Решение № 12360 от 3.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8050/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Столична община против решение 15187 от 05.05.2025 г., постановено по адм. дело 1561/2025 г. по описа на Административен съд София-град. Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата против административния акт да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът А. К. С. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и доказателствата по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Решението на административния съд е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Изводът на първоинстанционния съд за отмяна на заповед САГ24-РА-30-310/05.12.2025 г. на вр.и.д. главен архитект на Столична община, с която на основание чл. 225а, ал. 1, вр. 225, ал. 2, т. 2, вр. чл. 223, ал. 1, т. 8 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е разпоредено на А. К. С., жалбоподател пред първата инстанция и ответник в настоящото производство, да премахне незаконен строеж: 3 бр. допълващо застрояване масивна стопанска сграда с [идентификатор] и два бр. навеси , разположени в [УПИ], кв. 15 по плана на [заличен текст], гр. София, поради нарушение на чл. 146, т. 2 АПК неспазване на установената форма, е неправилен. Заключението на съдебния състав в този смисъл се основава единствено на фрагментарен и формален анализ на съдържанието на оспорената заповед. От страна на решаващия съд не е взето предвид, че в обстоятелствената част на акта са изложени фактически констатации за всички релевантни обстоятелства. Наредените за премахване строежи три постройки на допълващото застрояване, са описани с местоположение и конкретни характеристики, които позволяват еднозначното им индивидуализиране. Посочено е правното основание за издаване на заповедта, като строежите са квалифицирани като незаконни в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, както и времето на извършване на строителството. Данни за характеристиките и вида на строежите, времето на изграждането им, както и за нарушените правни норми се съдържат и в съставения по реда на чл. 225а, ал. 2 ЗУТ констативен акт, който е цитиран в заповедта, но е въпреки това е пренебрегнат от първоинстанционния съд и не е обсъден при формиране на правните изводи. Заключението на съдебния състав е в противоречие и с останалите, представени с административната преписка писмени доказателства, включително с постъпилото в хода на административното производство и цитирано в заповедта писмено възражение на жалбоподателя, който не оспорва извършеното строителство и излага твърдения относно времето на изграждане на обектите. Следователно не са налице основания за отмяна на заповедта по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК, а изводът на административния съд в обратен смисъл е направен в противоречие с материалния закон и доказателствата. Поради това следва да се приеме, че при постановяване на съдебното решение са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Съдебният акт е неправилен поради противоречие с материалния закон и необоснованост и следва да бъде отменен. С оглед липсата на фактически установявания и произнасяне по материалната законосъобразност на заповедта, при условията на чл. 222, ал. 1 АПК, делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се съобрази с изложеното по-горе и да установи релевантните в производството по чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ факти и обстоятелства, като съобрази, че фактическите установявания в административното производство и събраните доказателства се ползват с презумпция за истинност до оборването им с надлежни доказателства, съгласно чл. 171, ал. 1 АПК. В този смисъл съдът следва да разпредели тежестта на доказване в процеса, като даде на страните съответни указания, а при необходимост служебно, при условията на чл. 171, ал. 2 АПК, да събере допустимите по закон доказателства за изясняване вида и характеристиките на строежите, времето на извършването им и тяхната търпимост. След изясняване на всички релевантни факти и съвкупна преценка на събраните доказателства съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалваната заповед на всички основания по чл. 146 АПК, като изложи съображения в подкрепа на направените изводи. Съгласно чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото административният съд следва да се произнесе и по разноските пред настоящата инстанция. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,