със заявления с вх. № 70-00-5477/8.06.2014 г. и вх. № 70-00-5478/8.06.2014 г. АССГ е приел за установено, че част от информацията е относима към поддържането на конкретен патент и въз основа на нея не би могло гражданите да съставят свое собствено мнение относно работата на ПВ, а е необходима във връзка приложението на Закона за патентите и регистрацията на полезните модели, по който жалбоподателя разполага и с специфични възможности да се снабди с нея. По отношение на другата искана информация АССГ е формирал извод, че се иска предоставяне на данни, които ПВ няма задължение да обобщава, поради което за него не може да възникне задължения да я състави и предостави. В мотивите на решението е прието, че оспореният изричен отказ е законосъобразен, като издаден в съответствие с разпоредбата на чл. 38 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) от задължен по чл. 3 от ЗДОИ субект и при спазване на изискванията на закона. Така постановеното съдебно решение е правилно. Касационната жалба е изключително подробна, но не съдържа доводи, които да не са обсъдени и анализирани от първата инстанция. Изрично касационният жалбаподател е посочил, че поддържа оплакванията си против решението на председателя на ПВ, които е направил и пред АССГ. С оглед характера на настоящото производство касационната инстанция извърши служебна проверка относно действителността, валидността и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон и намира, че не са налице основания за неговата отмяна, но не следва да обсъжда подробно възражения, по които се е произнесъл компетентния съд по същество на спора. Разпоредбите на ЗДОИ уреждат обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация. При анализа на законовите разпоредби досежно реализацията на тези отношения се налага изводът, че задължения субект по чл. 3 от същия закон дължи мотивирано писмено произнасяне. Този извод се потвърждава от изричните разпоредби на чл. 28, ал. 2 - изискваща писмено уведомяване на заявителя за взетото решение, чл. 38 и чл. 39 - въвеждащи изисквания за форма и съдържание на административното решение, връчване на решението за отказ за предоставяне достъп до обществена информация. Налице е законов императив за писмено произнасяне по заявлението, включително и при отказ. Законът за достъп до обществена информация не поставя издаването на решения за достъп до обществена информация в компетентност на определени държавни органи, нито въвежда специална спрямо възложената им с други закони материална компетентност. Както предвижда чл. 3, ал. 1 ЗДОИ, този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи или органите на местното самоуправление в Република България. От това следва, че всеки държавен орган може да вземе решение, свързано с достъп до обществена информация, стига поисканата информация да се създава или съхранява от него. Според чл. 28, ал. 2 ЗДОИ органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. В мотивите на решението на АССГ правилно е прието, че изричният отказ да бъде предоставена обществена информация по заявленията на Алекси Чиликов е законосъобразен. Правилно съдът е приел, че исканата с посоченото заявление информация не представлява обществена информация по своите характеристики. От представените данни по делото следва да се приеме, че са налице условията на чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ, защото за получаване на исканата информация относно извършени плащания, дати и размер от притежателя на конкретен патент не касаят дейността на ПВ. Обосновани са и изводите на административния съд, че не се дължи предоставяне на информация, който не се съхранява у задължения субект, за който не съществува задължения да я изготви за нуждите на лицето, което иска да му бъде предоставена. Предвид на изложеното, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответната страна не е направила разноски в касационната инстанция, но е представлявана от юрисконсулт, поради което и с оглед изхода на спора и направеното искане Алекси Чиликов следва да бъде осъден да заплати на ПВ сумата 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение