Решение № 14837 от 12.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5624/2013 г.

Решение № 14837 от 12.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5624/2013 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. с чл. 160 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Стоян Иванов Стоянов от гр. Несебър против решение № 584/14.03.2013 г. на Административен съд - гр. Бургас, втори състав, постановено по адм. д. № 1897 по описа за 2012 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на С. Стоянов срещу РА № 021200520/30.05.2012 г., издаден от старши инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Бургас, ИРМ Ямбол, потвърден с решение № 310/16.08.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас при ЦУ на НАП. В полза на дирекцията е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1828 лева. Касаторът твърди, че решението е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. За да е налице независима икономическа дейност е необходимо дейностите по чл. 3, ал. 2 ЗДДС да се извършват редовно и по занятие, което означава в случая ревизираното лице да осъществява облагаеми доставки на стоки, от които да формира облагаем оборот. Цитира практика на ЕС според която обикновеното упражняване правото на собственост от неговия титуляр не може да се разглежда като икономическа дейност. Обикновеното придобиване и обикновената продажба на имот не могат да представляват ползване на имота с цел получаване на приходи, имащи постоянен характер. Позовава се на решение № 164/05.01.2012 г. на ВАС, постановено по адм. д. № 2642/2011 г. по сходен казус, а така също твърди, че прилагането на Общностното право е задължително за страните - членки и за националните приходни органи. Доводите на касатора са конкретизирани подробно в неговата жалба, като същият моли за отмяна на съдебното решение, отмяна на РА и за присъждане направените разноски. Ответникът с ново наименование - Дирекция "ОДОП" - гр. Бургас при ЦУ на НАП, редовно призован, не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираното основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, защото е подадена от страна по делото и в срок. Разгледана по същество касационната жалба е основателна, тъй като съдебното решение макар да е валидно и допустимо, е неправилно. Първоинстанционният съд е установил следното от фактическа и правна страна: Стоянов е подал като физическо лице заявление за регистрация по ЗДДС с вх. № 023911100022061/09.11.2011 г., на основание чл. 96, ал. 1 ЗДДС. Лицето е достигнало облагаем оборот, обосноваващ задължителна регистрация за периода до 31.10.2011 г. в размер на 316 730,63 лева. Проверката по заявлението е обективирана в протокол с дата - 16.11.2011 г. на ТД на НАП - Бургас. От Стоянов са изискани документи и обяснения, като е установено, че за периода е реализирал сделки, както следва: Покупко - продажба на имот - ап. № 21 в гр. Св. Влас, обективирана в предварителен договор от 15.09.2010 г. и анекс, доказана с банково извлечение от сметката на Стоянов и с нот. акт № 191/15.02.2011 г. Покупко - продажба на имот в гр. Априлци, обективирана в нот. акт № 182/13.10.2011 г. Покупната цена е постъпила по сметката на лицето на 13.10.2011 г. Покупко - продажба на имот в гр. Св. Влас, обективирана в нот. акт № 39/20.10.2011 г. Цената е постъпила по сметката на Стоянов на 20.10.2011 г. Замяна на недвижим имот с право на строеж, обективирана в нот. акт № 52/20.10.2011 г. Ревизираното лице е дало писмени обяснения. При така установените факти съдът е приел, че за периода 01.12.2009 г. - 30.11.2010 г. Стоянов е реализирал облагаем оборот в размер на 115 665,83 лева, формиран от получаването на три авансови вноски по предварителен договор за продажба на недв. имот в гр. Св. Влас, респективно още към този момент са съществували основания за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 ЗДДС. На основание чл. 103, ал. 1 ЗДДС жалбоподателят е регистриран с Акт за регистрация по ЗДДС № 02042110001929/22.11.2011 г., връчен на 09.12.2011 г. С РА на Стоянов са установени задължения по ЗДДС - главница в размер на 35 510 лв. за периода от 01.10.2011 г. до 31.10.2011 г. и лихва - 1876,35 лева. В останалата част РА е отменен от горестоящия административен орган. Съдът е квалифицирал като правен спора между страните, свързан с отговор на въпроса за началния момент от който Стоянов е подлежал на регистрация по чл. 96 ЗДДС, като според приходният орган това е най - късно - 14.12.2010 г. В тази връзка е анализирал разпоредбите на чл. 3, ал. 1, чл. 96, ал. 1 ЗДДС, формулирайки извода, че авансовото плащане на имота, предмет на сделката, обективирана в нот. акт № 191/15.02.2011 г. също следва да бъде взето предвид при определяне на облагаемия оборот за последните 12 месеца. Съдът се е мотивирал с недоказаност на двойното предназначение на имота, представляващ ап. № 21. Решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Фактите по делото са установени и описани, без по тях страните да спорят. В потвърждение на този извод е приложеният на л. 19 нотариален акт № 191, том I, рег. № 1116, дело № 183/2011 г. на нотариус С. Ангелов, имащ за предмет покупко - продажбата на ап. № 21, находящ се на втори етаж от жилищна сграда № 1 с предназначение "жилище, апартамент" в гр. Св. Влас, ведно с изба № 21. По повод искането за представяне на документи и обяснения, Стоянов е дал писмени обяснения, съдържащи се на л. 153 от делото. В тях ревизираното лице е посочило, че апартамент № 21 е използван от него за живеене до завършване на къщата в гр. Св. Влас. Впоследствие се е появил купувач и през м. 02.2011 г. Стоянов е продал апартамента за което обстоятелство е съставен нот. акт № 191/15.02.2010 г. Авансово получените суми по сделката са в размер на 115 665,83 лева. Следва да се има предвид, че писмените обяснения са допустими съгласно изричната разпоредба на чл. 56 ДОПК и поради факта, че в случая не действа забраната по ал. 3. Въз основа на гореизложеното може да бъде формулиран извод, че активът, представляващ ап. 21, е използван от Стоянов за лични цели на лицето, относно който същото и в съответствие с установената практиката на ЕС, може да упражни правото си на избор по повод данъчното му третиране. В процесния казус Стоянов е използвал този актив за свои лични цели, без спрямо него да е ползвал данъчен кредит. Това означава, че активът, представляващ ап. № 21, е изключен в случая от системата за облагане с ДДС. За ревизираното лице не е възникнало задължение за регистрация, обосновано с оспорените констатации на ревизионния акт. Решението на АдмС - гр. Бургас като неправилно следва да бъде отменено изцяло, след което да се отмени и оспореният РА. Касационната инстанция присъжда в полза на С. Стоянов разноски общо в размер на 1076 лева. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение