Решение № 13662 от 15.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 198/2015 г.

Решение № 13662 от 15.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 198/2015 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град Варна против решение № 2724 от 28.11.2014 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. дело № 844/2014 г., с което е прогласен за нищожен ревизионен акт /РА/ № 181303171/25.11.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна, в частта, потвърдена с решение № 943/17.02.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" град Варна. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на процесуалния и материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора решението е постановено в нарушение на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 4 и ал. 3 от ЗНАП, тъй като органът по приходите, възложил процесната ревизия разполага с материална и териториална компетентност съгласно заповеди на директора на ТД на НАП град Варна. Поддържа, че териториалната компетентност на органите по приходите по издаване на актове в производството по ДОПК се определя съгласно чл. 7, ал. 1 от ДОПК - според компетентната териториална дирекция. Позовава се на съдебна практика по аналогични случаи. Искането е за отмяна на решението. Претендират се разноски на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК. Ответникът - Транс Агро ЕООД, гр. Русе не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради неправилно тълкуване и приложение на чл. 7 и чл. 8 от ДОПК, чл. 6 във връзка с чл. 11 от ЗНАП. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите в касационната жалба и установените по делото факти, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна поради следното: С обжалваното решение, административният съд е прогласил за нищожен издаденият на "Транс Агро" ЕООД ревизионен акт, тъй като ревизионното производство е възложено от орган по приходите от ИРМ - Шумен, който не разполага с териториална компетентност по възлагане на ревизии на данъчно задължени лица, чийто адрес по чл. 8 от ДОПК е в град Русе. За да постанови този резултат съдът е приел, че съгласно действащата към момента на образуване на ревизията, Заповед № Д-12/8.01.2010 г. на териториалния директор на ТД на НАП - Варна, компетентността на Елена Спасова Христова - орган по приходите в ИРМ - Шумен е ограничена единствено по отношение на задължени лица, обхванати от ИРМ - Шумен. Решението е неправилно постановено. В нарушение на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, съдът е приел, че Елена Спасова Христова, орган по приходите при ТД на НАП град Варна, ИРМ Шумен, действаща при условията на заместване съгласно заповед № Д-12/8.01.2010 г. на директора на ТД на НАП гр. Варна не разполага с териториална компетентност по възлагане на ревизия на Транс Агро ЕООД със седалище в гр. Русе, тъй като мястото й на работа е в ИРМ - Шумен. Цитираната норма предвижда, че ревизията може да се възлага от органа по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция. По силата на чл. 7, ал. 1 от ДОПК актовете по този кодекс се издават от орган по приходите, съответно от публичен изпълнител, от компетентната териториална дирекция. Кръгът на органите по приходите е очертан в нормата на чл. 7, ал. 1 от ЗНАП, а компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите относно производствата по този кодекс се определя според критериите, посочени в чл. 8 от ДОПК. От тълкуването на посочените разпоредби във връзка с териториалната структура на НАП, съгласно чл. 6 от ЗНАП и решение № РМФ-286 от 19.12.2009 г. на Управителния съвет на НАП, в сила от 1.01.2010 г., следва, че компетентността на органите по приходите в производството по издаване на ревизионни актове по ДОПК се определя в рамките на териториалния обхват на компетентната териториална дирекция на НАП. В този смисъл е и тълкувателно решение № 5 от 22.06.2015 г. на ОССК на Върховния административен съд по т. д. № 4/2014 г., според което не е допустимо със заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК директорът на компетентната териториална дирекция да ограничава по териториален признак правомощията на определените от него органи по приходите за издаване на заповеди за възлагане на ревизии само по отношение на физически или юридически лица, чиито постоянен адрес, седалище, адрес на управление или местоизвършване на дейността се намират в даден регион от територията на тази дирекция. При липсата на структурна обособеност на т. нар. "изнесено работно място" /ИРМ/ и с оглед на действащата правна уредба - чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 от ДОПК, неправилно съдът е приел, че оправомощаването на Елена Спасова Христова - орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна, ИРМ Шумен по възлагане на ревизии, е ограничено по териториален признак от териториалния директор на ТД на НАП - Варна спрямо данъчно задължени лица на територията на ИРМ Шумен. В конкретния случай няма спор, че компетентната териториална дирекция по издаването на процесния ревизионен акт е ТД на НАП град Варна. Тази компетентност се определя от нормата на чл. 8, ал. 1, т. 3 от ДОПК - според седалището на ревизираното дружество в гр. Русе. Поради това процесната ревизията е възложена от орган по приходите, който разполага с правомощия по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК при условията на заместване съгласно заповед № Д-12/8.01.2010 г. на директора на ТД на НАП град Варна. По тези съображения следва да се приеме, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 118, ал. 2 от ДОПК във връзка с чл. 119, ал. 2 ДОПК и § 35 от ПЗР на ЗИДДОПК и чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП и не е нищожен. Като е приел противното, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени. В решението липсват мотиви по останалите критерии за законосъобразност на ревизионния акт съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК, което препятства решаването на спора по същество от касационната инстанция. Поради това и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорения акт. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,