Решение № 8069 от 12.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16848/2013 г.

Решение № 8069 от 12.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16848/2013 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Образувано е по касационна жалба подадена от "Джей Ел Фрейт Ай Ти" ЕООД /предишно наименование "А Енд Жи Транс" ООД/, срещу решение № 6597 от 30.10.2013 г. постановено по адм. дело № 4023 по описа за 2013 г. на Административен съд София-град, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № 104 от 15.03.2013 г. на директора на Агенция "Митници" и по касационна жалба подадена от директора на Агенция "Митници", срещу посоченото съдебно решение, в частта, с която е отменено решение № 104 от 15.03.2013 г. на директора на Агенция "Митници" и делото е изпратено, като преписка на административния орган за произнасяне по т. 3 от подаденото от "А Енд Жи Транс" ООД заявление с вх. № ЗДОИ/3/01.03.2013 г. Касационният жалбоподател - "Джей Ел Фрейт Ай Ти" ЕООД /предишно наименование "А Енд Жи Транс" ООД/ и ответник по касационната жалба на директора на Агенция "Митници", чрез процесуалния си представител, сочи, че решението, в обжалваната от него част, е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По съображения подробно изложени в касационната жалба, прави искане решението, в обжалваната част, да бъде отменено и съдът да задължи директора на Агенция "Митници" да предостави на дружеството достъп до исканата по т. 6, 8 и 9 от заявлението му обществена информация. Претендира присъждане на направените по делото разноски в пълен размер и за двете инстанции. Оспорва касационната жалба на директора на Агенция "Митници", по съображения подробно изложени в писмен отговор. Касационният жалбоподател - Директорът на Агенция "Митници" и ответник по касационната жалба на дружеството, чрез процесуалния си представител, сочи, че решението, в обжалваната от него част, е неправилно. Прави искане към съда решението в тази част да бъде отменено и съдът да потвърди решение № 104 от 15.03.2013 г. на директора на Агенция "Митници". Претендира юрисконсултско възнаграждение. Оспорва касационната жалба подадена от дружеството. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалвания съдебен акт, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: По касационната жалба на "Джей Ел Фрейт Ай Ти" ЕООД /предишно наименование "А Енд Жи Транс" ООД/: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба се явява неоснователна. С решението, в обжалваната от касационния жалбоподател част, съдът е отхвърлил жалбата на "А Енд Жи Транс" ООД срещу решение № 104 от 15.03.2013 г. на директора на Агенция "Митници", в частта, с която е отказан достъп на дружеството по поискана в т. 6, т. 8 и т. 9 от заявление с вх. № ЗДОИ/3/ от 01.03.2013 г. информация. За да постанови решението си съдът е приел от фактическа страна, че със заявление за достъп до информация вх. № ЗДОИ/3/ от 01.03.2013 г. по описа на Агенция Митници "А Енд Жи Транс" ООД е поискало достъп до обществена информация, формулирана в 9 отделни точки от заявлението и са посочени формите, чрез които да се предостави достъп. Съдът и изложил, че с решение № 104 от 15.03.2013 г. на директора на Агенция "Митници", по отношение на т. 1, 2, 4, 5 и 7 от заявлението е предоставен достъп до исканата от дружеството информация. Посочил е, какво е съдържанието на поисканата с т. 6, 8 и 9 от заявлението информация, както и съображенията поради които административният орган с решение № 104 от 15.03.2013 г. е приел, че исканията по т. 6, 8 и 9 от заявлението са "неотносими". При установената от него фактическа обстановка, административният съд е приел, че решението на директора на Агенция "Митници", в частта, с която информация по т. 6, 8 и 9 от заявлението не е предоставена, е законосъобразно и обосновано. Изложил е, че в случая директорът на Агенция Митници няма качеството на задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, тъй като не разполага и не съхранява исканата от дружеството информация. Приел е, че искането касае дейността на търговски дружества, а не на административния орган, както и, че информацията, изискана в т. 6, 8 и 9 от заявлението не е обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, тъй като касае частноправни финансови отношения и не се създава от държавни органи, в частност от администрацията на Агенция "Митници". Посочил е, че исканата информация няма характеристиките на официална или служебна по смисъла на чл. 10 и чл. 11 от ЗДОИ. Предвид направените от него изводи е отхвърлил жалбата на дружеството срещу решението в тази част. Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, като счита, че решението е постановено при правилно установена фактическа обстановка, въз основана на представените по делото доказателства и при правилно приложение на действащата нормативна уредба. Първоинстанционният съд правилно е приел, че директорът на Агенция "Митници" няма качеството на задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, по отношение на поставените в т. 6, 8 и 9 от заявлението въпроси. Исканата с т. 6, 8 и 9 от заявлението информация не е свързана с функциите и правомощията на администрацията на Агенция "Митници" и не би дала възможност заявителя да си състави мнение за работата на длъжностните лица, работещи в нея. Поставените в заявлението въпроси касаят дейността на търговски дружества, частноправни субекти. Липсват данни те да са подчинени на директора на Агенция "Митници", поради което последният няма задължение да предоставя информация, касаеща тяхната дейност. Дори и да се установи (за което по делото няма данни), че дружествата, за които се иска изложената в тази част от заявлението информация попадат сред субектите посочени в чл. 3, ал. 2, т. 2 от ЗДОИ, искането е следвало да бъде отправено към тях, а не към директора на Агенция "Митници". При липса на данни, че дружествата са измежду посочените в чл. 3, ал. 2, т. 2 от ЗДОИ субекти, както и при липса на данни при административния орган, че исканата информация е създадена и/или се съхранява от тези дружества, за директора на Агенция "Митници" не е възникнало и предвиденото в чл. 32 от ЗДОИ задължение да препрати заявлението в тази част. Предмет е проверка в настоящето производство е правилността на първоинстанционното решение, с което е извършен контрол на законосъобразността на административен акт постановен по искане за предоставяне на обществена информация по реда на ЗДОИ. Поради това изложените в касационната жалба твърдения за нерегламентирана дейност извършвана от търговски дружества в граничните контролно-пропускателни пунктове (ГКПП), включително досежно събираните от тях такси, са неотносими към предмета на спора и не следва да бъдат обсъждани. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че касационната жалба на "А Енд Жи Транс" ООД се явява неоснователна, а решението на административния съд, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила в обжалваната от дружеството част. По касационната жалба на областния директора на Агенция "Митници": Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба се явява неоснователна. С решението, в обжалваната от касационния жалбоподател част, съдът е изложил съдържанието на исканата с т. 3 от заявлението на дружеството информация. Изложил е, че с решение № 104 от 15.03.2013 г. на директора на Агенция Митници, по отношение на исканата по т. 3 от заявлението информация, е прието, че са "неотносими", тъй като съгласно чл. 34 от Наредбата за граничните контролно-пропускателни пунктове (НГКПП), приета с ПМС № 104 от 20.05.2002 г. предоставянето на помещения в зоните на ГКПП за изпълнение на спедиторска дейност се извършва при наличие на имоти - държавна собственост, които се отдават по реда на Закона за държавната собственост. При така установеното от фактическа страна, съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при издаването му е допуснато нарушение на административно-производствените правила. Приел е, че исканата от дружеството информация по т. 3 от заявлението представлява обществена информация, но от изложените в решението факти и мотиви не може да се установи доколко директорът на Агенция "Митници" има качеството на задължен субект по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ относно тази информация, т. е. разполага и съхранява ли такава информация. Посочил е, че по поставените в т. 3 от заявлението въпроси ответникът не е постановил отказ на някое от основанията, предвидени в чл. 37, ал. 1 от ЗДОИ, нито е заявил, че не разполага с исканата информация, тъй като не е от неговата компетентност. Ответникът е следвало да предостави достъп до изисканата информация, в случай, че е компетентен и разполага с нея, като даде отговор на конкретно поставените въпроси. В случай, че не е компетентен и не съхранява такава информация или приеме, че е налице основание да отказ по чл. 37, ал. 1 ЗДОИ, то съответното обстоятелство е следвало да бъде ясно посочено и мотивирано в решението. Поради това, е приел, че в тази част решението е незаконосъобразно, отменил го е и е върнал преписката на административния орган за произнасяне по т. 3 от заявлението. Настоящата инстанция намира, че решението е правилно и в тази част. Правилно административният съд е приел, че липсата на мотиви относно това разполага ли директорът на Агенция "Митници" посочената в т. 3 от заявлението информация препятства възможността да се установи има ли той качеството на задължен субект по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ. Позоваването в решението на чл. 34 от НГКПП досежно реда по който се отдават помещения за изпълнение на спедиторска дейност, не дава отговор на поставените в заявлението въпроси. В решението не се съдържат данни разполага ли административният орган с исканата от заявителя информация, а наред с това не е постановен изричен отказ същата да бъде предоставена. Поради това първоинстанционният съд правилно е приел, че след като поисканата информация съответства на определението на чл. 2 от ЗДОИ, административният орган е следвало с решението си да я предостави, ако разполага с нея и ако не са налице законоустановени основания за отказ, или да постанови мотивиран отказ да предостави информацията, която не е налична при него или не може да бъде предоставена поради съществуването на обстоятелства, които ЗДОИ посочва като пречка за това. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че и касационната жалба на директора на Агенция "Митници" се явява неоснователна. При липса на касационни основания водещи до отмяна на решението, то следва да се остави в сила и в тази част. При този изход на спора на страните не се дължат и не следва да се присъждат претендираните от тях разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,