Решение № 16241 от 27.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 575/2018 г.

Решение № 16241 от 27.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 575/2018 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на В. Велков от [населено място] срещу решение № 341/21.11.2017 г. по адм. д. № 352/2017 г. по описа на Административен съд Перник, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 590210/05.07.2017 г. на директора на ТП на НОИ Перник, с което е потвърдено Разпореждане № 590210/13.04.2017 г. на длъжностното лице по "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ Перник. В жалбата са наведени доводи срещу решението на Административен съд Перник, като неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано. Съдът не е съобразил всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от които се установява по безспорен начин, че Велков в спорните периоди е работил на длъжността шофьор в Автомобилно предприятие "Товарни превози" – гр. Перник – като трудът му е от втора категория. Въпреки гласните доказателства и представеното удостоверение № 5109/1981 г. прието по делото и неоспорено от ответника, съдът е приел, че свидетелските показания се отнасят за друг период, а в удостоверението не били налице данни за положен труд от втора категория. Тъй като в разплащателните ведомости липсват данни за спорния период, което според съда е меродавния факт, трудът на касатора в тези периоди не следва да бъде зачетен. В решението е допуснато и нарушение на материалния закон по чл. 69б от КСО, при извършените изчисления във връзка със заложените правила в този член и непризнаването на прослужено време от трета категория труд за този период, в случай, че съдът е приел, че липсват доказателства за положен труд от втора категория. С молба от 26.11.2018 г. касаторът представя пред касационната инстанция заверено копие от удостоверение изх. № 127/10.11.1999 г., издадено от "Мошино-Автотранспорт" Перник, от което е видно, че за времето от 16.10.1975 г. до 20.09.1977 г. Велков е работил като автомонтьор, а от 12.03.1980 г. до 24.11.1983 г. е работил като шофьор на автомобил над 12 тона, като този трудов стаж от общо 5 години, 7 месеца и 16 дни му е признат за втора категория труд. Ответникът – директорът на ТП на НОИ Перник, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е основателна. Решението на Административен съд Перник е валидно и допустимо, но по същество неправилно, постановено в противоречие с материалноправните разпоредби на закона и процесуалните правила. Касационният състав не споделя приетата за установена фактическа обстановка от първоинстанционния съд, нито изведените въз основа на нея правни изводи. С разпореждане № 590210/13.04.2017 г. на длъжностното лице по "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ Перник е постановен отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по заявление с вх. № 2113-13-146/07.03.2017 г. на Велков, на основание чл. 69б, ал. 2 КСО, тъй като лицето не събира изискуемите се 100 точки за мъж, като сбор от осигурителен стаж и възраст. Към датата на подаване на заявлението, пенсионният орган е установил, че заявителят има навършена възраст 58 г. 00 м. 27 дни и по представени документи и регистъра на осигурените лица има осигурителен стаж: от първа категория труд – 07 г. 07 м. 19 дни; от втора категория труд – 18 г. 10 м. 11 дни; от трета категория – 04 г. 07 м. 14 дни, всичко превърнат стаж към трета категория труд по чл. 104 КСО – 40 г. 11 м. 04 дни. Сбор от осигурителен стаж и възраст 99, т. /99-00-01/. Изискуемият по чл. 69б, ал. 2 КСО е 100 точки, поради което с разпореждането на пенсионния орган е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 2 от КСО. Съгласно разпоредбата на чл. 69б, ал. 2 КСО в приложимата й редакция /Изм. и доп. ДВ. бр. 98 от 9 Декември 2016 г./ - лицата, които са работили 15 години при условията на втора категория труд, могат да се пенсионират, ако не са придобили право на пенсия по чл. 168 или когато са променили осигуряването си по чл. 4в и са: 1. навършили възраст до 31 декември 2015 г. 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете; 2. от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 60-годишна възраст. Спорният момент по делото е, че пенсионният орган не е зачел трудовия стаж на лицето в периодите от 01.04.1977 г. – 31.08.1977 г. и 01.01.1981 – 31.12.1982 г., защото видно от представено удостоверение образец УП-13 с изх. № 0 АС-02-5652#1/07.10.2010 г. издадено от "Обединен осигурителен архив" с. Невестино при ТП на НОИ Кюстендил, лицето не фигурира в разплащателните ведомости на предприятието "Мошино-Автотранспорт" за тези периоди. Този извод на пенсионния орган е неправилен и не почива на всички представени по делото доказателства, удостоверяващи трудовия стаж на Велков. На л. 28 по адм. дело № 352/2017 г. по описа на Административен съд Перник е представено копие от трудова книжка № 569 на лицето, където има отбелязване, че лицето е работило като шофьор в "АС -1 Товарни превози" в периодите от 06.04.1977 г. до 01.08.1977 г., от 01.08.1977 г. до 21.09.1977 г. и от 20.03.1980 до 01.12.1980 г. Жалбоподателят е представил /на л. 8 по делото/ и удостоверение изх. № 5109/09.12.1981 г. от "Държавно автомобилно предприятие - ДАП "Товарни превози" Перник относно това, че е работил като шофьор през периодите 06.06.1977 г. до 01.08.1977 г., от 01.08.1977 г. до 21.09.1977 г. и от 20.03.1980 – "продължава да работи към датата на удостоверението /от 09.12.1981 г./". В същото удостоверение са посочени и управляваните от Велков машини - ЗИЛ 555 с регистрационен номер №ПК72-40, МАЗ с регистрационен номер №ПК1769. В удостоверението е посочено, че В. Велков е назначен със заповед № 1303/27.06.1977 г. за шофьор в ДАП Автостопанство и "Товарни превози" Перник. Т. е налице са доказателства за стаж на лицето в спорните по делото периоди от 01.04.1977 г. – 31.08.1977 г. и 01.01.1981 – 31.12.1982 г., удостоверени с удостоверение от предприятието и с трудова книжка – годен удостоверителен документ, съгласно чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/. Съгласно чл. 40 от НПОС, осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. В чл. 40, ал. 3 е посочено, че документите по ал. 1 /за осигурителен стаж/ и ал. 2 /за осигурителен доход/ се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Пред касационната инстанция е представено удостоверение от "Мошино-Автотранспорт" Перник, с рег. № 127/10.11.1999 г., видно от което стажът положен от лицето в периодите от 16.10.1975 г. до 21.09.1977 г. като автомонтьор и от 12.03.1980 г. до 24.11.1983 г. като шофьор на товарни автомобили над 12 тона, от общо 5 години, 7 месеца и 16 дни е за втора категория труд. Ако бъде зачетен осигурителният стаж на Велков в спорните периоди 01.04.1977 г. – 31.08.1977 г. и 01.01.1981 – 31.12.1982 г., то тогава лицето събира необходимите по чл. 69б, ал. 2 КСО - 100 точки за да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Предвид изложеното, настоящият касационен състав на ВАС, шесто отделение намира, че с решението на директора на ТП на НОИ Перник и потвърденото с него разпореждане неправилно е постановен отказ от отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на В. Велков по чл. 69б, ал. 2 от КСО. Решението на Административен съд Перник, следва да се отмени, като вместо него се постанови отмяната на решението на директора на ТП на НОИ и се изпрати преписката на пенсионния орган за ново произнасяне по подаденото от В. Велков заявление, при съобразяване с указанията по тълкуване и прилагане на закона в настоящото съдебно решение. На касатора следва да се присъдят разноски по делото за първоинстанционния съд в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение. Воден от горното Върховният административен съд, състав на шесто отделение,