Решение № 5934 от 18.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1283/2019 г.

Решение № 5934 от 18.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1283/2019 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 482 от 30.11.2018 г., постановено по адм. д. № 995/2017 г. Административен съд – Велико Търново, шести състав, е отменил ревизионен акт № Р -04000417000928 – 091 – 001/05.09.2017 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр. Велико Търново, поправен с Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт № П – 0400041755714 – 003 – 001/18.09.2017 г., потвърдени с решение № 287/20.11.2017 г. на директора на Дирекция "ОДОП"- гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, с които в частта по ЗКПО е определено допълнително задължение за корпоративен данък за 2015 г. в размер на 686 601, 79 лв. и лихви в размер на 99 766, 47 лв., както и относно извършените корекции в СД по ЗДДС за данъчни периоди ма и ноември на 2915 г., при които не са определени допълнителни задължения. С решението съдът е осъдил Д "ОДОП"-гр. Велико Търново да заплати на "КМ Стийл"-ЕООД-гр. Велико Търново, ЕИК 202846136, разноски по делото в размер на 11 640 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Б. Николов в качеството му на и. д. директор на Дирекция "ОДОП" – гр. Велико Търново. В касационната жалба се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата са наведени подробни доводи в тази насока. Моли Върховния административен съд да отмени решението и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли жалбата против издадения РА, като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответното по касационната жалба дружество "КМ Стийл"-ЕООД-гр. Велико Търново чрез своя процесуален представител взема становище за не основателност на подадената жалба. Претендира заплащане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" – Велико Търново е процесуално допустима, а по същество е основателна и следва да бъде уважена. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. По същество е основателна. С решението си Административен съд – Велико Търново е отменил ревизионен акт № Р -04000417000928 – 091 – 001/05.09.2017 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр. Велико Търново, поправен с РАПРА № П – 0400041755714 – 003 – 001/18.09.2017 г., потвърдени с решение № 287/20.11.2017 г. на директора на Дирекция "ОДОП"- гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, с които в частта по ЗКПО е определено допълнително задължение за корпоративен данък за 2015 г. в размер на 686 601, 79 лв. и лихви в размер на 99 766, 47 лв., както и относно извършените корекции в СД по ЗДДС за данъчни периоди май и ноември на 2015 г., при които не са определени допълнителни задължения. Съдът е описал фактическата обстановка по провеждане на ревизията, като е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Като неоснователни са определени възраженията на задълженото лице за допуснати нарушения при прилагане на процесуалните норми на ДОПК във връзка със събирането и анализа на доказателствата в хода на ревизията. Мотивите на решаващия съд за материалната законосъобразност на ревизионния акт са изложени на л. 325 и сл. от делото. Отбелязано е, че допълнително определеното задължение за корпоративен данък за 2015 г. е в резултат на преобразуване /увеличение/ на финансовия резултат на дружеството със сумата от 6 866 017, 89 лв., представляващи отчетени разходи по 252 бр. фактури, издадени от "Милбери груп"-ЕООД с предмет "отпадъци от черни и цветни метали". В тази връзка съдът е възпроизвел подробно в страниците на решението извършените процесуални действия от приходния орган в хода на ревизията, и изградените въз основа на тях констатации, че по процесните фактури липсват реални доставки, поради което отчетените по фактурите разходи не са документално обосновани и е налице хипотеза по чл. 26, т. 2 във вр. с чл. 16, ал. 1 ЗКПО. Съдът е описал и представените по административната преписка писмени доказателства, заключенията на вещите лица по назначените съдебно-счетоводна и съдебно-графологическа експертизи. Отбелязано е, че в съдебното производство по реда на чл. 193 ГПК е открито производство по оспорване на съдържанието и автентичността на подписите на лицата, подписали се като представляващ "Милбери Груп"-ЕООД и "Ка Метал"- ЕООД, в представените към фактурите декларации за цветни и черни метали, товарителници и пътни листове, всички подробно изброени в списък на стр. 86 от делото. След преценка на събраните по делото доказателства решаващият съд е приел, че не са налице посочените от приходната администрация основания за увеличаване на финансовия резултат на дружеството с отчетната стойност на фактурите, издадени от "Милбери Груп"-ЕООД и определяне на допълнителни задължения за корпоративен данък. Систематизирани, мотивите на първоинстанционния съд могат да бъдат сведени до следното: 1. Възпроизведено и е изтълкувано съдържането на нормата на чл. 26, т. 2 ЗКПО; 2. За неправилни са приети съжденията на приходната администрация, че ненамирането на адреса за кореспонденция или непредставянето на поискани доказателства от предходни по веригата доставчици, съставлява, че фактурираните стоки не са били във фактическа власт на прекия доставчик. 3. Неправилно органите по приходите са мотивирали преобразуването на финансовите резултати заради недоказан ресурс за изпълнение при доставчика. В тази насока съдът се е позовал на практика на Върховния административен съд и на Съда на Европейския съюз, според която получателят по доставките няма задължение да доказва материално-техническата и кадровата обезпеченост на доставчика. Акцентирано е, че приходния орган не е ангажирал никакви доказателства, въз основа на които да се направи извод за наличие на данъчна измама, съответно, че задълженото лице да не е знаело за такава измама, още повече, че последното в хода на ревизията е представило всички доказателства, които следва да се намират при него и да удостоверяват реалното извършване на доставките. 4. Наведените в решението на Д "ОДОП" – Велико Търново аргументи за свързаност между лицата по кръга на доставките не намират подкрепа в никоя правна разпоредба. В тази връзка в светлината на нормите на § 1, т. 13 ДР ЗКПО във вр. с § 1, т. 3 ДР ДОПК, и на § 1, т. 38 от ДР ЗУО към § 1 от Търговския закон съдът е направил анализ на събраните по делото доказателства относно кръга от лица, собственици и представляващи отделните дружества. 5. Направен е нарочен анализ на констатациите на приходния орган за липса на реални доставки. Посочено е на първо място, че от твърденията за липса на реални доставки не става ясно какво точно се има предвид – дали че стоки от вида на процесните изобщо не са получавани от жалбоподателя, или такива стоки са получени, но от други лица. Първата от тези хипотези е определена като изключваща се от събраните по делото доказателства /стокови разписки, декларации за покупка на метали, договори, товарителници, приемо-предавателни протоколи/, доказващи получаването на стоки, последващо отчуждаване и отчитане на приходи от това. За втората хипотеза е отбелязано, че в ревизионния акт не се съдържат констатации за действителния продавач, нито е съобразено, че в такъв случай следва да са налице две хипотези – привидна и прикрита. 6. Отбелязано е, че изводите на органа по приходите за липса на доказателства за предаване на стоките са фактически необосновани, тъй като не са съобразени със спецификата на предмета на доставките. В тази връзка е направено тълкуване на разпоредбите на материалните закони – Закона за управление на отпадъците и Наредбата за реда за извършване на търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали, относно начина на търговия с отпадъчни метали, съответно нормите на ЗДДС относно начисляването на данъка по този вид доставки, като е посочено, че от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че данъкът по доставките е начислен при спазване на нормата на чл. 163б, ал. 2 ЗДДС 7. В отделен абзац съдът се е занимал с извършеното оспорване на автентичността на подписите /л. 329 от делото/. Въз основа на заключението на вещото лице по съдебно-графологическата експертиза е прието, че подписите под "издал" и "приел" в декларациите за покупка са положени от името на "Милбери груп"-ЕООД и "КМ Стийл"-ЕООД, съответно подписите в сертификатите за произход и в товарителниците за "Ка метал" – ЕООД са положени от представляващите. За липсващите подписи в някои от случаите е прието, че те са потвърдени от името на "КМ Стийл" – ЕООД при условията на чл. 301 от ТЗ. 8. За оспорването на съдържанието е прието, че документите следва да се ценят с всички останали доказателства, 9. На отделен ред /л. 329 гръб, л. 330 от делото/ съдът е възпроизвел разпоредби от Регламент № 1013/2006/ЕО относно превози за отпадъци, дефиниращи понятия като "производител", "притежател", "събирач", "търговец". Съпоставяйки същите по отношение на дейността на ревизираното дружество, са изградени изводи, че "КМ Стийл"-ЕООД се явява търговец и е вписан в регистъра по чл. 45, ал. 1, т. 6 ЗУО, че при осъществяване на дейност като "търговец" закупените количества отпадъци може да не попаднат физически в собствена или наета площадка за съхранение на отпадъци, а да се предоставят директно на следващи по веригата. На отделен ред са направени изводи, че според разпоредбите за транспортиране на подобен род стоки задълженото лице няма задължение да представя транспортни документи, след като тази дейност е възложена от него на трето лице. 10. Съдът е намерил за необоснован извода на органа по приходите за липса на представени документи, касаещи предаването/приемането на стоките поради това, че липсват приемо-предавателни протоколи. В тази насока са изложени мотиви, че въз основа на сключения между доставчика и получателя рамков договор от 09.12.2014 г. към всяка от спорните фактури са представени и придружаващи стоката документи като отделен договор за продажба, стокова разписка, товарителница, които са подписани и подпечатани от изпраща – доставчика "Милбери груп"-ЕООД, превозвача "Ка метал"-ЕООД и получателя "КМ Стийл"-ЕООД и съдържат информация за вида и количеството превозена стока. Посочено е, че събраните доказателства, както заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза установяват както наличието на стоките при доставчика, така и тяхното транспортиране и предаване на получателя и мотивират извод за реалност на доставките. 11. На отделен ред съдът е коментирал и констатациите, че задълженото лице не е притежавало площадка за складиране и съхранение на отпадъците. Посочено е, че по тази причина закупените количества след натоварването им в гр. София директно са били транспортирани до площадка на клиент на задълженото лице – "Максима 2008"-ЕООД и са разтоварвани на наета от него площадка в с. Поликраище, като последния е разполагал с кадрова обезпеченост за извършване на разтоварната дейност. Като допълнителен аргумент е посочено, че според сключения договор между "КМ Стийл"-ЕООД като продавач и "Максима 2008"-ЕООД като купувач, продавачът се задължава да достави стоката на посочени от купувача депа. Отбелязано е още, че при така изяснения механизъм на продажбите става ясно, че не е налице директна продажба до ревизираното лице, а след натоварване от доставчика – изпращач чрез превозвача стоката се транспортира до площадката на последващ контрагент на задълженото лице. 12. Съдът е кредитирал и представената в хода на ревизията от "КМ Стийл"-ЕООД отчетна книга на търговците и брокерите на отпадъци, водена на основание чл. 7, т. 6 от Наредба № 1 от 4.06.2014 г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите за отпадъците, както и за реда за водене на публични регистри, в която жалбоподателят е вписвал доставките на черни и цветни метали, осъществени от "Милбери груп"-ЕООД и съдържаща информация за количеството, вида и произхода на отпадъка. 13. Съдът е коментирал на отделен ред и заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, което е установило, че счетоводството на "КМ Стийл"-ЕООД е редовно водено, закупените стоки по процесните фактури са надлежно осчетоводени, заплащането на доставките е извършвано по банков път, прихващане и цесия, отчетени са приходи и са заплатени данъци, като вещото лице е категорично, че прекият доставчик е разполагал с доставеното количество стока от 1 275, 604 тона по 46 бр. фактури, издадени от предходни доставчици "Баркинс Интернешънъл"-ЕООД и "Сендор груп"-ЕООД, на обща стойност 6 866 017, 83 лв. 14. На последно място по тази част от спора съдът е обсъдил въпроса за извършената последваща реализация на закупените количества стока. Направен е краен извод за незаконосъобразност на ревизионния акт в частта му относно преобразуване на финансовия резултат и определяне на допълнителни задължения за корпоративен данък за 2015 година. Мотивите на административния съд относно частта от ревизионния акт за непризнато право на данъчен кредит и начисления данък по протоколите по чл. 117, ал. 2 ЗДДС за данъчни периоди м. 05 и м. 11 на 2015 г., са изложени на л. 332 от делото. Прието е, че неправилно органите по приходите са приели, че прекратяването на регистрацията по ДДС на доставчика "Милбери груп"-ЕООД и неподаването на годишна данъчна декларация по чл. 92 ЗКПО за 2015 г. са обстоятелство, относимо към извода за липса на реални доставки. Предвид изложените мотиви в частта по ЗКПО относно реалността на доставките е прието, че ревизионният акт се явява незаконосъобразен и в тази си част. Направен е краен извод за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт и основателност на жалбата. В касационната жалба на Д "ОДОП"-гр. Велико Търново се правят оплаквания за неправилност на решението на първоинстанционния съд в поради наличие на всички основания за неправилност по чл. 209, т. 3 АПК. Навеждат се доводи, че първоинстанционният съд в нарушение на съдопроизводствените правила не е обсъдил съществени факти и обстоятелства по делото, както и изградените въз основа на тях констатации на приходния орган за липса на реални доставки. Твърди се още, че в нарушение на чл. 202 ГПК е решаващият съд е възприел безкритично заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, без да го съобрази с останалите факти и доказателства по делото. Излагат се и аргументи, че в резултат на допуснатите процесуални нарушения първоинстанционният съд е стигнал до необосновани изводи за наличие на реални доставки по процесните фактури, в следствие на което е приложил неправилно материалния закон. По направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното: По отношение на частта от решението за определените допълнителни задължения за корпоративен данък с ревизионния акт. От данните по делото е видно, че с процесния ревизионен акт на задълженото лице "КМ Стийл"-ЕООД допълнително са определени задължения за корпоративен данък за 2015 г., ведно с лихви за забава, в резултат на преобразуване /увеличение/ на финансовия резултат на дружеството със сумата от 6 866 017, 89 лв., представляващи отчетени разходи по 252 бр. фактури, издадени от "Милбери груп"-ЕООД с предмет "отпадъци от черни и цветни метали". Като основание за преобразуване е посочена нормата на чл. 26, т. 2 ЗКПО, според която не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. Принципът на документалната обоснованост е уреден в чл. 10 от същия закон, като според алинея първа счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Към процесния данъчен период е действала и разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от вече отменения Закон за счетоводство, според която предприятията осъществяват счетоводството на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство. При така изложената правна рамка спорен между страните е въпросът налице е документалната обоснованост на отчетените разходи по фактурите, т. е. дали същите отразяват вярно стопанската операция. И предвид на това, че изводите на приходния орган за нарушаване на принципа на документалната обоснованост са изградени на констатации, че фактурите не документирал реално извършени доставки, предвид позициите на страните основните усилия на първоинстанционния съд са насочени към установяване на това налице ли са реални доставки. По изложените по-горе мотиви, обосновавайки се с приложими разпоредби на материалните правни норми, уреждащи търговия с отпадъци от черни и цветни метали, събраните по делото доказателства, заключенията на двете експертизи – съдебно-счетоводна и графологическа, административният съд е приел, че процесните фактури документират реално извършени доставки и отчетеният въз основа на тях разход се явява документално обоснован по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗКПО, поради което приемайки обратното и преобразувайки финансовия резултат на ревизираното дружество на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО и определяйки допълнителни задължения за корпоративен данък, органът по приходите е приложил неправилно материалния закон. Настоящата съдебна инстанция не споделя този негов извод, намира го за необоснован на събраните по делото доказателства, изграден при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, и изграден в противоречие с материалния закон. Доводите и аргументите в тази насока са следните: Поначало спорният въпрос между страните действително се свежда до това налице са реални доставки на отпадъци от черни и цветни метали по процесните фактури, издадени от прекия доставчик "Милбери груп"-ЕООД. Според обясненията на задълженото лице, дадени в хода на ревизията, доставките по процесните фактури са извършени по следния механизъм: - "КМ Стийл"-ЕООД не разполага с площадка са съхранение и обработка на ОЧЦМ /отпадъци от черни и цветни мета/, закупените количества от доставчика "Милбери груп"-ЕООД се транспортират директно до площадка на клиента на задълженото дружество - "Максима 2008"-ЕООД в с. Поликраище, като превозът се осъществява от превозвача "Ка метал"-ЕООД. Следователно, в случая става въпрос за верига от доставчици, които издават фактури, без стоката да бъде реално предавана/премествана/ по цялата верига, поради което за доказване на реалното извършване на доставката следва да бъдат установени следните елементи: наличието стоката от доставчика/пряк или предходен/ към момента на натоварването, в това число посочване на мястото където същата е била съхранявана и е извършено натоварването, момента на натоварването / от кого, вида и количеството на стоката - ОЧЦМ/, транспортирането на стоката от превозвача, съответно получаването на същата от получателя или посочено от него лице. Като вид стопански операции, изложените обстоятелства следва да бъдат надлежно документирани и да имат отражение в счетоводството на отделните стопански субекти, които ги извършват. Отделно от това, предвид спецификата на стоката – ОЧЦМ, издадената фактура за продажба следва да бъде придружавана и от съответни документи, сочени в ЗОУ и подзаконовите актове за търговия с подобен род стоки. Казано по друг начин, за установяване на реалността на доставката следва да бъдат установени елементите от нейното извършване според обясненията на задълженото лице, а не да бъде установена принципната и хипотетична възможност доставчикът да може да извърши доставката, каквито по същество са мотивите на административния съд. Предвид на доказателствата по делото, не могат да бъдат споделени аргументите му, че в случая е доказано надлежното извършване реални доставки. На първо място, в резултат на събраните в хода на ревизията доказателства, органът по приходите е направил констатация, че доставчикът "Милбери груп" – ЕООД не разполага с площадка, на която да бъдат товарени/разтоварвани и съхранявани ОЧЦМ, съответно мястото, от където отпадъците са предадени на превозвач. Не е установено с такива площадки да разполагат и сочените за предходни доставчици "Баркинс Интернешънъл България"-ЕАД и "Сендор груп"-ЕООД. Тези констатации на приходния орган не са опровергани от задълженото лице с надлежни доказателства. Не намират подкрепа във фактите по делото и изводите на първоинстанционния съд, че факта на предаване на стоките между "Милбери груп"-ЕООД и "КМ Стийл"-ЕООДВ се установява от представените н хода на ревизията декларации и сертификати за произход на отпадъците. В случая няма спор, че те са подписани от представители на двете дружества /установено чрез заключението на съдебно-графологическата експертиза, или чрез потвърждаване по реда на чл. 301 ТЗ/. Цитираната по-горе Наредба за реда за извършване на търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали въвежда изисквания за определено съдържание на декларацията. От съдържанието на декларациите става ясно, че отпадъкът не е в резултат на производствена дейност на продавача /Милбери груп/, както и че същият е закупен, но не се установява от кого е закупен – от търговско дружество или физическо лице, доколкото ЗУО и наредбата въвеждат различен ред на документиране според това от кого е закупен отпадъка. Липсата на посочените реквизити не дава възможност да бъде установен произхода на стоката, съответно наличието на същата при доставчика. Въпросната липса на реквизити не може да бъде определена като несъществена, доколкото правната регламентация на търговията с подобен род стоки е създадена с цел да има възможност да се извърша проследяване на движението на отпадъка при търговия с него като бъдат избягвани нарушения и злоупотреби, които са често срещано явление при стопанските операции с подобен род стоки. По делото липсват конкретни доказателства по какъв начин е била натоварена стоката/констатациите, че доставчикът "Милбери груп"-ЕООД не е разполагал с персонал не са опровергани/, как е била претеглена, доколкото предаването на превозвач и конкретизирането й са елементи от доставката, за да бъдат приети за достоверни изводите на административния съд, че са налице реални доставки. Липсват и надлежни документи, които да установяват как стоката е била получена от крайния получател "Максима 2008"-ЕООД – не са представени кантарни бележки, приемо-предавателни протоколи, които да установяват предаването на стоката от превозвача на посоченото дружество. В решението на първоинстанционния съд са изложени мотиви, че транспортирането на стоката е възложено от "КМ Стийл"-ЕООД на "Ка метал"-ЕООД, поради което е логично задълженото лице да не е в състояние да представи транспортни документи. Изложеното е лишено от логика, тъй като в качеството си на възложител на транспорта задълженото лице следва да притежава документи за това. Още повече, че при твърдяния от него механизъм на доставките няма как превозвачът да знае от кого, къде, каква стока и в какво количество следва да я натовари, съответно до къде да я превози и на кого да я предаде. Липсата на доказателства в тази насока води до презумпция при условията на чл. 37, ал. 4 ДОПК, че такива превози реално не са извършвани. В тази насока следва да бъдат споделени доводите на касатора, че липсата на доказателства при "КМ Стийл"-ЕООД относно транспорта води до извод за данъчна злоупотреба и че фактурите, по които се претендира право на данъчен кредит, съответно признаване на разходи по тях, са част от данъчна измама/злоупотреба. Решаващият съд е приел, че стоковата разписка към съответната фактура обосновава движението на материалните запаси и косвено доказва предаването и приемането на стоката между прекия доставчик и ревизираното дружество. Видно от представените по делото стокови разписки, същите не притежават подписи нито за предал, нито за приел. От друга страна, транспортирането на стоките от превозвача "Ка метал"- ЕООД предполага натоварване, съответно разтоварване на стоката от/на определено място, като по делото липсват надлежни доказателства относно това къде е била натоварена стоката, от кого, как е била измерена. В същото време в пътните листове е вписан маршрут София – с. Поликраище и с. Поликраище – гр. София, без да са посочени изминатите километри, в товарителниците има посочване на вида на стоката – "скрап" и количеството й, без да има кантарни бележки, които да удостоверяват количеството. Липсват кантарни бележки и при предаване на стоката на крайния получател, за да бъде установено, че закупената стока е реално доставена и получена. В решението на административния съд се съдържат мотиви, че от факта на ненамирането на доставчиците на деклариран данъчен адрес, съответно на непредставяне на поискани доказателства във връзка с доставките, неправилно са изградени изводи за липса на реални доставки. Направено е и позоваване на практика на ВАС и на решения на СЕС, според които ревизираното лице няма задължения да ангажира доказателства за материалната и кадровата обезпеченост на своите доставчици. Изложеното по същество е вярно, но е вярно и това, че като участник в стопанските операции задълженото лице следва да притежава надлежни документи, установяващи тяхното извършване. Липсата на такива, съответно наличие на пороците в тях/когато необходимите реквизити са нормативно установени/ води до логичен извод, че такива стопански операции не са извършвани. Не могат да бъдат споделени и изводите на първоинстанционния съд, че ревизиращите органи не са уточнили какво имат предвид под липса на реални доставки по процесните фактури – дали че стоки от вида на въпросните не са получавани изобщо от дружеството, или ако са получавани, то те са доставени от трето лице, което не е посочено и установено. От констатациите на ревизионния акт е повече от ясно, че органите по приходите отричат реалност на доставките на скрап по фактурите, издадени от "Милбери груп"-ЕООД. Дали "КМ Стийл"-ЕООД е получавало доставки от други лица и кои са тези лица, е обстоятелство, което е неотносимо към спора. Настоящата съдебна инстанция споделя и оплакванията на касатора относно допуснато съществено процесуално нарушение от страна на първоинстанционния съд, изразяващо се в нарушение на разпоредбата на чл. 202 ГПК при приемане на заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. Съгласно чл. 202 ГПК, приложим в настоящето производство по силата на препращащата разпоредба на § 2 ДР ДОПК, съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. В конкретния случай съдът е обосновал изводите си за реалност на доставките и със заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Видно от изложените на л. 327 от делото мотиви, след проверка в счетоводството на "Милбери груп"-ЕООД вещото лице установява, че дружеството притежава въпросните стоки по вид и количество, поради което е могло да извърши разпоредителни действия с тях. Въпросното счетоводство на доставчика не е приложено като доказателство по делото, т. е. вещото лице гради изводи въз основа на доказателства, които не са приети по делото, което прави заключението не обосновано. Проверка на това същото счетоводство не е извършена от органите по приходите по време на ревизията, тъй като доставчика не е открит на деклариран данъчен адрес, съответно не е представил поисканите му доказателства във връзка с доставките. В заключението на вещото лице липсват и констатации, че счетоводството е редовно водено. Изложените обстоятелства поставят под сериозно съмнение изводите на експерта и е следвало да бъдат съобразени от първоинстанционния съд при обсъждане и приемане на заключението, което в случая не е сторено и заключението е възприето безкритично. Първоинстанционният съд е допуснал и друго нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в това, че не е обсъдил всички доводи на приходния орган за липса на реални доставки. Съгласно чл. 172а, ал. 2 АПК, към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Видно от данните по делото, като косвени аргументи за липсата на реални доставки са посочени конкретни обстоятелства, свързани с начина на разплащане на доставките. За извършеното плащане чрез прихващане, отразено в тристранно споразумение от 16.02.2015 г. /констатациите са възпроизведени на стр. 8 и 9 в касационната жалба/ е прието, че то не е доказано по надлежен ред, тъй като данни за него липсват при един от участниците – доставчика "Милбери груп" – ЕООД. По отношение на извършените плащания по банков път в хода на ревизията е установено, че постъпилите суми по сметка на доставчика са теглени от физическо лице, за което няма данни да се намира в трудови или други взаимоотношение с "Милбери груп"-ЕООД. Вярно е, че плащането на доставката не е елемент от фактическия състав на същата, но липсата на плащане поставя под основателно съмнение извършването на същата, тъй като я лишава от стопанска логика. Наведените доводи от приходния орган в тази насока не са обсъдени от първоинстанционния съд. От същия не са обсъдени и доводите, свързани с поведението на управителите на задълженото лице "КМ Стийл"-ЕООД и доставчика "Милбери груп"-ЕООД, които не са влезли в контакт с ревизиращите по време на ревизията, а поисканите от тях обяснения и доказателства са представени от друго лице. Пак по отношение на същите управители е установено, че през ревизирания период те са работили по трудов договор съответно като "мияч на автомобили" и "хигиенист" към други дружества, което поставя под съмнение доколко същите са извършвали лично търговската дейност на двете дружества. Изложените в решението мотиви относно липсата на свързаност на лицата по смисъла на легалните дефиниции на данъчните закони по същество са верни. Изложеното в тази насока в ревизионния акт и решението на директора на Д "ОДОП"-Н. Търново е относно съществуващите особени отношения между стопанските обекти, поставящи под съмнение реалното извършване на доставките, и в тази светлина е следвало да бъде обсъдено от решаващия съд, а не подминато без разглеждане поради липса на формална/законова/свързаност. Изложените факти и обстоятелства водят до обоснован извод, че органът по приходите е направил верни констатации за липсват реални доставки по процесните фактури, съответно същите не отразяват вярно отразената стопанска операция, поради което е налице хипотеза по чл. 26, т. 2 ЗКПО за преобразуване на финансовия резултат на ревизираното дружество и определяне на допълнителни задължения за корпоративен данък. Като е стигнал до други изводи и е отменил оспорения ревизионен акт като незаконосъобразен в тази му част, Административен съд – гр. Велико Търново е постановил едно неправилно съдебно решение, което при условията на чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на "КМ Стийл"-ЕООД бъде отхвърлена в тази й част. По отношение на частта от решението за частта по ЗДДС в ревизионния акт. С ревизионния акт органите по приходите не са признали право на приспадане на данъчен кредит и начисления ДДС по издадени от задълженото лице протоколи по чл. 117, ал. 2 ЗДДС за данъчни периоди 05 и 11 на 2015 г. За тези за м. 05 е прието, че липсва реална доставка, а за м. 11 не са признати два броя кредитни известия предвид липса на задължения към доставчика. По изложените по-горе мотиви решаващият съд е приел, че ревизионният акт е незаконосъобразен в тази си част. Решението на административни съд е неправилно и в тази му част като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Предвид изложеното органът по приходите правилно е приел, че в случая липсват реални доставки. Кредитните известия за м. 11 правилно не са кредитирани от приходния орган, тъй като при извършената насрещна проверка на доставчика е установено, че към фактурите няма издавани кредитни или дебитни известия, съответно е декларирано, че няма останали суми за плащане. Като неправилно, решението на Административен съд – гр. Велико Търново следва да бъде отменено в тази му част и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата отхвърлена и в тази й част. Разноски. При този изход на процеса първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в осъдителната му част за разноските, а ответното по касация дружество следва да бъде осъдено да заплати на Д "ОДОП"-гр. Велико Търново юрисконсулско възнаграждение за двете съдебни инстанции в размер на 18 188, 94 лв. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение