Решение № 2523 от 20.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5493/2018 г.

Решение № 2523 от 20.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5493/2018 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. С. от [населено място], против решение № 1241 от 27.02.2018 г. постановено по адм. дело № 12149/2017 г. на Административен съд С. - град. Д. в касационната жалба са за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при необоснованост на съдебния акт – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли обжалваният съдебен акт да бъде отменен и да се постанови ново решение по съществото на спора, с което да се отмени оспорената заповед. Ответникът – Директорът на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), в писмено становище, чрез процесуалния си представител, излага становище за неоснователност на касационната жалба по наведените в нея доводи. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за потвърждаване на обжалваното решение. След като обсъди доводите и възраженията на страните и прецени събраните по делото доказателства, Върховният административен съд в тричленен състав на пето отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество-за неоснователна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на С. С. против заповед рег. № 513 з-7505/24.10.2017 г. издадена от директора на СДВР, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 4, вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13, вр. чл. 226, ал. 1, т. 8, вр. чл. 204, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение със служителя, заемащ длъжност младши инспектор - старши полицай в група "Охрана на обществения ред", сектор "Охранителна полиция", към 03 при СДВР, считано от датата на връчване на заповедта. Съдът е направил подробен и прецизен анализ на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност като е взел предвид доводите и възраженията на страните и въз основа на това е установил фактическата обстановка. За да отхвърли жалбата, административният съд е извършил служебна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт в съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК, като е приел, че същият е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Решение е валидно, допустимо и правилно. Възраженията в касационната жалба са неоснователни. Конкретното дисциплинарно наказание е наложено на държавния служител за това, че на 12.05.2017 г., около 21: 20 ч. в гр. Н. И. е управлявал лек автомобил "Ситроен ЗХ" с рег. [рег. номер на МПС] след употреба на алкохол. Това обстоятелство е прието за установено по силата на нормативно разписаните правила в Етичния кодекс за поведение на държавните служители от системата на МВР и поради факта, че е отказал да се подчини на разпореждане на органите на "Пътна полиция" да бъде изпробван за наличие на алкохол с техническо средство "Дрегер", за което му е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) по чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Издаден му е и талон за медицинско изследване, като е съпроводен до здравното заведение от служители на 02 РУ при СДВР, където в присъствието на лекар също е отказал да даде кръв за медицинско изследване. Това поведение на държавния служител е квалифицирано като "тежко дисциплинарно нарушение" по чл. 194, ал. 2, т. 4 (неспазване на правилата на Етичния кодекс на държавните служители в МВР/), вр. чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР (дейния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата), за което законът задължително предвижда налагане на дисциплинарно наказание – "уволнение". В съответствие с приложимия материален закон е заключението на пръвоинстанционния съд, че от страна на жалбоподателя е допуснато посоченото в оспорената заповед дисциплинарно нарушение и предпоставките за прилагане от административния орган на разпоредбите на чл. 197, ал. 1, т. 6 вр. чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР за налагане на дисциплинарно наказание са изпълнени. По смисъла на чл. 194, ал. 2 ЗМВР нарушение на служебната дисциплина представлява виновното неизпълнение на разпоредбите на ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители; неизпълнение на служебните задължения; неспазване на служебните правомощия и неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, за които се налагат предвидените в чл. 197, ал. 1 ЗМВР дисциплинарни наказания. Като "тежки нарушения на служебната дисциплина законодателят е определил "деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата". Наличието на двете кумулативно свързани условия определят тежестта на нарушението, а оттам и задължителността на наказанието. Законодателят е взел предвид обстоятелството, че при изпълнение на служебните си задължения и в обществения живот, по време на работа, в извънработно време и по време на отпуск, държавният служител от системата на МВР е длъжен да има поведение, което е съвместимо с престижа на институцията, която представлява. Предвид специфичната дейност на служителите в МВР и нейната обществена значимост, спрямо същите са регламентирани правила за етично поведение, въздигнати в законови норми, които следва да бъдат съблюдавани както при изпълнение на служебните им задължения, така и извън тях. Всяко неспазване на тези правила се квалифицира като дисциплинарно нарушение. В конкретния случай е безспорно установено, че държавният служител, (ирелевантно е обстоятелството, че в конкретния момент Спасов не е бил на работа и не е експонирал служебното си положение), е отказал да се подчини на разпореждане на контролния орган свързан пряко със задълженията му като водач на МПС; не е съобразил законността на действията, които е предприел, дал е отрицателен личен пример с поведението си, с което е накърнил доброто име и авторитета на институцията, която представлява. Това поведение на служителя законосъобразно е било квалифицирано като виновно нарушение на закона – чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР – неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР - т. 9, т. 14, т. 15, т. 19, т. 20 и т. 28, б. "а", "б" и "в" от същия. Обосновано е и заключението на съда, че доказателства, оборващи установените от административния орган факти не са били представени, а доказателствената тежест е на касатора. В тази връзка не се споделят и оплакванията в касационната жалба за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила от решаващия съд при постановяване на съдебния акт, поради недопускане на съдебно-медицинска експертиза за установяване на здравословното състояние на Спасов към момента на отказа да даде кръвна проба, предвид представения болничен лист, включващ деня на проверката. Както правилно отбелязва и административният съд за вписаната диагноза в болничния лист освен остра инфекция на горните дихателни пътища няма отразяване за наличие на специфични изисквания при лечението на болния, включително невъзможност да му бъде взета кръвна проба. При тези данни и при непоискана от касатора медицинска експертиза, настоящата инстанция намира, че не е налице нарушение на съдопроизводствените правила. Доводите на касатора, за неправилност и необоснованост на съдебното решение, са изцяло неоснователни. Дисциплинарната отговорност на държавния служител от системата на МВР е ангажирана поради самия факт на неспазване на правилата на Етичния кодекс, с който той е бил запознат по съответния ред. Изводите на решаващия съд кореспондират със събраните по делото доказателства, формирани са след тяхната правилна преценка и настоящият състав на ВАС, пето отделение изцяло ги споделя. Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Решението е правилно и следва да бъде оставено сила. При този изход на правния спор, следва да бъде уважена претенцията на ответната страна, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК (изм. – ДВ, бр. 8 от 24 януари 2017 г.) и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, жалбоподателят следва да заплати сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение