Решение № 187 от 6.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13463/2008 г.

Решение № 187 от 6.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13463/2008 г., VII о., докладчик председателят Елена Златинова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Койка Тинева Попова от гр. Велико Търново, ул. "В. Левски" № 27, ет. 2, ап. 6, подадена срещу решение № 775/26.09.2008 г., постановено по адм. д. № 2356/2007 г. на Административен съд София-град. В жалбата се правят оплаквания за необоснованост и противоречие на съдебния акт с материалния закон. Оспорен е изводът на съда за липса на нарушение по чл. 36 ал. 4 ЗНСНЗ и за спазена форма и процедура при издаване на административния акт, твърди се, че същият е направен от непълно съдържание на представения протокол. Неправилно съдът е приел, че оспореното решение на административният орган не засяга интересите на жалбоподателката, тъй като е налице произнасяне по същество на искането. Ответният административен орган Президиум на Висшата атестационна комисия (ПВАК) писмено е оспорил жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните оплаквания. Обжалваното решение е неблагоприятно за жалбоподателката и тя има интерес от касирането му. Съдебният акт е съобщен на страната на 2.10.2008 г. и с оглед подаването на жалбата на 14.10.2008 г. чрез куриерска служба, същата следва да се приеме за постъпила в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 ал. 1 АПК. При наличието на двете абсолютни положителни предпоставки касационната жалба се явява допустима за разглеждане. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, след като обсъди касационните оплаквания във връзка с доказателствата по делото и служебно, съгласно чл. 218 ал. 2 АПК провери валидността, допустимостта и съответствието на съдебния акт с материалния закон, по същество намира жалбата за неоснователна, по следните съображения: С решението, чиято отмяна се иска, е отхвърлена като неоснователна жалбата на Койка Попова срещу решение на Президиума на Висшата атестационна комисия, взето по протокол № 22/18.10.2006 г., с което е прието, че няма основание за образуване на контролно производство и е постановено, че остава в сила решението на Научната комисия, с което е отказано научно звание "доцент" на Койка Попова. Съдът е приел, че решението на ПВАК е издадено по реда на чл. 27 ал. 1 от Закона за научните степени и научните звания (ЗНСНЗ) от компетентния за това специализиран административен орган, при спазване на изискванията за форма и кворум. Предвид съдържанието на волеизявлението проведеното явно гласуване е преценено като ненарушаващо изискването по чл. 36 ал. 4 ЗНСНЗ, което е спазено при вземане на решенията по същество от Специализирания научен съвет (СНС) и от Научната комисия (НК). Прието е също така, че обжалваното решение на ПВАК обективира само отказ за образуване на контролно производство и не съдържа произнасяне по същество на искането за даване научно звание "доцент" на кандидата. Решението е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, при спазване на процесуалните изисквания, подкрепя се от събраните по делото писмени доказателства, поради което не се установяват касационни основания по чл. 209 т. 3 АПК за отмяната му. Съдът е анализирал извършените административнопроизводствени действия по молбите на Койка Тинева Попова от 3.06.2003 г. и на Вергиния Любомирова Колева от 30.05.2003 г. за даване научно звание "доцент" по Методика на обучението по литература за нуждите на Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" и обосновано е приел, че са спазени процедурните изисквания по чл. 18, чл. 23 - 26 от ЗНСНЗ. Установено е, че по протокол от 27.14.2005 г. СНС по педагогика е взел решение званието да се даде на Койка Попова и е предложил това на НК по педагогика, но по жалба на другият кандидат Колева срещу решението на СНС по педагогика, НК е отказала да даде званието "доцент" на предложеният от СНС кандидат и е дала званието на Колева. СНС възразил срещу решението на НК, при което същата преразгледала решението си и отказала присъждането на званието и на двете кандидатки. В образуваното служебно производство по чл. 27 ал. 1 ЗНСНЗ ПВАК намерил, че не са налице основания за образуване на контролно производство и постановил решението по протокол № 22/18.10.2006 г., което съдът приел за законосъобразен административен акт и отхвърлил подадената от Попова жалба. С разпоредбите на чл. 27 ЗНСНЗ са уредени процедурата и правомощията на ПВАК при извършване на служебен контрол върху решенията на СНС и НК. По смисъла на ал. 2 от същия член, ПВАК може да образува служебно производство за контрол най-късно два месеца след получаване на материалите от научната комисия или от научния съвет по чл. 18 ал. 2, в противен случай взетите от тях решения се считат окончателни. Ако при служебната проверка ПВАК установи, че решението на научната комисия и на научния съвет по чл. 18 ал. 2, с което се дава или решението, с което повторно се отказва даване научна степен или звание, се отклонява съществено от установените критерий, ПВАК, в образуваното контролно производство може да отмени решението на НК или на СНС по чл. 18 ал. 2 ЗНСНЗ и да върне материалите за ново разглеждане (ал. 1). В тези случаи, ако след връщането за ново разглеждане научната комисия и научният съвет по чл. 18 ал. 2 потвърдят решенията си, при образуваното ново контролно производство ПВАК може да реши въпроса по същество (ал. 3). Нормата не е прецизна и не урежда възможността при служебната проверка ПВАК да откаже образуването на контролно производство, но тази възможност се извлича от съдържанието на разпоредлбата по ал. 1 на чл. 27 ЗНСНЗ и тя е налице, когато ПВАК не установи съществено отклонение от установените критерии при повторното даване или отказване на званието от НК или СНС по чл. 18 ал. 2 от закона. Анализът на горните разпоредби води до извода, че първоинстанционният съд правилно е определил материалноправното основание по чл. 27 ал. 1 ЗНСНЗ на оспореният административен акт. Верен е извода, че това решение не засяга правата и интересите на жалбоподателката, тъй като отказът да се образува контролно производство с нищо не променя решението на НК, което е предмет на тази проверка. Всъщност, научните звания се дават само от НК и именно решението на НК обективира произнасяне по същество на искането на кандидата. ПВАК може да даде научно звание само по изключение и само в случаите на производство по чл. 27 ал. 3 ЗНСНЗ, в каквато хипотеза не се е развило процесното административно производство за даване звание "доцент" на кандидатите. Неоснователно касаторката поддържа, че административният акт съдържа произнасяне по същество. Изразът "Остава в сила решението" на научната комисия по педагогика, с което се отказва научното звание "доцент" перифразира съдържанието на чл. 27 ал. 2 изр. последно ЗНСНЗ и конкретизира последиците, които настъпват поради отказа да се образува контролното производство пред ПВАК. Този израз е декларативен, а не конститутивен, защото не променя установеното с решението на НК статукво. Предвид изложеното, споделя се извода за несъществено нарушаване разпоредбата на чл. 36 ал. 4 ЗНСНЗ при гласуване на отказа да се образува контролно производство, като незасягащо интересите на жалбоподателката. По останалите касационни оплаквания първоинстанционният съд е изложил основателни и убедителни съображения, които не следва да се премотивират. На основание горното, жалбата се явява изцяло неоснователна и следва да бъде потвърдена правната валидност на първоинстанционното решение, поради което и на основание чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на Седмо отделение