Решение № 599 от 22.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4099/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.119 от Кодекса за социално осигуряване. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт Пловдив /ТП на НОИ Пловдив/ срещу Решение 370 от 11.01.2024г., постановено по адм. дело 1771/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменено Решение 2153-15-173/21.06.2023 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърдените с него Задължителни предписания ЗД-1-15-01350035/11.05.2023 г. на Контролен орган на ТП на НОИ Пловдив, издадени на основание чл.108 ал.1 т.3 КСО. В жалбата са въведени доводи за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт в резултат на липса на прецизен и пълен анализ на събраните по делото доказателства - касационни основания по чл.209 т.3 от АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение като неправилно и постановяване на ново, по съществото на спора, с което жалбата на ответното дружество да бъде отхвърлена, а административният акт - потвърден. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и заплатената д.т. за касационното производство. Ответникът "Лайт Протект ЕООД, чрез процесуален представител адв. Н. Колегова, оспорва касационната жалба и моли решението на АС Пловдив да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил значимите за спора факти и е достигнал до обосновани и правилни изводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт и потвърдените с него задължителни предписания. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 ал.1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл.210 ал.1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл.218 ал.2 АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд e Решение 2153-15-173/21.06.2023 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърдените с него Задължителни предписания ЗД-1-15-01350035/11.05.2023 г. на Контролен орган на ТП на НОИ Пловдив, издадени на основание чл.108 ал.1 т.3 КСО, с които на "Лайт протект" ЕООД е предписано в 15-дневен срок да се коригират данни по чл.5 ал.4 КСО, подадени с декларация обр. 1 за Д. Г. за месец юни 2022 г., като в код вид осигурен 12 се посочи следното: в т. 16. 1 /отработени и други дни с осигурителни вноски/ 4 дни; в т. 16. 2 /дни във временна неработоспособност и/или дни с право на обезщетение по чл.53в КСО/ 18 дни; в т. 21 /осигурителен доход, върху който се дължат осигурителни вноски/ 129, 09 лева. Останалите реквизити в декларацията остават непроменени; 2. Да се коригират данни по чл.5 ал.4 КСО, подадени с декларация обр. 1 за Д. Г., за период от месец юли 2022 г. до месец март 2023 г., като в код вид осигурен 12 се посочат пълни отработени месеци и осигурителен доход, върху който се дължат осигурителни вноски 710 лева; 3. Да се заличи подаденото в ТП на НОИ Пловдив приложение 11 към чл.11 ал.2 НПОПДОО за изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане за остатъка до 410 календарни дни по чл. 50, ал.1 и чл.51 от КСО за периода от 27.06.2022 г. до 28.03.2023 г. на Д. Г.. Като основание за издаване на административния акт е посочено обстоятелството, че самоосигуряващото се лице е упражнявало трудова дейност като управляващ собственик на "Лайт протект" ЕООД за разглеждания период, поради което не е имало право да получава парично обезщетение за бременност и раждане на основание чл.50 КСО. Подписването на ведомости за заплати, платежни нареждания за внасяне на здравни осигуровки на служителя и три договора, възприето като извършвана трудова дейност от Г., според органа е правоизключващ факт спрямо изплащане на парични обезщетения от ДОО. Аргумент в тази посока е и липсата на вписан друг управител, като осъществяваната от Г. дейност е представителна и управленска, свързана с дейността на дружеството. Първоинстанционният съд е отменил като незаконосъобразен оспорения административен акт като е приел, че е допуснато съществено процесуално нарушение на чл. 35 от АПК, тъй като от страна на органа не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, което от една страна е довело до противоречиви мотиви, а от друга страна е довело до неправилно прилагане на материалния закон. Решението е правилно като краен резултат. АССГ е събрал относимия доказателствен материал и след прецизен анализ е извел фактически констатации, на база на които следва да се обоснове извод, че самоосигуряващото се лице Д. Г., вписана в ТРРЮЛНЦ като управляващ собственик на "Лайт протект" ЕООД, през периода от 27.06.2022 г. до 28.03.2023 г. включително не е упражнявала трудова дейност, която е правоизключващ юридически факт за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност по смисъла на чл.46 ал.3 от КСО. По делото е установено и между страните не се спори, че от 28.05.2021 г. Г. е едноличен собственик на капитала и управител на "Лайт протект" ЕООД като по реда на чл.5 ал.4 КСО за периода от 28.05.2021 г. до 10.05.2023 г. са подавани декларации, с които са декларирани данни, че Г. е самоосигуряващо се лице (код за вид осигурен 12), със започване на дейност от 28.05.2021 г., като е заявено вид на осигуряването с код 2 за фонд "Общо заболяване и майчинство" и за фонд "Пенсии" на държавното обществено осигуряване, като е отразено "собственик ЕООД" в колона "Вид на самоосигуряващото се лице", т. е. самоосигуряващо се лице по смисъла на чл.4 ал.3 т.2 КСО, а именно едноличен собственик на капитала на търговско дружество. Няма спор и досежно факта, че са внесени осигурителните вноски за фонд "Общо заболяване и майчинство" и за фонд "Пенсии" на държавното обществено осигуряване за месец май 2021 г. за периода от месец юли 2021 г. до месец март 2023 г. Безспорно е и обстоятелството, че на Г. са издадени болнични листове за временна неработоспособност, бременност и раждане, за периодите от 12.02.2022 г. до 28.03.2022 г., от 19.03.2022 г. до 29.04.2022 г. и от 30.04.2022 г. до 26.06.2022 г. От Удостоверение вх. Р14-15-000-00-0010876168/27.07.2022 г. за изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане за остатъка от 410 календарни дни по чл.50 ал.1 и чл.51 КСО от 27.06.2022 г. е видно, че същото е подадено чрез "Лайт протект" ЕООД и е декларирано, че Г. е осигурена за общо заболяване и майчинство в качеството й на самоосигуряващо се лице. Страните по делото не спорят и по отношение на обстоятелството, че за периода от 12.02.2022 г. до 28.03.2023 г. Д. Г. се е намирала във временна неработоспособност поради общо заболяване, бременност и раждане, а от 29.03.2023г. са налични отработени дни. Установен е и не се оспорва от страните фактът, че "Лайт протект" ЕООД, в качеството си на осигурител, е подал декларация образец 1 "данни за осигурено лице" във връзка с осигуряване на лицето Т. А. Н. по трудов договор 001/01.01.2019 г., а от месечните разчетно платежни ведомости за периода от месец януари 2022 г. до месец март 2023 г., също подписани от Г. в качеството й на управител на "Лайт протект" ЕООД, се установява, че на служителя са внесени здравните осигуровки. Видно от граждански договор от 01.04.2022 г. за счетоводно приключване, сключен между "Лайт протект" ЕООД и М. С. и наличните ведомости по този договор, Г. в качеството й на управител на "Лайт протект" ЕООД е подписвала ведомостите за периодите: април 2022 г. и от септември 2022 г. до март 2023 г. По делото са представени и договорите, подписани от Д. Г. в качеството й на управител на "Лайт протект" ЕООД, а именно: договор за счетоводни консултантски услуги от 01.09.2022 г., договор от 01.12.2022 г. за служба по трудова медицина и договор за наем от 03.01.2022 г. Няма спор по делото, че дружеството стопанисва един търговски обект (магазин оптика), в който работи един служител на трудов договор и същият извършва цялата дейност, свързана с функционирането на оптиката. Посочено е в Обяснения по случая, че Д. Г. за периода от 27.06.2022 г. до 28.03.2023 г., когато е получавала обезщетение по чл. 50, ал. 1 и ал. 5 КС, не е полагала труд, като единствено е подписвала документи (платежни нареждания), свързани с плащане на трудово възнаграждение и осигурителни вноски, както и три договора. Установено е, че за периода от 27.06.2022 г. до 28.03.2023 г. , съгласно приложени фактури, са осъществени продажби на очила, като всички са подписани от Т. Н.. От разпита на свидетел се установява, че дружеството притежава един търговски обект (магазин оптика), находящ се в гр. Първомай, в който работи само един служител. Именно този служител е осъществявал цялата търговска дейност в магазина. Дава информация, че по време на бременността и след раждането Д. Г. е извършвала единствено дейност, изразяваща се в подписването на документи за заплащане на трудови възнаграждения и три договора, които са предварително оформени и представени от счетоводителя. При правилно изяснена фактическа обстановка АС Пловдив е достигнал до правилен краен извод за незаконосъобразност на оспорения пред него административен акт. Правилен е изводът на съда, че обжалваното решение на директора на ТП на НОИ Пловдив е издадено от компетентен орган в предвидената от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон, което е обусловило и крайният правен извод за неговата незаконосъобразност. В хода на съдебното производство са събрани и анализирани всички относими към спора доказателства, необходими за пълното му изясняване от фактическа и правна страна. Правилно установените факти обосновават извод, че с подаването на декларациите по чл.50 от КСО и по чл.53 КСО Г. е осъществила фактическия състав на чл.1 ал.2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина, съгласно който прекъсването на дейността се установява с писмена декларация по образец. Със своевременното им подаване е отпаднало основанието за осигуряването на лицето и е възникнало правото на парично обезщетение по чл.50 ал.1 и по чл.53 ал.1 от КСО. Не може да бъде споделено възражението на касатора, че по делото по безспорен начин е установено, че Г. е осъществявала трудова дейност през периода от 12.02.2022 г. до 28.03.2023 г., когато се е намирала във временна неработоспособност поради общо заболяване, бременност и раждане. Противно на соченото от касатора, през процесния период, за който Г. е получавала обезщетения по чл.50 и по чл.53 КСО, последната не е извършвала фактически действия по упражняване на трудова дейност като самоосигуряващо се лице, както и не е получавала възнаграждение за това, по смисъла на чл.48а от КСО. Търговската дейност, осъществявана от дружеството с ограничена отговорност, е извършвана от наето лице по трудов договор, работещо в търговския обект, и от счетоводната фирма, която е предоставяла счетоводни услуги. В тази връзка не е установено по категоричен начин, че през процесния период Г. е участвала в търговската дейност с личен труд. Следва да се отбележи също, че в административното производство не са събрани доказателства роденото от Г. дете да се отглежда от друг член на семейството или да е настанено в детско заведение, или че майката през съответните периоди е сключвала лично търговски сделки, от което би могло да се изведе извод за персонално осъществявана търговска дейност. Прекъсването на трудовата дейност на Г. не е предизвикало прекъсване дейността на търговското предприятие, но обстоятелството, че търговското дружество е осъществявало дейност, не означава категорично, че собственикът и управител Г. е престирала личен труд. От друга страна, липсата на възлагане на друго лице на представителните и управленски функции през периода на получаване на парично обезщетение за временна неработоспособност поради бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане на малко дете не е нормативно предвидено като фактическо основание, имащо за последица отпадане на правото на обезщетение по посочените законови разпоредби. Административният орган не е изпълнил задълженията си по чл. 35 и чл.36 от АПК при провеждане на административното производство и издаване на оспорения акт. Съгласно чл.35 от АПК, административният акт се издава след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят възраженията на заинтересованите граждани и организации. С това правило законодателят е регламентирал засиленото служебно начало в административното производство, допълнено с правилата на чл.36 ал.1 и ал.3 от АПК. Основно правило в административното правораздаване е, че съдът преценява законосъобразността на оспорения пред него административен акт въз основа на фактическото основание за неговото издаване, така, както то е формулирано от административния орган. В случая административният орган не е изпълнил вменените му от законодателя задължения за изясняване на релевантните за спора факти. Изясняването на горните обстоятелства в пълнота би допринесло за прецизиране на процесните административни актове, които са останали недостатъчно мотивирани и издадени при неизяснена в пълнота фактическа обстановка. Липсата на ясно и точно установени и изложени факти досежно издаването на акта от една страна препятства съда да извърши надлежна проверка на акта, а от друга - ограничава и нарушава правото на адресата му на адекватна защита. През процесния период управителят Д. Г. надлежно е възложила извършването на търговската дейност на лице по трудов договор, съответно извършването на счетоводната дейност - на счетоводител. Горното опровергава извода на административния орган, че през посочения период Д. Г. е осъществявала дейност като управител на дружеството, организиращ търговската му дейност, което по своето естество представлява трудова дейност. Сам по себе си фактът, че през процесния период от време дружеството е осъществявало търговска дейност не обосновава изводът, че извършването на тази дейност е обусловена от полагане на труд от управителя и собственик на дружеството. Казаното се подкрепя и от свидетелските показания на разпитания по делото свидетел, както и от липсата на данни роденото от Д. Г. дете да е отглеждано от трето лице, респективно да е настанявано за отглеждане в детско заведение. При тези данни твърдението, че Г. е полагала труд по аргумент от това, че не е възложила управлението на дружеството на друго лице за процесния период, без да е конкретизирано какви трудови дейности е извършвала, не е основание за коригиране на подадените данни по чл.5 ал.4 КСО, както неправилно е разпоредил административният орган. Не е осъществен въведеният с разпоредбата на чл.46 ал.3 КСО правоизключващ юридически факт за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност, забраняващ отпускането и изплащането на такова за лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи. Установяването на изключващия това право юридически факт извършването на трудова дейност от управителя Д. Г. през времето, за което здравните органи са установили състоянието на временна неработоспособност, съгласно правилата на чл.170 ал.1 АПК и чл.154 ал.1 ГПК, е в тежест на административния орган. Като не е сторил това и не е събрал надлежни доказателства за реално извършена лично от Д. Г. трудова дейност през спорния период, административният орган е издал необоснован и неправилен административен акт, който правилно е отменен от първоинстанционния съд. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на обжалвания съдебен акт. Първоинстанционният съд е извършил самостоятелна и прецизна преценка на събраните по делото доказателства и съображенията на страните, проверил е законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл.168 АПК на всички основания по чл.146 АПК и е постановил правилен като краен резултат съдебен акт. Не са налице сочените касационни основания за отмяна по чл. 209 т.3 от АПК, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на касатора не се дължи присъждане на разноски, а ответникът не претендира такива. Воден от горното и на основание чл.221ал.2 изр.1, предл.1 АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,