Решение № 10796 от 25.11.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Г. Тодорова, действаща като представител на Етажната собственост намираща се в град Добрич, бул. 25-ти септември 52, вход А, подадена чрез пълномощник адвокат Вълчанов против Решение 140/19.04.2022 г., постановено по административно дело 553/2021 г. по описа на Административен съд Добрич, с което е отхвърлена жалбата на Етажната собственост срещу Разрешение за строеж 211 от 29.09.2021 г. на Главния архитект на Община Добрич. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Оспорват се правните изводи на съда относно приложението на чл. 38, ал. 5 ЗУТ, и по-конкретно се твърди, че за разрешеното преустройство е било необходимо съгласие от етажната собственост. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се отмени разрешението за строеж.Претендира разноски. Ответникът Главният архитект на община Добрич не изразява становище по касационната жалба. Ответникът ЕТ М. Стил-М. Недева чрез адвокат Дишев изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Добрич е Разрешение за строеж 211/29.09.2021 г., издадено от Главния архитект на Община Добрич, с което на основание чл. 38, ал. 5 от ЗУТ на ЕТ М. СТИЛ - М. НЕДЕВА гр. Добрич е разрешено да извърши СМР - преустройство на съществуващ двуетажен магазин в магазин I-ви етаж със ЗП 62,25 кв.м., стълбище със ЗП 11,75 кв.м., жилище II етаж ЗП 95 кв.м. в УПИ V, кв.118 по плана на ЦГЦ, гр. Добрич, бул. 25-ти септември 50. За да отхвърли жалбата и след анализ на събраните доказателства, в това число заключението на приетата съдебно-техническа експертиза, съдът е развил мотиви, обуславящи законосъобразност на оспорения акт на основанията по чл. 146 АПК, както и е отговорил на поддържаните пред него възражения на оспорващата, които се поддържат и пред настоящия съд. Решението е правилно. Възприетите от първоинстанционния съд правни изводи се споделят от касационната съдебна инстанция, тъй като са съобразени с установените по делото факти и с приложимия закон. Основният спор е дали е налице хипотезата на чл. 38, ал. 5 от ЗУТ и дали предвидения отвор в неносеща тухлена стена, която е външна и обща част на сградата изменя съществено общите части на сградата. Според чл. 38, ал. 5 ЗУТ самостоятелни обекти за нежилищни нужди, изградени в заварена сграда, могат да се преустройват и да променят предназначението си по общия ред, без да се изисква съгласието на собствениците в етажната собственост, при условие че се спазват изискванията на чл. 185, ал. 1, т. 2 - т. 4 и не се допуска наднормено шумово и друго замърсяване. Ако не са налице тези условия, се спазват изискванията на чл. 185, ал. 2 и, ал. 3 ЗУТ. Към проектите за преустройства по ал. 3 - 5 задължително се представя мотивирано становище на инженер- конструктор с пълна проектантска правоспособност, доказващо, че не се увеличават натоварванията, не се засягат конструктивни елементи и не се намаляват носимоспособността, устойчивостта и дълготрайността на конструкцията на. сградата, а когато се налагат изменения в конструкцията или се увеличават натоварванията, се представя и конструктивна част към проекта - чл. 38, ал. 7 ЗУТ. Съгласно чл. 185, ал. 1, т. 1-7 от ЗУТ не се иска съгласие на останалите собственици на етажна собственост при преустройства на собствените обекти, помещения или части от тях, когато не се променя предназначението им; не се отнемат общи помещения или площи или части от тях и не се променя предназначението им; не се изменят съществено общите части на сградата; се свързват вътрешни инсталации с общи мрежи, преминаващи през или до делителната стена или през обслужващи помещения по една вертикална ос; се прекарва нова инсталация през обща част, която не засяга помещения на отделни собственици; се променя предназначението на обекти, разположени в нежилищни сгради или се извършва преустройство при условията на чл. 38, ал. 5 и, ал. 6 от закона. Правилно е прието от съда, че доказателствата по делото, включително и от заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че издаденото разрешение за строеж е единствено и само за преустройство на магазина. При предвиденото преустройство натоварванията няма да се увеличат. Одобрените проекти за преустройство не показват отнемане на общи площи и промяна на предназначение на такива. С описание на СМР за реализиране на преустройството по одобрените проекти е посочено, че предвидените в одобрените проекти СМР не засягат конструктивни елементи на сградата и няма да се отразят неблагоприятно на носимоспособността и устойчивостта на конструкцията на сградата. Поради това неоснователно е възражението за нарушение на чл. 185, ал. 1 т. 2-4 ЗУТ, като части Ви К и ОВК не предвиждат изграждане на канализационни клонове и вентилационни проводи през общи части, вкл. не се създава нова инсталационна мрежа. Неоснователен е доводът на касатора, че по отношение на оспореното разрешение за строеж е приложима нормата на чл. 185, ал. 2 ЗУТ. Видно от разрешение за строеж 211/29.09.2021 г. на гл.архитект на Община Добрич, с него на основание чл. 38, ал. 5 ЗУТ е разрешено да се извърши преустройство на съществуващ двуетажен магазин в магазин на един етаж, вътрешно стълбище към втори етаж и жилище на втори етаж, с посочени в разрешението за строеж площи. Съгласно чл. 185, ал. 1, т. 7, не се иска съгласието на останалите собственици на ЕС при преустройства на собствени обекти, помещения или части от тях, когато преустройството се извършва при условията на чл. 38, ал. 5 и 6 ЗУТ. Тъй като оспореното разрешение за строеж е издадено на това именно основание - чл. 38, ал. 5 ЗУТ, нормата предвижда, че самостоятелни обекти за нежилищни нужди, изградени в заварена сграда, могат да се преустройват и да променят предназначението си по общия ред, без да се изисква съгласието на собствениците в етажната собственост, при условие че се спазват изискванията на чл. 185, ал. 1, т. 2-4 ЗУТ и не се допуска наднормено шумово и друго замърсяване. По аргумент от изречение последно, само ако не са налице тези условия, се спазват изискванията на чл. 185, ал. 2 и 3 ЗУТ. В жалбата не се твърди, че ще има наднормено или друго шумово замърсяване и по проект такова не е предвидено и не е установено. Едновременно с това са спазени останалите изисквания на ал. 1, т. 2-4 и по- конкретно, няма съществени изменения в общите части на сградата, каквото е единственото твърдение на касатора. Ето защо се налага извод, че е приложима нормата на чл. 185, ал. 1 ЗУТ. Обоснован е и изводът на съда, че липсва легална дефиниция на понятието "съществено засягане на общите части на сградата", но това не означава, че всяко тяхно засягане следва да се счита винаги и принципно за съществено и да се търси съгласие на всички съсобственици. Правилно е прието, че в случая жалбоподателят не е мотивирал изводите си по какви причини счита, че преустройството е съществено. По този начин съдът не може да извърши и проверка за правилността и законосъобразността на този извод. За да се приеме наличие на съществено засягане на общи части, следва да бъдат изложени съображения за всеки конкретен случай. Безспорно е налице изменение, което обаче води дори до подобряване състоянието на общата част, без да се изменя нейния вид и предназначение С предвиденото строителство носимостта на конструкцията не се засяга, който извод се потвърждава и от заключението на вещото лице. Запазва се изцяло възможността на мястото, на което и в момента се намира въпросният зид, съответната тежест да се поеме и разпредели от същата конструкция, която дори се подобрява като товароустойчивост, т.к. тежестта на плочата се поема от допълнително предвидените за вграждане в наличната част от стената греди и колони, които са разработени и предвидени в конструктивното решение, като е описан подробно и начинът на поставянето им така, че да се осигури стабилността на цялата сграда. Стената не е фасадна, не е и носеща, тя не се премахва, сигурността й не се намалява, функцията и продължава да се изпълнява на същото място по аналогичен начин. Основните в момента елементи не се засягат не само "несъществено", а и въобще, по никакъв начин - те остават в сегашното си състояние. При така установените факти, а именно, че се касае за преустройство и промяна на предназначението на самостоятелен нежилищен обект, при спазване на изискванията, разписани в чл. 185, ал. 1, т. 2 4 ЗУТ и без да се допуска наднормено шумово или друго замърсяване, правилно административният орган и съдът са подвели случая под хипотезата на чл. 38, ал. 5 ЗУТ. Предвид изложените мотиви, оспореното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон. Настоящата съдебна инстанция не установи допуснати от съдебния състав нарушения на съдопроизводствените правила, въпреки обратните твърдения в жалбата. Въз основа на изложените мотиви, неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, поради което същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответната страна ЕТ М. Стил-М. Недева следва да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 1200 лева за платено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,